Българската народна банка ревизира прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт на страната, като корекцията е надолу - 2,2% през настоящата година спрямо заявеното през декември очакване за 2,5%. През 2023 г. растежът на икономиката беше 1,8%.

"Основните фактори за ревизията в прогнозата за БВП и компонентите му са свързани с постъпилите допълнителни отчетни данни за икономическата активност през четвъртото тримесечие на 2023 г. и през първите два месеца на 2024 г., с отчитането на приети от правителството нови мерки, както и с промените в техническите допускания за външната среда", подчертават от БНБ.

По отношение на вътрешното търсене вече се очакват по-нисък растеж на инвестициите в основен капитал и в значително по-малка степен на частното потребление спрямо прогнозата от декември 2023 г.

"Ревизията в посока по-нисък растеж на реалния БВП през 2025 г. е с 0,1 процентни пункта и се дължи на прогнозираното по-слабо нарастване на частното потребление. Това е в съответствие с прогнозирания по-нисък растеж на разполагаемия доход на домакинствата в реално изражение вследствие на очаквано по-бавно повишаване на производителността на труда и съответно - на реалната компенсация на един нает", подчертават от БНБ.

В новата си макроикономическа прогноза от БНБ посочват, че БВП ще расте с помощта на положителния принос на вътрешното търсене, докато по-ниската икономическа активност на основните търговски партньори от еврозоната ще удари по износа. "Прогнозираме растежът на реалния БВП да се ускори до 3,3% през 2025 г. и след това да се забави до 2,6% през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции", пишат от централната банка.

БНБ обясни защо цените на жилищата продължават да растат

БНБ обясни защо цените на жилищата продължават да растат

В един български град имотите са поскъпнали най-драстично

Очакването на нейните експерти е за по-съществено понижение на цените на природния газ и на електроенергията на международните пазари през тази година.

Инфлацията според анализа на БНБ ще се забави до 2,3% до края на годината при средно 3% за 2024 г.: "Освен на базовите ефекти от силното нарастване на цените през предходната година, забавянето на инфлацията през 2024 г. ще се дължи и на допусканите спадове на международните цени на енергийни суровини, както и на поевтиняването на някои групи стоки и услуги с административно определяни цени".

Управителят на БНБ: Големите макроикономически рискове пред страната ни са инфлацията и икономическият растеж

Управителят на БНБ посочва основните икономически рискове, пред които е изправена България

Как преценява Димитър Радев възможността за присъединяването ни към еврозоната от 1 януари 2025 г.

Динамиката на цените на петрола и храните на международните пазари, както и очакваните растеж на частното потребление и на разходите на труд според БНБ ще доведат до нарастване на потребителските цени с 2,7% в края на 2025 г. със запазване на това ниво и в края на 2026 г.

Риск от по-малък от очаквания растеж носят продължаващите глобални геополитически конфликти, но и евентуалното "по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС", става ясно от прогнозата.

"В средносрочен план евентуалното реализиране на по-бързо и често индексиране на заплатите в условия на недостиг на работна сила, по-силно от очакваното нарастване на потребителското търсене, както и по-голямо от прогнозираното поскъпване на стоките и услугите с административно определяни цени представляват рискове в посока по-висока инфлация спрямо базисния сценарий", пишат още от БНБ.