Широколентовият Интернет е ключов за развитието на бизнеса. Миграцията на фирмите към ERP, CRM и BI приложения е немислима без високоскоростен достъп до мрежата

 „Какъв е делът на широколентовите комуникации във вашата държава?" На този въпрос е принуден да отговори поне веднъж всеки посетител на което и да е от големите телекомуникационни изложения или конференции през последните години - от Лондон до Дубай и от Берлин до Хонконг. Мнозина определят развитието на широколентовия Интернет като най-значимата тенденция в далекосъобщенията, след появата на самата глобална мрежа.

На какво се дължи този интерес и дали не става въпрос за поредния маркетингов подход на телеком индустрията, целящ да оправдае продажбите на следващото поколение устройства и услуги?

„Изискванията на потребителите непрекъснато нарастват. Това, което искат те днес, е достъп до услуги по всяко време и навсякъде, и то посредством устройства, които те са си избрали. Искат нови възможности за създаване на собствено съдържание, за неговата лесна обработка и споделяне в мрежата в различни общности".

Думите са на Жан-Филип Вано, изпълнителен вицепрезндент на France Telecom, който беше сред лекторите на тазгодишния Световен широколентов форум Европа 2008 (Broadband World Forum Europe 2008). Събитието събра между 29 септември и 2 октомври в белгийската столица Брюксел над хиляда експерти от водещите телекомуникационни оператори и разработчици на оборудване в света, за да начертае ключовите тенденции за бъдещето на далекосъобщенията.

Повечето представители на бранша днес са единодушни, че развитието на

широколентовия Интернет ще бъде движещата промяна
в сектора през следващите няколко години, а някои дори сравняват тази тенденция със самата поява и налагане на глобалната информационна мрежа. Все пак какво означава терминът „широколентови услуги" и защо той е толкова важен?

Въпреки че са известни различни дефиниции, повечето организации се обединяват около твърдението, че широколентова е всяка комуникационна връзка, базирана на Internet Protocol, която позволява пренос на данни, гласов или видео - трафик със скорост не по-малка от 256 kbit/s. За технологична база могат да бъдат използвани разнообразни стандарти и инфраструктури.

Такива са например технологиите DSL (Digital Subscriber Line), използващи фиксираната медна мрежа на телекомите, FTTH (Fiber - To - The - Home), която представлява оптично влакно до самите домове, мрежите на LAN - доставчиците, които също мигрират към оптична свързаност, мобилните стандарти от трето поколение UMTS (Universal Mobile Telecommunications System) и HSPA (High - Speed Packed Access), както и безжичният стандарт WiMAX. Без значение от вида на мрежовата инфраструктура, широколентовият Интернет достъп има способността да достави на домовете, офисите, училищата и държавните учреждения бърз достъп до

бизнес информация, гласови и видео услуги,
както и нови 3D- мрежови приложения. Ключови концепции за нови телеком услуги, като IPTV (Интернет телевизия), интеграция на фиксирани и мобилни комуникации, „интелигентен дом", електронно правителство или онлайн обучение зависят почти изцяло от наличието на широколентова свързаност.

„Днес едно от най-големите предизвикателства пред операторите е да изградят интегрирани мрежи, които да им предложат достатъчна гъвкавост, за бързото внедряване и стартиране на нови услуги" - заяви по време на Световния широколентов форум Даниел Танг, продуктов директор в китайския разаботчик на мрежово оборудване Huawei Technologies.

Повечето участници в конференцията се обединиха около твърдението, че широколентовите комуникации са важни не само за развитието на телекомуникационния сектор, но и за цялостния ръст на икономиката. Причината е, че днес бизнес организациите са в разгара на една технологична

миграция към ново поколение софтуерни решения
която през следващите години ще промени изцяло офисната среда. Внедряват се системи от клас ERP (Enterprise Resource Planning) - за планиране на корпоративните ресурси, CRM (Customer Relationship Management) - за управление на взаимоотношенията с клиентите, BI (Business Intelligence), за анализ на бизнес процесите, традиционните офисни телефонни централи се заменят от нови IP-базирани системи с обогатена функционалност, започнали са и процесите на интеграция на тези VoIP-комуникационни решения със системите за управление на бизнеса.

Тези промени ще донесат на корпоративния сегмент редица предимства, като увеличаване на продажбите, по-високо качество на обслужване на клиентите, оптимизирано управление на персонала, на финансовите потоци и на производството. Те обаче са немислими без навлизането на широколентовите комуникации в бизнеса.

