Севернокорейският лидер има стратегия, която преследва упорито. А противоречивите сигнали от Вашингтон той тълкува като заплаха. Така трудно ще бъде постигнато решение на конфликта, посочва анализаторът от "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Петер Щурм, цитиран от Дойче веле

Много е изписано за Ким Чен-ун. И много рядко нещо е било добро за него - с пълно право. В сегашната ситуация обаче, която може да доведе до война, на севернокорейския вожд трябва да му се признае едно: Ким Чен-ун не действа ирационално. Напротив, има си стратегия, която преследва с невероятна упоритост - точно както правеха баща му Ким Чен-ир и дядо му Ким Ир-сен. За разлика от своите предци обаче, в момента Ким Чен-ун изпада в цайтнот. Причината - новата власт във Вашингтон.

Администрацията на Тръмп обяви, че отменя политиката на Обама за "стратегическо търпение" по отношение на Северна Корея. От януари насам Вашингтон непрекъснато подава противоречиви сигнали, а Ким Чен-ун навярно не ги тълкува като това, което те всъщност означават: административна бъркотия. Тъкмо напротив, съдейки по себе си, той смята, че всичко, което се изрича публично, е съгласувано до последната дума. А от тази гледна точка бъркотията отсреща започва да изглежда много застрашителна, защото очевидно има за цел просто да обърка потенциалния противник.

Ето защо Ким вероятно се опасява, че в момента е особено уязвим. В подкрепа на това опасение говори най-вече обстоятелството, че със САЩ той може да се мери единствено в областта на пропагандата. Във военно отношение и дума не може да става за някакво равновесие. Нищо, че Северна Корея проведе два атомни и многобройни ракетни опити. Тъй че Ким иска да доведе ядрената си програма колкото е възможно по-бързо до успешен край, защото смята, че единствено тя ще го предпази от външна интервенция.

Съвсем друг е въпросът дали добрите съвети - примерно от китайска страна, че Вашингтон все пак трябва да подхване диалог с Пхенян - могат да доведат до решаване на конфликта. Защото за неговите има-няма 33 години у Ким Чен-ун се забелязва най-вече едно: той не вярва никому, още по-малко вярва на външни сили и съвсем пък не вярва на някакъв лист хартия. Ето защо ядрено споразумение със Северна Корея на теория е възможно, но това едва ли ще стане чрез освобождаването на целия Корейски полуостров от ядрено оръжие. И освен това: върхът на наивността ще бъде да разчитаме, че Ким ще се придържа към едно такова евентуално споразумение.

Чак толкова рационалност севернокорейският вожд едва ли притежава.

Петер Щурм, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"