COVID-19 засегна почти всеки аспект от живота на хората по света. Удари бизнеси и веригите им за доставки. Заводи и магазини бяха временно затворени. Множество работещи загубиха работата си, а бедността се увеличи.

През 2021 г. голяма част от света обаче се научи да се справя с проблемите, предизвикани от коронавируса. И миналата година икономическият растеж достигна 5,5 процента. Тази година обаче изглежда по-малко обещаваща, гласи нов доклад на Световната банка, публикуван днес.

Насред непредвидими огнища на COVID, проблемите в доставните вериги и намалената правителствена подкрепа експертите прогнозират значително забавяне на растежа през 2022 г. до 4,1 процента и до 3,2 процента през 2023 г. Те са още по-песимистични в краткосрочен план заради изключително високите разходи за транспорт на стоки и упоритата висока инфлация, особено при храните и енергията.

Голяма част от растежа ще дойде от развитите икономики като САЩ, Европейския съюз, Австралия, Япония, Корея и Израел, за които се очаква скоро да се завърнат на предпандемични нива.

В същото време развиващите се и нововъзникващите пазари ще изостанат заради "слабата ваксинация, затягането на фискалните и парични политики и по-продължителните негативни последици от пандемията". Казано накратко, те се нуждаят от ваксини и нямат вече място за маневри.

Прогнозата за България за 3,8 процента експанзия на икономиката през 2022 г., с 0,5 пр. п. повече от предходните очаквания. Предварителните оценки на Световната банка сочат, че БВП на страната ни е нараснало с 3,3 процента миналата година (ревизия нагоре с 0,7 пр. п.). За 2023 г. прогнозата е за леко забавяне до 3,6 процента ръст.

Големият световен дисбаланс

Най-голямата очевидна пречка пред икономическото възстановяване е несигурността. Макар че ваксини вече има, новите варианти на коронавируса могат да унищожат за седмици и дори дни подготвените планове, като предизвикат нови ограничителни мерки и затваряне на граници.

Банката подчертава и опасността от безпрецедентните правителствени разходи. Правителствата задлъжняха сериозно и през 2020 г. нивото на дълг бе 263 процента от брутния световен продукт — най-високото ниво от 50 години насам.

Но и тук нововъзникващите и развиващите се пазари са в по-лоша позиция и са изправени пред по-високи разходи за обслужване на дълга си, по-висока инфлация и слаби валути.

Банката се притеснява и от растящото неравенство в доходите. Населението, което се намира в групите с по-ниски доходи: жени, неквалифицирани работници и такива, които са заети в сивата икономика, страдат най-много. Авторите на доклада казват, че 100 млн. души повече могат да бъдат изправени пред екстремна бедност тази година заради пандемията.

В същото време богатите стават все по-богати, след като цените на активите достигат върхове. Неравенството води до социално напрежение, предупреждава президентът на Световната банка Дейвид Малпас.