Грешката, неволно или злоумишлено допусната от компютърните програмисти, може да бъде невероятно скъпа и трудна за отстраняване, да доведе до неблагоприятни последици за големи обществени и корпоративни системи, за бизнеса и частните потребители. Да не говорим за унизителното публично огласяване и пострадалата репутация на създалите проблема.

За най-големите софтуерни катастрофи на всички времена разказва zen.yandex.ru.

Снимка 213831

Източник: EPA/БГНЕС

Космически кораб "Маринър 1", 1962 г.

НАСА пусна безпилотен космически кораб за събиране на данни, който да лети близо до Венера. Но всичко не вървеше по план.

Космическата сонда "Маринер 1" едва успява да напусне нос Канаверал, тъй като ракетата опасно се отклонява от курса. Загрижени, че ракетата се насочва към аварийно кацане на Земята, инженерите на НАСА издадоха команда за самоунищожение и корабът беше унищожен приблизително 290 секунди след изстрелването.

Разследването показва, че причината е много проста софтуерна грешка. В един от редовете на кода липсвало тире, което води до изпращане на неправилни насочващи сигнали към космическия кораб. Цената на грешката надхвърли 18 милиона долара (около 169 милиона долара в днешно време).

Снимка 539487

Източник: iStock

"Червеят" на Морис, 1988 г.

Но не всички скъпи софтуерни грешки се случват в големи компании или правителствени организации.

Една от най-скъпите грешки е причинена от един ученик. Студент от университета Корнел създаде "червей" като част от експеримент, който в крайна сметка се разпространи като горски пожар и деактивира десетки хиляди компютри поради грешка в кодирането.

Според идеята на Морис, червеят е трябвало да пътува безобидно през компютрите, презаписвайки копията си. Но поради софтуерна грешка той направи това безкраен брой пъти и всъщност изцежда всички ресурси на компютрите.

Това направи "червея Морис" всъщност първият заразен компютърен вирус.

Червеят започна да се разпространява по-нататък. Шест хиляди интернет възела ARPANET (прототипът на Интернет от Министерството на отбраната на САЩ) бяха деактивирани.

Аспирантът Робърт Тапан Морис беше обвинен и осъден за престъпен взлом и глобен с 10 000 долара, въпреки че цената на бъркотията, която създаде, беше оценена на 10 милиона долара.

Историята обаче е простила на Морис: Този инцидент създаде опит - откри уязвимост и подобри дигиталната сигурност. Днес Морис е професор в Масачузетския технологичен институт, а изходният код на "червея" се съхранява като музеен експонат на дискета в Бостънския университет.

Снимка 348878

Източник: iStock

Грешката на Pentium FDIV, 1994 г.

Грешката на Pentium FDIV е любопитен случай на незначителен проблем, произлязъл от масова истерия.

Томас Низли, професор по математика, открива дефект в процесора Pentium и го съобщава на Intel. В отговор компанията предлага заместващ чип на всеки, който може да докаже, че е засегнат от грешката.

Първоначалната грешка беше сравнително проста: проблемът беше в таблицата за търсене на алгоритъма на чипа. Това може да доведе до малки неточности в изчисленията, но само в много редки случаи. Всъщност вероятността от грешка в изчислението е само 1 на 360 милиарда.

Въпреки че действителното въздействие на софтуерната грешка беше незначително, когато проблемът се появи в международната преса, милиони хора поискаха смяна на чипа, което струваше на Intel до 475 милиона долара.

$440 милиона загуба за 30 минути, 2012 г.

Загубата на 440 милиона долара е лош ден по всякакъв критерий за една комппания. Особено когато това се случи само за 30 минути поради софтуерна грешка, която изтрива 75% от стойността на една от най-големите капиталови фондове в света.

Knight Capital Group инвестира в нов софтуер за търговия, който да им помогне да участваа по-успешно на фондовите пазари. Но вместо това съсипа компанията им. Няколко софтуерни грешки накараха Knight да започне безумно купуване, като бяха похарчи над 7 милиарда долара за стотици видове различни акции.

Непредвидените транзакции в крайна сметка струват на компанията 440 милиона долара и Goldman Sachs трябваше да се намеси, за да я спаси. Компания Knight така и не се възстанови и беше придобит от конкурент след по-малко по-късно от година.

Снимка 259642

Източник: Wikipedia

Полет на "Ариана 5", 1996 г.

Като се има предвид сложността и цената на космическите изследвания, не е изненада, че този списък с големи софтуерни грешки включва няколко неуспешни космически мисии.

Ракетата за полет V88 е трябвало да достави изследователски спътници на Европейската космическа агенция.

Но само 36 секунди след първото изстрелване, ракетните двигатели се провалята поради повторно използване на несъвместим код от "Aриана 4" и грешки при преобразуването на 64-битови данни в 16-битови данни.

Европейската космическа агенция претърпява загуби от 370 милиона долара в резултат на провала, а последвалото разследване доведе до много препоръки, включително призиви за по-добър софтуерен анализ и оценка.

Снимка 365023

Източник: iStock

Откриване на Терминал 5 в летище Хийтроу, 2008 г.

Представете си, че се подготвяте за дългоочаквана ваканция или важно бизнес пътуване, само за да установите, че полетът ви закъснява и багажа ви го няма никъде.

Точно това се случи с хиляди пътници след откриването на Терминал 5 в лондонското летище Хийтроу през март 2008 г., а виновникът е повреден софтуер. Проблемът е в новата система за обработка на багажа, която се представя добре в изпитанията, но се провали в реалния живот. Това доведе до масови смущения като неизправност на лентите за багаж и хиляди изгубени или неправилно поставени предмети.

Авиопревозвачът British Airways също така съобщава, че проблеми с безжичната мрежа са причинили допълнителни проблеми на летището. През следващите 10 дни около 42 000 куфара бяха загубени и над 500 полета бяха отменени на стойност над 16 милиона британски лири.

Снимка 576141

Millennium Bug, 2000 г.

Грешка на хилядолетието или Millennium Bug, известен още като печално известния Y2K, беше широко разпространен проблем в навечерието на 2000 година.

Всъщност тя не беше никак опасна, но се създаде, заради която се понесоха огромни загуби.

Имаше опасения, че компютърните системи по света няма да могат да работят с дати след 31 декември 1999 г. поради факта, че повечето компютри и операционни системи използват само две цифри за годината, игнорирайки префикса 19 за ХХ век. Бяха направени ужасни прогнози за колапса на банки, авиокомпании, доставчици на електроенергия и критични складове за данни. Как ще се справят системите с числата 00?

Отговорът беше "Като цяло не е лошо". Грешката на хилядолетието не е причинила много проблеми в реалния живот, тъй като повечето системи са направили корекции предварително. Страхът обаче, породен от потенциалните последици в края на 1999 г., струва на хиляди хора значителни суми пари, изразходвани за планиране и подготовка за извънредни ситуации. Държавните агенции, бизнеса и дори семействата очакваха най-лошото.

Съединените щати похарчиха огромна сума пари, за да решат този проблем. Разходите възлизат на около 100 милиарда долара.