Българската мебелна промишленост представлява предимно експортно ориентиран бизнес, който годишно произвежда продукция за над половин милиард евро. С малки изключения, у нас в този сектор работят предимно малки и средни компании, които са изправени пред нарастващи разходи, свързани с все повечето европейски регулации, коментира в студиото на Money.bg прф. д-р Васил Живков, който е председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).

"Евопа наистина се опитва да въведе много нови регулации. Част от тях са свързани с това да спасим планетата и климата. От друга страна обаче в Европа се наблюдават различни режими, различни стандарти, различни нива на изисквания към мебелните прозиводители - към продуктите, които се създават от нашия бранш и което не води към единен пазар в Европа.

Снимка 716371

Източник: money.bg

Затова целите на ЕК е да се регулират всички процеси, за да станат максимално еднакви изискванията в ЕС. Да, много са тези изисквания и към днешна дата ние сме притеснени, че много от тези изисквания ще доведат до тежест - до административна тежест и до бизнес невъзможност на много, особено по-малки предприятия, да се справят с всички тези регулации", коментира проф. Васил Живков.

Сива икономика: работници в български фабрики сглобяват мебели и кухни в гаражи и подбиват цените

Сива икономика: работници в български фабрики сглобяват мебели и кухни в гаражи и подбиват цените

Все още българският клиент масово търси по-ниската цена

Новите еко правила удрат малкия и среден бизнес

Новите изисквания на Брюксел, свързани с екологизацията на мебелния бранш ще влязат в сила първо за големите предприятия. Именно те са и най-подготвени за тях, защото имат необходимия ресурс, коментират производителите. 

Снимка 732428

"Те имат ресурса, те имат хората, те имат капацитета да въведат тези нови регулации. Докато средните и особено малките и микро предприятията, ще бъдат наистина затруднени, когато дойде техният ред", подчертава експертът.

Регулации ще има в няколко основни насоки. Пръвата от тях е регламент, свързан с обезлесяването. Той касае всички оператори на дърпвесина и дървесни материали. Идеята на този регламент е да може да се проследява дървесината от самото й добиване до нейното крайно приложение.

"Директивата за устойчиви продукти е друга основна регулация. Тук има много високи цели на ЕК и това трябва да бъде преломна точка пж жтнжшинши но тжво кок си проектират, как се произвеждат, как се употребяват и какво се слува след края на жизнения цикъл на всичките продукти."

Снимка 702739

Източник: К2

Възможност за нова бизнес ниша у нас

Най-общо казано идеята на Брюксел е мебелите да продължават своята експлоатация и след края на жизнения си цикъл. И вместо в депата, старите мебели да се преработват и да отиват за повторна употреба, излизайки на вторичния пазар. Добрата новина тук е, че това отваря нова бизнес ниша за България.

"Да вземам за пример това какво се случва с мебелите, които ние изхвърляме от вкъщи. В много общини изобщо няма място, където да се изхвърлят мебелите. Не е познато на масовия потребител, че тези мебели могат да отидат за рециклиране. Имаме българска компания, която събира тези мебели, рециклира ги и ги въвежда отново в производство. И ние получаваме плочи, които са от рециклиран материал. Ето това е нещо, върху което трябва да се работи. Това е не само тежест, това е и нов бизнес, това са нови възможности. Защо да няма мол за мебели втора ръка", коментира председателят на БКДМП.

Рециклиране, повторно използване и регулации. Новите тенденции на пазара на мебели у нас

Рециклиране, повторно използване и регулации. Новите тенденции на пазара на мебели у нас

Цената е определяща, но съвсем не е само това

Регулация ще има и по отношение на дигиталния паспорт. Неговата идея е потребителите да имат цялата база данни, които го интересуват. Да бъде осведомен за това, което купува, как да го използва и как да го рециклира. За целта бизнесът трябва да въведе изцяло нов онлайн информативен портал. Последната ключова регулация е свързана с правилата за етикетиране, които трябва да бъдат еднакви в целия ЕС. 

Всичко това е свързано със сериозни разходи за бизнеса, а изводът е, че вероятно ще оцелеят тези компании, които искат и могат да се адаптират.

Цялото интервю гледайте във видеото!