Средната доходност до падеж на 10-годишните български държавни ценни книжа (ДЦК) се понижи до 0,99% през месец юни. Така границата от 1% беше премината за трети път в историята, след като се задържа на подобни нива и през януари-февруари тази година. Колкото по-ниска е доходността, толкова по-високо е доверието на инвеститорите в емитента (в случая българската държава), пише "Инфограф".

Причините за относително ниската доходност на 10-годишните ДЦК в България може да се търси в добрата фискална позиция на страната, в комбинация с валутен борд. България отчете третия най-нисък държавен дълг като процент от БВП през 2017 г. (25,4%), изоставяйки единствено от Люксембург (23%) и Естония (9%). В допълнение страната отчете и бюджетен излишък от 0,9%.

Като друга причина може да се посочи и относително ограниченото предлагане на 10-годишни ДЦК в България. Правителството пусна подобни емисии на стойност от 339,5 млн. лв. през 2017 г. при силно търсене от страна на редица финансови институции включително банки, застрахователни компании, пенсионни и инвестиционни фондове. Повишено търсене при лимитирано предлагане в нормални пазарни условия обикновено довежда до повишена цена (в случая на облигациите - по-ниска доходност).

Българските ДЦК се отличават с една от относително ниските доходности за региона. Например, средната доходност за Централна и Източна Европа през юни бе двойно по-висока (2,01%). Всъщност през юни България отчете шести пореден месец с по-ниска доходност от средната за еврозоната (1,27%).

Разбира се, еврозоната включва държави като Гърция и Кипър, които се характеризират с по-висока рискова премия заради продължаващите си икономически проблеми. Ако изключим Гърция и Кипър, доходността на дългосрочните ДЦК в България и Еврозоната се изравняват през юни.