Седмият носител на наградата „Джон Атанасов" за постижения в развитието на компютърните и информационните технологии и информационното общество е Мартин Вечев. Отличието бе връчено от президента Георги Първанов преди два дни.

Мартин Вечев е роден на 24 юли 1977 г. в София. Завършил е Софийската математическа гимназия, а през 2001 г. и бакалавър по математика и информатика в Simon Fraser Университета в Канада. От 2001 до 2003 г. е работил в отдела за real-time & embedded systems в фирма "Фадата" в България под ръководството на Д-р Петър Петров. След това е продължил в Cambridge University, в Англия, където завършва докторат през 2007 г., след което постъпва в изследователския център на IBM, T.J. Watson, в Ню Йорк.

Женен за съпругата си Ангелина и имат син Виктор, на 3 години.

Ето какво каза Мартин Вечев за Money.bg

Какво означава за вас призът на името на Джон Атанасов?

Тази награда е едно признание за резултатите от изследователската дейност, която съм извършил до момента. Разработките от мен и от екипа ми в изследователския център на IBM Watson в Ню Йорк включват прилагане на нови формални методи и алгоритми, които да проверяват изправността на важни програми.

Разкажете малко повече за разработките си

Тези методи се използват в проверките на така наречените mission-critical systems, тоест, програми за които се задължително да се докаже че работят вярно. Примери са програми за управление на самолети, военни кораби, автомобили и др. Нещата, които ние правим имат за цел да докажат, че дадена компютърна програма  се изпълнява правилно. Например ако натиснете бутона на самолета за приземяване, машината да направи точно това, а не да ускори движението си  или ако искате да изстреляна ракета - това да стане при зададените начални параметри. При условие, че в алгоритъма на основната програма настъпят грешки, разработките ни сигнализират за това. За някои от трудовете си екипът ни беше удостоен с различни награди от IBM.

От колко човека са състои екипът ви?

Около 5-6 човека сме. Трима сме основният екип от учени, а останалите са докторанти. В тази връзка искам да кажа, че в момента имаме идея да разработим програма, която да позволи български студенти да идват в изследователския център в САЩ.  Там тези от тях, които имат интерес и необходимата подготовка ще могат да се докоснат до реалния научен процес. Да се надяваме че в скоро време ще посрещнем първите български студенти, които имат желания да продължат в изследователската дейност.

Вярвате ли, че в България също може да се осъществява развойна дейност на световно ниво?

Споделям това мнение. Важно е обаче държавата да прояви необходимата инициативност в тази посока, за да бъдат създавани центрове. В началото те може да са по-малки, но лека полека да се разрастват. Страната ни разполага с изключително качествен потенциал, като тези момчета и момичета завършили специализирани гимназии с медали от различни олимпиади по математика, информатика и т.н.
За съжаление има голям пропуск между това, което децата получават в гимназиите, и пътя им след това.

Само инвестициите ли са причината за разликата между българската действителност и изследователските центрове, които са на световно ниво?

Освен инвестициите, трябва да се създадат критерии. Необходимо е изискванията от студентите да бъдат високи, за да може да развиват капацитета си и да прогресират в една конкурентна среда.

Мислите ли за връщане тук и как виждате бъдещето си в България?

Надявам се след известно време да се върна за постоянно тук и да спомогна за израстването на млади български учени. Силна и последователна държавна политика за развитието на IT сектора като цяло, политика която инвестира в образованието, е от ключово значение за да може да привлечем наши качествени учени от чужбина.

Каква е вашата лична формула на успеха?

Не мисля че имам някаква специална формула. Първо трябва човек да си постави ясна цел и след това да се работи много усилено за нейното постигане. Трябва да има ясна идея от какво точно ще се откаже за да постигне тази цел. Подразбира се, че работата трябва и да ти е хоби, иначе ще е доста трудно. Важно е и в този процес, човек да бъде в една добра среда: заобиколен от хора които са добри технически от това което той/тя се интересува, а също така и добри като хора, в личен план. Самата среда е много важна.

А каква е цената на този успех?

Цената се измерва в това от което се отказваш за да постигнеш дадена цел. За всеки човек това е различно. Например това може да означва по-малко време за срещи с приятели, спорт, семейство, забавления, от колкото на човек би му се искало в идеалната ситуация.