По принцип, при валутните войни дадена държава изкуствено обезценява валутата си, за да "завладее" пазарен дял в други държави, тъй като слабата й национална валута е от полза за увеличаване на износа на въпросната страна.

Като пример за валутна война може да се посочи "икономическото чудо" на Япония, или по-скоро, ехото му през 70-те и 80-те години на миналия век. Тогава Страната на изгряващото слънце умишлено понижи курса на йената, за да направи японските стоки по-евтини за потребителите в САЩ и Европа, коментира за агенция Прайм анализаторът от финансовата група "Финам" Андрей Маслов.

"Истински валутни войни всъщност се случват доста рядко. Нещо подобно обаче може да се наблюдава и сега, но не заради увеличаване на износа, а като страничен ефект от действията на централните банки, което на теория може да се използва за привличане на инвеститори", обяснява финансовият анализатор.

Той дава пример, че съобщения за плановете на централни банки на различни държави за повишаване на основните лихви, все по-често се появяват в медиите. Това може да се проследи още от III-IV тримесечие на изминалата 2021 година. По-специално, Bank of England беше първата, която повиши основната лихва от 0,10% на 0,25%, а Фед обяви ускоряване на съкращаването на програмата за закупуване на държавни ​​облигации.

Само паундът от основните валути не се понижава към долара

Само паундът от основните валути не се понижава към долара

По-слабите данни за пазара на труда в САЩ едва ли ще променят намеренията на Фед

"Като цяло, посоченото едва ли може да се нарече "валутна война" в класическия смисъл на думата, но конкуренцията между основните световни валути е доста очевидна и тя в голяма степен зависи от действията на централните банки. А те, от една страна, искат да се придържат към по-социално ориентирана политика на ниски лихви, а от друга страна се намират под натиска на рекордна за последните десетилетия инфлация", отбелязва финансистът.