За 10 години: Стоките поскъпнаха, но и покупателната способност на българите расте

С над 60 на сто са се повишили цените на хранителните и нехранителните стоки в периода 2012-2023 г., но в същото време реалните общи доходи средно на лице от домакинство са скочили със 77,3%. Покупателната способност расте при всички разглеждани артикули.

Това става ясно от публикацията "Средни цени и купени количества основни хранителни и нехранителни стоки от домакинствата за периода 2012 - 2023 година", която се базира на данни от 3060 български домакинства.

Цените в България достигнаха 60% от средноевропейските, но какви са заплатите

За първи път страната ни не е на последно място по потребление в ЕС

Индексът на реалните общи доходи на домакинствата за разглеждания период нараства със 77.3% през 2023 г. при база 2012 г. , а индексът на реалните общи разходи - със 75.1%.

През 2012 година един килограм бял хляб средно е струвал 1,29 лева, докато през 2023 година - 2,44 лева. С годишния си доход средното българско домакинство е можело да си купи 3287 килограма бял хляб през 2012 година, а през 2023 година - 4418 килограма.

Най-малка промяна в покупателната способност - само около 3%, има при сиренето, което е сред най-поскъпналите хранителни продукти (от средно 5,51 лева за килограм до средно 13,40 лева за килограм). Свинското, оризът, зрелият фасул и птичето месо са станали значително по-достъпни за десетилетие - темпът им на поскъпване е значително по-бавен от ръста на доходите.

Покупателната способност у нас е едва две трети от средната за ЕС

Гърция, Латвия, Словакия и Хърватия оформят последната петица по този показател

При нехранителните стоки най-голямо е увеличението на покупателната способност по отношение на телевизорите и мъжките костюми и обувки.

С годишния доход на домакинството си една жена през 2012 г. е можела да си купи 129 чифта обувки, а през 2023 година - 221 чифта. Това е една от нехранителните стоки с най-голямо поскъпване.

Данните показват и някои промени в потребителските навици - например домакинствата средно през 2023 г. в сравнение с 2012 г. са купували над 60 кг по-малко бял хляб, но повече месо от всички видове. При не толкова полезните покупки като цигари и бира виждаме сериозно повишение.

Защо не се усещаме по-богати?

Данните не показват някакъв специфичен "български случай" - нормално е всички държави да стават по-богати, коментира пред Money.bg председателят на Националния статистически институт доц. д-р Атанас Атанасов.

Данните от изследването на НСИ влизат в остро противоречие с реториката на много политици у нас - а и усещането на електората им: че цените галопират, а хората обедняват. "Ние даваме само данните и фактите - субективното усещане е извън нашата компетентност. Предполагам, че става дума за психологически ефект - дори нещо да се подобрява, то не винаги се усеща", подчерта той.

Евростат: Един от трима българи е в риск от бедност

Само Румъния е по-зле от нас в ЕС по този показател

И даде пример за това как се изменя покупателната способност особено при някои стоки - първият компютър, който си е купил преди 25 години, му е струвал 4 тогавашни заплати. Сега една съвременна машина се купува с една четвърт от актуалната заплата.