Какво може да разкрие за нас от онлайн поведението ни? Двама експерти по компютърна сигурност - икономистът Алесандро Акуисти и компютърният учен Дженифър Голбек, разкриват в Ted Talk колко малко знаем относно това какво другите научават за нас чрез интернет.

Според специалистите линията между реалността и онлайн пространството се размива все повече, но това не е причина да спрем да й обръщаме внимание.

Акуисти смята, че личната отговорност за защита на данните е важна, но не е достатъчна. Проблемът е много по-голям от способността на един човек да контролира информацията за себе си, защото всяка седмица излизат нови начини, по които можем да бъдем следени по електронен път.

Голбек добавя, че дори, ако човек иска да е в крак с новите методи и технологии и да внимава какво публикува, той пак няма пълен контрол над данните.

Според анализите на езика например, това колко често ползваме "аз" вместо "ние" или пълен вместо кратък член, разкрива различни черти на характера.

"Има цял отдел от психолингвистиката, в който експертите правят задълбочено проучване и сравняване на думите, които използвате и колко често ги използвате. Резултатите от тях се свързват с черти на характера и това не е нещо, което може да разберете или контролирате", коментира Голбек.

В момента в САЩ, когато публикуваш информация онлайн, ти губиш контрола над нея и го даваш на компании. Те могат да правят почти всичко, каквото си поискат с нея, като например да я продадат или използват за маркетинг.

Акуисти смята, че трябва да има правила, като определяне на целта за събирането на информация преди самото събиране, ограничение на ползването й, както и предпазни мерки за сигурност.

Голбек обяснява, че в Европа потребителите имат повече права над информацията си. Наскоро мъж в Испания осъди Google, защото при търсене на името му в браузъра излизала информация за финансовите му проблеми в миналото. Решението на съдиите е хората да имат правото да искат премахването на определени връзки към информация на търсачките, което означава при търсене на определено име, някои резултати да не се появяват. Това може да се случи, ако информацията е невярна, неактуална, ирелевантна или прекомерна.

Неговият аргумент е, че има право тази информация за него да бъде забравена, както когато обявиш банкрут и този факт седи в кредитното досие определен брой години, но не цял живот.

Когато е попитан за разликата в това как ни преценяват хората онлайн и в истинския живот, Акуисти обяснява, че тя се изразява в в две неща. Първото е размерът на възможностите, защото има технологии, които са много по-сложни и с по-големи възможности от тези, които срещаме в реалния живот, когато хората огледат външния ни вид на улицата.

Второто е асиметрията, защото ние порастваме развивайки способността да контролираме колко споделяме в публичната и личната сфера. Асиметрията се появява онлайн, защото има лица, които ни следят, а ние не знаем, че съществуват.

Това не значи, че всичката информация ще бъде използвана негативно, но идеята на Акуисти е, че " ние наистина не знаем как тази информация ще бъде използвана. " Голбек допълва, че единственото решение е правно такова, където хората имат контрол над това как се използва информацията им и има ограничения и реално регулиране на тези, които нарушават тези закони.