Съдебна битка на територията на САЩ ще реши съдбата на една от най-големите компании в света, но освен това може да доведе до мащабна промяна в начина, по който използваме интернет.

Магистратите отвъд Океана вече обявиха Google за монополист в сферата на онлайн търсенето и свързания с него рекламен бизнес. Именно той носи голяма част от главозамайващите годишни приходи от около 74 млрд. долара. Затова и един от вариантите за последващи действия е "разбиване" на Google.

US съд постанови: Google е незаконен монополист

US съд постанови: Google е незаконен монополист

Решението може да е първа стъпка към тотална промяна

До момента има и успешни, и неуспешни прецеденти. През 70-те телекомът AT&T беше разделен на няколко локални компании, докато през 90-те така и не се стигна до ситуация, в която Microsoft да не държи в ръцете си и Windows, и Office.

Според Bloomberg сега американското Министерство на правосъдието най-вероятно ще иска да накара Google да продаде Android бизнеса си, както и уеб браузъра Chrome. Най-крайният вариант е да бъде отделено и рекламното подразделение AdWords. Тъй като последното вероятно би сложило точка на съществуването на Google, нека го оставим засега настрана.

Google може да загуби Chrome и част от рекламния бизнес

Google може да загуби Chrome и част от рекламния бизнес

Разследване на Конгреса срещу четири ИТ гиганта: Amazon, Apple, Facebook и Google

Android е изначално операционна система с отворен код, базирана на Linux. В същото време обаче Google допринасят най-много за нейната разработка, а и през последните години много от ключовите приложения и компоненти бяха заменени с такива, които са "затворени" за други разработчици.

Както обаче се вижда от смартфоните на Huawei и на Samsung, за големите хардуерни производители не е проблем да сложат свой магазин за приложения, SMS програма и т.н. Иначе казано, Android без Google е възможен - но вероятно с по-малко играчи и по-голяма несъвместимост между тях.

С Chrome и с уеб браузърите като цяло ситуацията е значително по-сложна. Той е базиран на open source проекта Chronium, който е финансиран и поддържан от Google, но освен това се използва от цял куп конкуренти - Microsoft Edge, Brave Browser, Opera и т.н. Единствените изключения са Mozilla Firefox и Apple Safari, но пък техните разработчици получават милиони долари от Google, за да бъде търсачката на онлайн гиганта налична по подразбиране.

Ако Chrome напусне Google и се въведе забрана за този тип плащане за настройки, цялата екосистема на уеб браузърите може да се срине, отбелязва New York Magazine. Това е важно, защото браузърът в наши дни е най-използваната програма на компютъра - както за лични и развлекателни, така и за служебни цели.

За последно преди повече от 15 години бяхме в ситуация, в която пазарът е без ясен лидер. Това беше време на бурни експерименти, но и на сериозни проблеми със сигурността и най-вече - на сайтове, които изглеждат по един начин на един браузър и по съвсем друг (или никакъв) на друг.

Сега ситуацията не е задължително да се повтори (даже е желателно да не се повтаря), а има и друг момент - ако наистина Google имат такова влияние върху всички уеб браузъри в света, не е ли добра идея то да бъде ограничено?

Даже и да се случи, това няма да е скоро. Google ще се борят със зъби и нокти по инстанциите, а и, както отбелязва изданието, подобни знакови дела не винаги "преживяват" президентските избори в САЩ. Точно преходът "Клинтън-Буш" остави Microsoft в сегашния си вид, а зад Камала Харис и Доналд Тръмп има силни кръгове с връзки в технологичния свят, които настояват за по-слаби регулации.