Златото и отрицателните лихви от минус 0.6% годишно, които БНБ начислява и събира от депоизитите на банките, са единствената причина за печалбата на Централната банка за 2018 година. Това става ясно от годишния й отчет, който управителят Димитър Радев внесе днес в Народното събрание.

По темата за управлението на валутния резерв в него се казва, че БНБ продължава да провежда консервативна политика, осигуряваща висока степен на сигурност и ликвидност на резервите. "Пазарната стойност на брутните международни валутни резерви към края на 2018 г. възлезе на 25 072.2 млн. евро, което спрямо края на 2017 г. представлява повишение общо в размер на 1410.1 млн. Евро", се казва в отчета. Според данните в него с най-голям положителен принос за увеличението на международните валутни резерви през 2018-а са били външните парични потоци с нетен размер 1181.6 млн. евро.

От външните парични потоци основен принос за изменението на валутните резерви са имали нетните покупки на резервна валута от търговски банки на стойност 1523.2 млн. евро. Постъпленията по сметки на правителството и други бюджетни организации в размер на 1195 млн. евро, които в основната си част са били преводи по сметката на ЕК на стойност 1254 млн. евро, също са имали съществен положителен принос за нарастването на валутните резерви. С негативен ефект върху размера на валутните резерви са били паричните потоци, свързани с поддържането на задължителните минимални резерви (ЗМР) и свръхрезерви при БНБ, където нетно са изтеглени средства от сметки на търговски банки в размер на 1470.8 млн. евро.

"За постигането на основните цели при управлението на международните валутни резерви, - а именно висока степен на сигурност и ликвидност - преобладаваща част от активите продължи да бъде инвестирана в ДЦК и в държавногарантиран дълг на държавите от така нареченото ядро на еврозоната, както и в краткосрочни депозити при първокласни чуждестранни банки. В края на 2018 г. приблизително 68% от валутните резерви бяха инвестирани в активи с най-високо кредитно качество и дългосрочен кредитен рейтинг ААА", пише в доклада на Централната банка.

БНБ посочва, че нетният доход от управлението на международните валутни резерви през отчетния период е положителен ие в размер на 4.35 млн. евро, което представлява обща годишна доходност от 0.01%. Този доход е следствие от 60.25 млн. евро загуба от инвестициите на международните валутни резеви на БНБ, причинен най-вече от отрицателната доходност, която продължиха да имат деноминираните в евро облигации с високо кредитно качество и срок до падеж до около 5 години.

За сметка на това БНБ отчита доход в размер на 46.17 млн. евро, дължащ се почти изцяло на промяна в пазарната цена на монетарното злато в евро; и нетен финансов резултат от пасивите, който бе положителен на стойност 18.42 млн. евро. Това са дохите от отрицателните лихви - минус 0.6% годишно, които БНБ начислява по свръхрезервите на банките. Това е и една от причините банките да намалят средствата, които държат при БНБ. Както пише в Годишния отчет за 2018-а: "Нивото на свръхрезервите на банките по сметки в БНБ се понижи, но остана високо. Понижението на среднодневния размер на свръхрезервите бе с 3.7 млрд. лв. спрямо 2017 г., като средствата по сметки на банките в БНБ, с които се изпълняват изискванията на Наредба № 21, надвишаваха с 36.8% изискуемите задължителни минимални резерви (ЗМР) спрямо превишение с 95.9% през 2017 г."

Казано с две думи и за БНБ и за търговските банки поддържането на висока ликвидност е скъпа необходимост, без която не може да има стабилност. Освен това закона задължава БНБ да инвестира валутния резерв във международни финансови инструменти с възможно най-нисък рисков профил, което автоматично вкарва парите от резерва в най-сигурните, но най-недоходоносни инвестиции.