Щатският долар се понижава умерено спрямо еврото, японската йена и лирата стерлинг по време на валутните сделки в петък. Търговците продължават да оценяват резултатите от срещите на световните централни банки и да следят ситуацията с разпространението на коронавируса.

Към 10 ч. българско време общата европейска валута поскъпва спрямо долара до $1,1336 за евро в сравнение с $1,1330 в края на предишната сесия.

Стойността на американската валута спрямо японската се понижи с 0,5% - до 113,59 йени за долар срещу 113,67 йени за долар при закриване на търговията в четвъртък.

Британската лира поскъпва в петък сутринта до $1,3330 за паунд срещу $1,3323 за паунд предния търговски ден.

Индексът, изчислен от ICE, показващ динамиката на долара спрямо шест валути (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, лира стерлинги и шведска крона), загуби 0,15%, по-широкият индекс на долара WSJ - 0,05%.

Банката на Япония реши да започне да намалява обема на покупките на корпоративни облигации от април следващата година. Общият обем на покупките ще бъде намален с 15 трилиона йени (132 милиарда долара) до 5 трилиона йени от предишния лимит от 20 трилиона йени, се казва в изявление на регулатора. В резултат на това решение обемът на кредитните активи на компаниите, собственост на Японската централна банка, ще се върне на нивото от началото на пандемията на коронавирус през 2020 г.

Освен това японската централна банка запази основните параметри на паричната политика непроменени. Краткосрочният лихвен процент по депозитите на търговските банки в Централната банка е оставен на минус 0,1% годишно, целевата доходност по десетгодишните държавни облигации е около нула, се казва в съобщение на банката. Друго решение на банката беше удължаването на специална програма за заеми, насочена към подкрепа на малкия бизнес, която беше приета на фона на несигурност поради разпространението на нов щам на коронавируса омикрон.

С резултатите от декемврийското си заседание Банката на Англия изненада пазарите, като повиши основния лихвен процент от 0,1% до 0,25%. Британският регулатор беше първият сред най-големите централни банки в света, който повиши лихвите и призна, че "умерено затягане на паричната политика през прогнозния период вероятно ще бъде необходимо за постигане на целта за инфлация от 2% в дългосрочен план".

От своя страна Европейската централна банка остави ключовите лихви непроменени в края на заседанието си в четвъртък, като реши да удължи времето за реинвестиране на постъпленията от изкупени облигации по PEPP, поне до края на 2024 г. Освен това ЕЦБ реши да ускори темпа на изпълнение на стартиралата по-рано Програма за закупуване на активи. ЕЦБ ще изкупува обратно активи на стойност 40 милиарда евро на месец през второто тримесечие на 2022 г. и 30 милиарда евро през третото тримесечие на 2022 година.

По-рано тази седмица Федералната резервна система на САЩ реши да запази основния лихвен процент на 0-0,25% и обяви увеличение на темпа на съкращаване на обратното изкупуване на активи. В същото време от текста на изявлението след срещата изчезна фразата, че високата инфлация е временно явление.