Турските компании се борят да се измъкнат от безизходицата на дълга, тъй като чуждестранните заеми се увеличават бързо до рекордни нива. Причината: спада на лирата, което доведе до повишаване на стойността на техните задължения в долари и евро.
Банките са оставени да носят тежестта на фона на нарастващото желание от страна на някои от индустриалните гиганти в страната да преструктурират задълженията си - в допълнение към скока в лошите кредити. Кредиторите също се оттеглят от предоставянето на нови кредити, тъй като финансовата система е под нарастващ натиск от рецесията и инфлация от почти 20%.
Докато лирата се възстанови от най-ниското си ниво през август, валутата все пак е намаляла с една трета спрямо долара от началото на 2018 г. Резултатът е, че дългът на компаниите в Турция е 40% от брутния вътрешен продукт, превишавайки съотношенията в 10-те най-големи пазари в Източна Европа и Южна Африка, които заедно възлизат средно на 22%, според данни на Bloomberg.
"Ключовият въпрос за турските банки е колко още лошите кредити ще се влошат в условията на спад на растежа и политическа несигурност," казва Томаш Ноцел, банков анализатор в Bloomberg Intelligence. "Друг пристъп на слабост и големи колебания в лирата само ще увеличи рисковете за индустрията."
Необходимостта за преструктуриране на заемите добавя тежест към проблема за кредиторите, "чиито оценки паднаха с повече от 50% през последните три години. Усилията на администрацията на президента Реджеп Тайип Ердоган да подпомогне растежа, насърчавайки кредитирането, разчитайки, че банките ще отпускат кредити с лихви малко над нивото на инфлацията, което се отразява негативно на кредитополучателите и кредиторите.
Буферите на банките са против шокове и изглеждат "опасно слаби", казва Ноцел. Лошите кредити са набъбнали с около 13% тази година до 19,3 млрд. долара, което означава, че икономическото свиване или възобновяването на натиска върху лирата биха могли да доведат до ерозия на оперативната печалба преди провизии на кредиторите на стойност 27 млрд. долара, казва той.
Дружеството за възобновяеми енергийни източници Bereket Enerji Uretim е последната фирма, която изисква от банките да преструктурират 5 млрд. долара заеми. Най-големите компании в Турция са завършили или са поискали преструктуриране на поне 28 млрд. долара, което е увеличение от 18 млрд. долара преди година, според данни на Bloomberg.
Други компании също претеглят своите възможности. Cukurova Holding, основател на най-големия мобилен телефонен оператор в страната, обмисля да поиска от държавния TC Ziraat Bankasi да преструктурира 10-годишен заем от 1,6 млрд. долара, получен през 2014 г. Фирма IDO работи с Lazard да преструктурира 500 милиона долара.
Повече от половината от задълженията на турските фирми са към банки, базирани в страната, двойно увеличение на съотношението спрямо 2008 г., според данни на централната банка. Процентът на необслужваните кредити като процент от общите кредити се повиши до 4.11% през февруари от 2.95% в началото на 2018 г., според банковия регулатор, който прогнозира, че съотношението може да се повиши до 6% през тази година. Само енергийната индустрия има повече от 51 милиарда долара дълг.
Всички големи инфраструктурни проекти на Турция, включително новото летище в Истанбул на стойност 11 милиарда долара, се финансират чрез кредити в чуждестранна валута, които се вземат главно от местни кредитори. Способността им да се изплащат е възпрепятствана, защото по-голямата част от доходите им са в лири.
Спада на лирата "надува активите, претеглени в чуждестранна валута, на банките и намалява капиталовите им коефициенти", твърди Fitch Ratings. Неизплащаните кредити "може да се влошат значително поради по-слабите икономически перспективи, по-високите лихвени проценти и натиска върху кредитополучателите в чуждестранна валута."
USD
CHF
EUR
GBP