Много европейски телекомуникационни оператори вече са започнали широкомащабно разгръщане на новата широколентова инфраструктура в някои държави-членки. Въпреки това Европа все още изостава по наситеност на този тип връзки, в сравнение с други икономики като САЩ и Япония. Към момента броят на потребителите на широколентови комуникации на Стария континент е близо 120 милиона, което представлява 32% от общия брой абонати в света, сочи проучване на аналитичната агенция Point Topic, разпространено на форума в Брюксел. Сред европейските държави

лидери по този показател
са Германия (21,773 млн. потребители), Великобритания (16,718 млн. потребители) и Франция (16,655 млн. потребители). Интересно е, че Русия заема седмо място в класацията на Point Topic с 5,945 млн. абонати на широколентови услуги. Според друга агенция - Idate, капацитетът за ръст по този показател е огромен, предвид факта, че в Европа съществуват 229 млн. телекомуникационни линии, базирани на медни проводници, които лесно могат освен традиционната телефония да пренасят и широколентов Интернет.

Една от най-интересните тенденции обаче е в бързото увеличаване дела на мобилните широколентови връзки на Стария континент, които според аналитичната компания Analysis Mason ще достигнат 47% от общия брой още през 2013 г.

През следващите пет години пък броят на европейските домакинства, използващи различни мобилни технологии, ще бъде една четвърт от всички свързани с широколентов достъп домове. Което означава, че що се отнася до съотношението мобилни към фиксирани широколентови услуги наблюдаваме тенденции, подобни на тези при развитието на гласовата телефония през последното десетилетие.

Къде сме ние?
Засега България е на последните места в Европа по брой на широколентовите връзки, но добрата новина е, че в страната ни вече работят всички ключови технологии за достъп, използвани по света: от DSL-услугите, през кабелния Интернет и FTTH, до най-новите мобилни стандарти, включително EDGE, UMTS, HSDPA и WiMAX. А това според повечето експерти е добър знак за предстоящ ръст в сегмента.

„През 2007 г. е реализиран 11% ръст на българския телекомуникационен пазар спрямо 2006 г. През последните няколко години са отчетени близки темпове на растеж и затова вероятно и през 2009 година тази възходяща тенденция ще се запази с нов ръст от около 10-12%.

Очакваме и значителен ръст в приходите от пренос на данни и интернет от над 50%, както и растеж в сегмента WiMAX мрежи с бързото увеличаване на WiMAX покритието в страната" - заяви Иван Павлов, маркетинг директор на Некском-България ЕАД, в отговор на въпрос на вестник „Икономически живот", какви са прогнозите му за следващата година. Компанията беше първият играч, предложил търговски услуги, базирани на WiMAX у нас, а към момента вече има покритие в повечето големи градове на страната, както и по цялото Южно Черноморие. В началото на 2009 г. се очаква операторът да предложи и нови възможности за

мобилно използване на WiMAX
с преносими компютри и мобилни апарати. „Потенциалът на технологията е огромен и приложенията й не се изчерпват само с интернет и телефон", допълни Павлов.

Любопитно е, че успоредно с популярните по целия свят широколентови технологии, като DSL, FTTH, UMTS и WiMAX, у нас се развива и едно чисто българско явление - така наречените LAN-оператори, които направиха високоскоростния Интернет достъпен за масовите потребители у нас.

През последните години в този сегмент протичат засилени процеси на консолидация, които концентрират в няколко по-големи играчи сериозни ресурси за развитие. На въпрос на наш журналист какъв дял от широколентовите услуги у нас през следващата година ще се предлагат от LAN-оператори, изпълнителният директор на Спиди Нет Страхил Иванов отговори, че очаква този показател да достигне 20%. Неговата прогноза е, че общият ръст на българския пазар на широколентови услуги през следващата година ще бъде не по-малко от 25%.

Най-популярните широколентови технологии:
- DSL (Digital Subscriber Line) - позволява широколентов пренос на данни, на база на медната инфраструктура на традиционните телекоми.

- FTTB (Fiber - To - The - Building) - достъп до Интернет, посредством оптична линия, достигаща до сградата, където се помещават потребителите. Разновидности на тази концепция са Fiber - To - The - Home, насочена към домовете, и Fiber - To - The - Office, за оптична свързаност на офисите.

- LAN (Local Area Network) - концепция, означаваща развитието на локална Интернет мрежа в рамките на офис или дом. През последните години в България обаче тя се доразви до нов тип оператори, наречени LAN Интернет доставчици. Напоследък се наблюдава тенденцията по миграция на LAN - операторите към FTTB - технологии.

- EDGE (Enchanced Data Rates for GSM Evolution) - междинен стандарт от поколение 2.5G, надграждащ GSM - мрежите, с цел да увеличи капацитета им за предоставяне на високоскоростен Интернет.

- UMTS (Universal Mobile Telecommunications System) - Най-разпространеният в Европа мобилен стандарт от трето поколение.

- HSDPA (High - Speed Downlink Packet Access) - Междинен стандарт от поколение 3.5G, който надгражда UMTS мрежите, увеличавайки капацитета на връзката.

- Wi-Fi (Wireless Fidelity) - Технология за безжичен достъп до Интернет, подходяща за публични пространства, като заведения, търговски центрове и летища.

- WiMAX (Worldwide Interoperability for Microwave Access) - Технология за широколентов мобилен пренос на данни, базирана на стандарта IEEE 802.16. Подходяща е за комуникация както в градска среда, така и в слабо населени региони.