Цените на енергоизточниците нарастват, инфлацията се повишава бързо, безработицата се увеличава, прогнозите за ръст на брутния вътрешен продукт се влошават, а надеждите, че пандемията бързо ще изчезне, се топят. Какво се случва? Дали не сме на ръба на глобална криза, която едновременно ще е финансова, икономическа, ресурсна и социална?

Световните политически лидери и централните банкери, се опитват да поддържат оптимизма, като заявяват, че инфлацията и ръста на цените на енергийните ресурси са временно явление и до средата на 2022-а ще влязат в нормални граници. Някои институции толкова здраво се държат за тези прогнози, че са склонни да извършват явни законови нарушения, като пренебрегват мандатите, с които са основани и работят. Ярък пример за това е ЕЦБ, която е основана с договора за учредяване на Европейския съюз, където ясно е казано, че трябва да поддържа ценова стабилност. А с паричната си политика ЕЦБ не само, че не изпълнява този свой ангажимент, но и дори генерира инфлация. Оправдания за това се сипят като дъжд, но истинските причини за подобна политика от ЕЦБ не смеят дори да намекнат. А те са, че ако ЕЦБ изпълни мандата си за ценова стабилност и само спре количествените облечения (дори не говорим за повишаване на лихвените равнища, от което има явна необходимост), ще лъсне цялото мръсно бельо, проснато на южната тераса на Еврозоната.

Да сегашната криза е невиждана за настоящото поколение политици, банкери и финансисти. НО Светът вече преминавал през подобни ситуации и ако прегледаме какво се случило тогава, можем с голяма доза достоверност да прогнозираме какво ще се случи сега. Точно това прави един анализ на "Дойче банк", публикуван на 21 октомври 2021-а.

В него например се казва: "Дебатът за инфлацията придоби нова сила предвид най-новата цена на суровините. Енергийните шокове и дискусиите около стагфлацията карат мнозина да направят сравнение със 70-те години на миналия век. Решихме да разгледаме някои на приликите и разликите между това прословуто инфлационно десетилетие и днес. Не е претендираме за изчерпателност, но искаме да видим как 70-те години на миналия век се развиват от инфлационна гледна точка и се сравняват с днешната ситуация. Нещата бяха много зле през 70-те години телевизионните екрани в Обединеното кралство показваха сцени на дълги опашки за бензин в по-голямата част от бензиностанциите. Първоначално не ставаше дума за недостиг на гориво, а за недостиг на шофьори на тежкотоварни превозни средства, който не позволяваше ритмични доставки и това доведе до недостиг на гориво. В момента все още сме далеч от това, което видяхме в 70-те години на миналия век, когато имаше големи намаления на доставките на енергия, но скорошното покачване в световните цени на газа може да бъде много по-обезпокоително в бъдеще. През седемдесетте години недостига доведе до там, че правителствата бяха принудени да проведат огромни медийни кампании за пестене на енергия. Президентът Никсън помоли бензиностанциите не да продават бензин в събота или неделя вечер. В САЩ в един момент правото кога да купиш гориво се определяше на базата на регистрационния номер на автомобила. В Европа, Холандия забрани шофирането в неделя, докато Обединеното кралство наложи 3-дневна седмица, тъй като недостигът на въглища заплашва доставките на електроенергия заедно със зимна серия от стачки на въглищни миньори и железопътен транспорт работници. Домакинствата бяха помолени да отопляват само една стая в домовете си. Така че трябва да погледнем в перспектива колко лоши са нещата за хората и икономики поради енергийните проблеми. Последните проблеми с газа повдигнаха перспективи за зима, в която може да се осъществи нормиране, но това е спекулация сега. Скокове в цените на газа обаче напомнят за случилото се с петрола в началото на 70-те години (и двете имат геополитически ъгъл), така че известно историческо съзнание е полезно".

Представяте ли си това да се случи в момента, до какъв хаос и социално напрежение ще доведе ? В Западна Европа където обществата са наясно, че дисциплината в името на оцеляването на държавата е по-важна от личните желания и свободи, и дори от желанието на някои бизнеси да запазят печалбите си, някак си ще се справят. Както се справиха с пандемията, като ограничиха с крути мерки тежката заболеваемост и смъртността. Но у нас....

