Как Европа се научи да се страхува от Китай

Кога Европа започна толкова да се плаши от Китай, обяснява в своя статия за "Политико" Бруно Мачес, бивш министър на Европа за Португалия, старши съветник във Flint Global, Лондон, старши сътрудник в Института Хъдсън във Вашингтон и Карнеги в Брюксел, той има и докторска степен по политология в Харвард.

Миналият месец Европейската комисия публикува своята многоочаквана нова стратегическа перспектива за Китай. Документът предлага обширни преценки относно стратегията за развитие на Китай и 10 подробни отговора. Той е написан в обичайния технократичен жаргон, но също така показва признаци на по-политически подход. Китай е описан като "системен съперник", чиято икономическа сила и политическо влияние са нараснали с безпрецедентен мащаб и бързина. 

Налице е значителна промяна в отношението на Европа към Пекин. До неотдавна европейците вдигаха рамене за възхода на Китай. Изглежда за една нощ техният свят се промени. И така, защо се обърна приливът? И как стигнахме дотук?

Първо беше историята със слънчевите панели. Европейските производители някога се радваха на явно предимство, но въпреки това индустрията беше почти унищожена в Европа. Погледнете списъка на 10-те най-големи производители на слънчеви панели. През 2001 г. пет бяха европейски. През 2018 г. осем са китайски, другите два са канадски и южнокорейски.

След това беше "Кука", перлата в короната на германската роботика, която през 2016 г. бе поета от китайския производител на домакински уреди "Мидеа". Това, което се случи после, се превърна в част от вече разпознаваем модел: веднъж, след като фирмата е придобита от китайска компания, нейните европейски доставчици са изоставени заради китайските вериги.

Последната заплаха идва от търговската авиационна индустрия на Китай. Американският производител на самолети Boeing оценява, че през следващите две десетилетия Китай ще се нуждае от 7 690 нови самолета, оценени на 1,2 трилиона долара. Това е огромна възможност за вътрешната индустрия на Китай, а Пекин е маркирал аерокосмическата и авиационната техника като една от 10-те стратегически индустрии, които се стимулира чрез инициативата си Made in China 2025.

Според експерти, индустрията на Китай се нуждае от 10 години, за да може да се конкурират с Boeing и Airbus. Но това не означава, че Китай е далеч зад западните си конкуренти. Десет години ще минат бързо. До 2030 г. последните пречки ще паднат и Европа ще бъде под непосредствена заплаха да бъде погълната от страна, която е три или четири пъти по-голяма от Европейския съюз.

И тук се случва нещо хищно, въпросът обаче е: Това Китай ли е? Или просто това е начинът, по който светът функционира и винаги е функционирал?

Наскоро обядвах с британски дипломат в Пекин. Докато описвах как може да изглежда китайският световен ред, той се облегна на стола си и коментира с искрена усмивка: "Изглежда ми като Британската империя".

Евролидерите обсъждат дефанзивна стратегия за ограничаване на влиянието на Китай

Хванати между новото съперничество между САЩ и Китай за надмощие

Също така прилича на Американската империя. Британската империя може да е изчезнала, но американският й братовчед е доста жив. Както показва неотдавнашната търговска война, след като САЩ се чувстват застрашени от Китай, може да доведат Пекин до масата за преговори. Boeing може да бъде толкова уязвим за китайската конкуренция, колкото и Airbus в Европа, но компанията може да разчита на Америка за помощ в момент на нужда.

ЕС не би могъл да извърши подобен подвиг. Той е твърде разделен. Днес дори просто гласуване в Съвета на ЕС не може да събере необходимото единодушие, ако се приеме, че решението се сблъсква с китайските интереси в Европа. Страни като Унгария или Гърция, отдавна ухажвани от Китай и желаещи да държат Пекин щастлив, ще наложат вето.

Нещата биха били различни, ако ЕС беше истински политически съюз, нямаше да има унгарско или гръцко вето. Столиците ще загубят своята компетентност във външната политика и напълно демократична обща власт ще бъде напълно отговорна за международните отношения.

Европейците се опитват да постигнат такъв политически съюз през последните 70 години. Може би това е така, защото на ЕС липсва най-основната съставка на политическото единство: страхът от външна заплаха.

САЩ изиграха критична и често пренебрегвана роля в елиминирането на това схващане за общ враг. Чрез предоставянето на безусловна гаранция за сигурността на своите съюзници се гарантира, че СССР никога няма да стане екзистенциална заплаха за Европа. В същото време американското общество и политика бяха твърде сходни с европейските, в техните ценности и цели, така че съюзниците на Вашингтон през Атлантическия океан да се почувстват наистина застрашени от разширяването на американската сила.

Тази геополитическа неопределеност бе достатъчно удобна. Това позволи на Европа да си вземе една дълга почивка от историята. Това и възпрепятства един политически съюз да стане необходимост.

Ето защо възхода на Китай е толкова важен. Това поставя основите на голяма историческа драма, която ще се играе от Лисабон до Шанхай и навсякъде по средата. И този път Европа няма да може да разчита на американците, които са готови да се изметат с deus ex machina (бог от машината).

Дори когато Китай, с ненадминатия си икономически и технологичен динамизъм, започва да прилича на много по-голяма заплаха за европейците, отколкото някога е бил СССР, изглежда, че Вашингтон няма нито капацитета, нито желанието да повтори ролята си от Студената война.

Както и в известната пиеса на Луиджи Пирандело (психологическа драма и трагикомедия "Шест лица търсят автор"), европейските нации могат да се разглеждат като поредица от герои в търсене на автор. Това търсене може и да е приключило, в Китай те могат да намерят външната сила, която може да ги обедини.

Кати Пири: Евролидерите нямат стратегия за съседна Турция, а камо ли за Китай

Ситуацията в Турция се влошава след опита за преврат и арестите