Управляването на парите в една валута е достатъчно сложно за повечето хора. Сега си представете да трябва да боравите с девет.

Това е трудна част от живота за много предприятия в Зимбабве, които бяха принудени да влязат в ролята на валутни дилъри, след като зимбабвийският долар се срина и бе изтеглен от обращение.

Те ще търгуват с валутите: щатски долар, австралийски долар, южноафрикански ранд, ботсванска пула, евро, британски паунд, японска йена, китайски юан и индийски рупии.

„Повечето валути са за търговски цели. 50% от нашата търговия е с Китай и Южна Африка, затова трябва да позволим търговията в много валути”, заяви пред CNNMoney гуверньорът на централната банка Reserve Bank Джон Мангудиа.

Американският долар е официалната „резервна валута” на африканската държава. Мангудиа обясни, че страната не възнамерява да я замени с юана или ранда.

По улиците в столицата Хараре е предпочитан щатският долар, но търговците приемат редица валути. Близо до границата с Южна Африка и Ботсвана например рандът, пулата и еврото са широко известни.

Въпреки това популярността на южноафриканския ранд намаля в последно време, след като стойността му потъна с 30 на сто през миналата година. Жителите на Зимбабве започват да изоставят валутата на съседката си заради страх от по-нататъшно обезценяване.

В крайна сметка става дума за курса, който могат да договорят. Местните фирми приемат почти всяка валута, но на доста по-висок процент от официалните.

Валутната криза на Зимбабве започна през 2000 г., когато правителството осъществи агресивна поземлена реформа. Комбинация от санкции и загуба на доверие в икономиката накара зимбабвийският долар да се срине.

Последният официален размер на инфлацията бе 230 милиона процента в началото на 2009 г. – годината, в която американският долар се превърна в законно платежно средство. Цените на стоките се промениха на мига, а Зимбабве стана известна с банкнотата си от 100 трилиона долара.