Сигурно много хора ще възкликнат, че подобна ситуация не може да се случи. Анализаторите на "Дойчебанк" обаче виждат нещата по друг начин.

"Днешната ситуация има редица паралели със случилото се през 60-те години и 70-те години, когато инфлацията постепенно се ускори до точката, в която излезе извън контрол. Различни шокове се обединиха за кратък период от време и политиците последователно изоставаха с реакциите. В САЩ програмите Great Society на администрацията на Джонсън и войната във Виетнам увеличи фискалните разходи в края на 60-те години. През 1971 г. президентът Никсън сложи край на връзката на долара със златото, слагайки край на системата на фиксирани валутни курсове, преобладаващи след Втората световна война. Климатичното събитие Ел Ниньо през 1972 г. повиши цените на храните. Доларът претърпя девалвация през февруари 1973 година. След това на всичкото отгоре през 1973 г. настъпва първият петролен шок, последван от втори петролен шок през 1979 г.", припомня анализа.

Описаната ситуация да ви прилича на днешната? Разпасани социални политики, изискващи огромни средства, водещи до увеличаване на дълговото бреме, климатични промени, предизвикващи бедствия и разрушения, енергийни шокове. Да не забравяме и острото противопоставяне на световни сили, заплашващо с военни конфликти. И през 70-те е било така заради сблъсъка на Западната цивилизация с ислямския свят първо заради арабско-израелските страни (войната Йон-Кипур), а след това и заради революцията на Аятоласите в Иран.

В анализа на "Дойче банк" ясно се посочва, че подобно на днешните събития и през 70 години (по историческата хронология това всъщност са 80-те, които се броят от 1971-а до 1980-а) политиците и централните банкери не са посмели още в самото начало на повишаване на инфлацията да вземат адекватни мерки. Не са посмели, защото първоначалната социална цена на подобни решения е висока и поради това е неприемлива за по-голямата част от политическите елити, които на първо място се интересуват да бъдат преизбрани или да вземат властта. Но тази нерешителност за вземане на тежките, но нужни решения е довела до рязък скок на инфлацията (до двуцифрени размери), до срив на фискалната стабилност, до разрастваща се безработица и до намаляване на доходите и богатството на населението във всички социални групи. Излизането от подобна ситуация станало наистина с драконовски мерки. В средата на 70 (по историческата хронология 80-те години) тогавашния шеф на Федералния резерв Пол Волкър води парична политика на увеличаване на лихвите по фондовете на ФЕД, които достигат двуцифрени размери. Цената на кредитите също рязко се увеличава. Тази битка срещу инфлацията с високи лихви отнема няколко години, просто защото е започнала прекалено късно. Едва през 1983 г. ефекта е налице когато инфлацията е свалена до 2.5% годишно от 12.2% през 1973 и над 14% през 1980-а.

И тук се връщаме на сегашните заявленията от страна ръководството на ЕЦБ и на нейния гуверньор Кристин Лагард, че сегашния ръст на инфлацията бил временен и не изисквал сериозни промени в паричната политика. Така са мислели и през 1970-а и това е довело до жестоките, но необходими действия на Пол Волкър няколко години по късно. Искаме ли да станем свидетели на двуцифрени базови лихвени проценти с всички произтичащи от това последствия за бизнеса и домакинствата? Или трябва да изпием горчивата чаша на двуцифрена инфлация при намаляващ икономически ръст - стагфлация, при която доходите и на бизнеса и на домакинстват се топят като пролетен сняг?

И още един важен момент. Мерките на Пол Волкър са били приложени когато дългът на САЩ спрямо брутният и вътрешен продукт се е движел между 33% и 35 процента. По тази причина е било възможно изтърваната инфлация да бъде овладяна с болезнено високи лихви, без държавната хазна да фалира. Възможни ли е това сега когато дългът на САЩ е 125% от БВП, а при някои водещи държави в Еврозоната това съотношение е още по-високо? Едва ли. Ето защо липсата на адекватни мерки срещу инфлацията сега и веднага могат да доведат до финансов и икономически срив в глобален мащаб. А стигне ли се до там тогава и военния конфликт може да се окаже неизбежен.