Малко хора обичат да се променят. След като това ни е известно, не е чудно защо масата европейци се притесняват най-много от имиграцията. Политиците на свой ред, не желаят да предприемат непопулярни мерки и експлоатират нежеланието на хората да приемат чужденци в страните си.

Да, всичко това се случва в цивилизованата Западна Европа. В последните няколко парламентарни избора, анти-имигрантските партии в страните от „стария" ЕС се представяха учудващо добре. Потокът имигранти от Африка, които се опитват с лодки да преплуват Гибралтар и да достигнат ЕС се увеличава от година на година, но това като че ли не прави голямо впечатление. Проблемът сега е новата „законна" имиграция от Източна Европа и най-вече от Полша и Румъния.

Аргументите подкрепящи ползите от имиграцията са доста объркващи и сложни. Самите имигранти печелят най-много, тъй като те търсят ново място, на което да живеят по-добре и трудът им да бъде по-високо заплатен. Не малко са и примерите за европейски страни, приели голям брой имигранти и така увеличили не само производителността си, но и БВП на глава от населението. Проблемът идва от недоволството на нискоквалифицираните местни кадри, които все по-трудно си намират работа, заради идващите от Изток имигранти, на които се плаща по-ниско. Дори това обаче, си има своите преимущества, тъй като способства за ограничаване инфлацията в градове като Лондон.

В голяма част от европейските страни, имигрантите се приемат сравнително добре, по чисто демографски причини. Държавите в Западна Европа, а и не малко от тези в Източна са изправени пред един и същи проблем, постепенното застаряване и спад на населението в трудоспособна и репродуктивна възраст. Богатите европейски държави решават проблема простичко, като приемат и без това силно мотивираните източноевропейци в страните си. Източна Европа на свой ред започва да се бори с обезлюдяването, като търси имигранти от трети страни.

Политиците на изток не трябва да се противопоставят на естественото преселение, а да се опитат да задържат сънародниците, като им предоставят по-апетитни възможности у дома. Западните политици пък трябва по-широко да обясняват в какво се състои благотворното влияние на имигрантите във Великобритания през последните няколко години. Както е видно от британската статистика, вместо да „крадат" нископлатена работа, имигрантите от Изток са спомогнали за разкриванетона много нови работни места. Другото, което се изпуска може би преднамерено, е че „пришълците" от Източна Европа остават доста кратко време. Много от новодошлите имигранти заети в строителството, бързат да се върнат вкъщи, където заплащането рязко се покачва в отговор на увеличения глад за работни места.

Ако обаче, политиците не съумеят да представят истината за имиграцията пред населението си, това ще струва скъпо особено за бъдещото разширяване на Европейския съюз. До скоро, изследвания на общественото мнение в Европа показваха, че повечето европейци са „за" присъединяването на страните от западните Балкани към ЕС, но това скоро може да се промени. Възможен изход за преодоляване на негативизма е като се предложи по-дълъг период на адаптация при бедните балкански държави, преди свободно да им се позволи да се предвижват и работят в ЕС. Ако обаче, политиците просто си свършат работата с разясняването на ползите от имиграцията, рестриктивните мерки няма да са нужни.