Федералният резерв в САЩ най-бързо се учи от историята и знае, че колкото по-бързо вдигнеш лихвите и потиснеш инфлационния импулс, толкова по-бързо ще поставиш под контрол инфлацията. Това коментира подуправителят на БНБ Калин Христов по време на форума "Инфлацията - криза и възможност", организиран от Bulgaria ON AIR.
"Фед спряха по-рано покупките на ценни книжа от всички други. Започнаха количествено затягане и да продават ценните книжа, които бяха закупили. Докато в еврозоната наблюдаваме непрекъснато ускоряваща се инфлация. Там политиката беше много по-различна - много бавна и плаха реакция на повишение на лихвите. Няма и сигнал за количествено затягане", обясни Христов.
По думите му, ако не следваме САЩ, в еврозоната ще се стигне до голямо обезценяване на еврото, което ще генерира много по-голям инфлационен ефект. "България внася инфлацията основно от еврозоната, при нас не се вижда стигане на плато по отношение на инфлацията", смята подуправителят на БНБ.
Той е на мнение, че не е добра политиката, при която се стимулира потреблението с намаляване на ДДС на стоки и услуги. А увеличаването на данъците върху труда много бързо ще бъде пренесено и в крайните цени.
"Все по-малко инвестираме всяка една година от 2009 г. насам. Увеличаването на данъците върху капитала няма да доведе до стимулиране на предлагането. Да се решава проблемът с инфлацията с административни тавани на цените е силно заблуждаващо", подчерта подуправителят на БНБ.
По негово мнение, инфлацията няма да бъде потисната просто като се увеличат лихвите.
"Нивото на задлъжнялост в света е много голямо. Повишаването на основните лихвени проценти ще води до голям натиск основно в корпоративния сектор и на свръхзадлъжнели държави", отбеляза още Христов.
Увеличаването на лихвите няма да помогне в борбата с инфлацията, каза проф. Чарлз Гудхарт, икономист, почетен професор в Лондонското училище по икономика, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. По думите на Проф. Гудхарт, проблемът е, че съотношението на дълга в публичния сектор към брутния вътрешен продукт (БВП) е толкова високо, че ако се вдигнат лихвите, дългът в публичния сектор един вид ще "експлодира".
"Много трудно е да се борите с инфлацията единствено със средствата на монетарната политика, освен ако нямате много по-затегната фискална политика", счита проф. Гудхарт. "Защото ако не можете да се справите единствено с монетарни средства, като просто увеличавате лихвените проценти, това ще влоши съотношението на дълга в публичния сектор и вероятно ще ни тласне към рецесия.
Що се отнася до тенденциите, които ще наблюдаваме през следващите десетилетия, проф. Гудхарт прогнозира, че богатите ще изгубят много пари, защото лихвените проценти ще продължат да се понижават, макар сега бързо да нарастват.
"Цените на облигациите се сринаха наистина рязко, цените на жилищата ще намалеят, капиталовите пазари ще се понижат, така че богатите ще обеднеят, а недостигът на работна ръка ще означава, че неквалифицираните работници ще бъдат по-добре заплатени. Бедните, които не притежават кой знае какви активи, ще имат по-високи доходи, а богатите относително ще обеднеят. Така че неравенството ще намалява двустранно", обясни още проф. Гудхарт.