Средните цени на стоките и услугите в България достигнаха 60% от средноевропейските равнища, показват актуалните данни на Евростат. Темпът на ценова конвергенция се забавя през 2023 година , а повод за притеснение остават някои групи храни като маслата, млечните продукти и яйцата, чиито цени се задържат трайно над средните за Европа, съобщават от Института за пазарна икономика (ИПИ).

През 2023 година ценовата динамика в страните от ЕС е чувствително по-спокойна в сравнение с предходната година, като най-бързо към средноевропейските равнища конвергират цените в Унгария (8.1 пункта за година), Полша (5.3 пункта), Чехия (5 пункта). България има относително бавна за региона конвергенция - с 1.2 пункта сближаване спрямо 2022 г.

За първи път България не е на последно място по потребление в ЕС, задминавайки Унгария

В годините след пандемията ценовата конвергенция на България към средноевропейските равнища се ускорява значително, обясняват икономистите. Докато през миналото десетилетие ценовият индекс се придържа в диапазона 49-53% от средното за ЕС (с необходимата уговорка, че това не е непременно една и съща номинална стойност, тъй като има инфлация), то през 2021 г. вече е 55%, през 2023 г. - 60%.

Къде в ЕС храната поскъпна най-много през последната година?

Къде в ЕС храната поскъпна най-много през последната година?

Инфлацията при храните остава упорито високав повечето европейски страни

Това отразява както изпреварващия икономически растеж на страната и позитивната динамика на доходите на домакинствата, така и чувствително по-високата инфлация след началото на руската война в Украйна в сравнение с големите държави в еврозоната, които имат и по-значителна тежест в индекса.

От по-голямо значение е обаче сравнението при отделните групи стоки и услуги, тъй като те имат и различна тежест в разходите на домакинствата. Така например докато при разходите за жилища и режийни, както при здравеопазването през 2023 г. България е била на едва съответно 39% и 41% от средните за ЕС ценови равнище, то при дрехите и обувките отношението приближава 87%, а при храните и безалкохолните - 88%.

Снимка 585854

Източник: iStock by Getty Images

Това от своя страна означава, че при равнище на домакинския доход от около ½ от средния за ЕС, средните цени на храните, дрехите и комуникациите в България са относително високи. През 2023 г. най-бързата ценова конвергенция е при комуникациите (4 пункта), а единствено транспортът и алкохолът е отдалечават от средноевроепйските нива. Това обаче идва след бързата конвергенция през 2022 г., когато при храните има сближаване от цели 7 пункта.

Сравнение на цените на хранителни стоки

Докато при месото и хляба средната цена у нас е н ниво от 72% от тази на ЕС, а при рибата - на 73%, има две групи стоки, при които цените в България са много над средните. Това са маслата и мазнините. Разликата тук е цели 117%. При млякото, сиренето и яйцата разликата 127%.

Повишават ли се заплатите?

Средната работна заплата в България се е повишила до 2198 лв. през първото тримесечие на 2024 година. Средната работна заплата у нас се е повишила с 16,8% на годишна база. През първото тримесечие размерът ѝ е достигнал 2198 лева, според данните на Националния статистически институт (НСИ).

За София средното възнаграждение през първия месец на годината е било в размер на 2 960 лв., през февруари - 2 919 лв., а през март - 3 231 лева.

Спрямо първото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата нараства с 16.8%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности: "Други дейности" и "Хотелиерство и ресторантьорство" - по 24.4%, "Операции с недвижими имоти" - 21.5% и "Строителство" - 20.7%, сочат данните на НСИ.

С 32.2 хиляди (1.4%) се е увеличил броят на работниците с трудов договор към края на март 2024 г. спрямо края на декември 2023 г. Спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. най-голямо увеличение в броя трудови контракти има в сферите "Хотелиерство и ресторантьорство" - 6.1% и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далеко-съобщения" - 5.3%. Увеличението в броя договори в областта на научните изследвания е 3.2%. Най-силно е спаднало наемането на работници в добивната промишленост и в администрацията.

Средната заплата в София достигна 2900 лева: На този фон какви са възнагражденията по области в страната?

Средната заплата в София достигна 2900 лева: На този фон какви са възнагражденията по области в страната?

Какви са разликите в заплащането в обществения и частния сектор?