Няма значение дали става въпрос за железопътни линии, магистрали или водни пътища - когато говорим за изграждането на мегапроекти, Европа изостава, пише Politico.

Голяма част от инфраструктурните инициативи на блока изостават от графика и прехвърлят значително първоначалния бюджет, поставяйки в риск плановете за покриване на Европа с нови високоскоростни железопътни линии и водни пътища за пренос на товари до 2030 г., според доклад на Европейската сметна палата.

Одиторите разглеждат осем големи проекта в 13 страни на стойност €54 млрд., от които €7,5 млрд. идват от Брюксел. 6 от проектите, които включват високоскоростни железопътни линии от Балтика до Испания и нови румънски магистрали, са в риск да не бъдат довършени до 2030 г., когато националните транспортни мрежи трябва да бъдат свързани в европейски транспортни коридори, пишат те.

"Комисията трябва да изиграе по-силна роля, като в противен случай ще станем свидетели на още повече неефективни харчове", казва Оскар Херикс, водещ одитор.

Средното закъснение за проектите е невероятните 11 години. Според одиторите, причините се крият в различните инвестиционни приоритети на националните правителства и правилата за планиране, които не винаги съответстват на тези в съседните страни.

Решението на Европейската комисия да не се меси прави ситуацията още по-лоша, според Херикс. За да се увери, че парите се харчат коректно, а проектите се изграждат навреме, Брюксел използва бивши министри и европейски депутати като координатори. Но освен мило да подсещат и посочват, те нямат реална власт.

Одиторите сочат и пет проекта, в които проблемите са много:

Rail Baltica

900-километровата железопътна линия между Литва, Латвия и Естония е проект с добра идея. Линията е природосъобразна алтернатива на пътния транспорт и ще съедини крайния регион на ЕС с общата мрежа на Стария континент.

Но има спорове около това откъде да минат линиите, за финансирането и управлението на проекта. Първоначалният бюджет от €4,6 млрд. вече е €7 млрд., а настоящите прогнози показват, че пътниците по този маршрут ще са далеч по-малко от очакваните и линията ще работи на загуба, според доклада.

Първоначалният план бе влакове да тръгнат по маршрута от 2026 г., но се оказва, че този срок е твърде амбициозен.

Връзката Лион - Торино

Трансграничната жп линия, свързваща Франция и Италия, е гореща топка в политическия живот на двете страни. Тя включва 270 км линия, 57 км тунел и вече закъснява с 15 години.

Проблемът е в икономическия смисъл на проекта, според одиторите. В момента по старата и бавна жп линия се пренасят едва 3 млн. тона товар, като прогнозата е за 24 млн. тона до 2035 г. Но за да стигнат тази цел и двете страни ще трябва да инвестират в решението на редица проблеми и изграждането на допълнителни връзки.

Водният път Сена - Шелда

Проектът трябва да обнови съществуваща водна мрежа от 1 100 километра около басейните на реките Сена и Шелда във Франция и Белгия, като така водният път ще може да се ползва от по-големи съдове. Освен това трябва да бъде изграден 107-километров канал, който свързва двете реки.

Проектът обаче вече изостава с 18 години.

Идеята му е, че той ще доведе до 4-кратно увеличение на трафика до 2060 г. спрямо 2030 г. Това ще изисква значителен ръст на пренасяните обеми товар, но "статистиките от последното десетилетие не подсказват, че това ще се случи", предупреждават одиторите.

Фемарн

19-километровият подводна пътна и железопътна връзка между Rødby в Дания и Puttgarden в Германия е изправена пред недоволство от фериботни компании и природозащитници. И макар че притесненията вече намаляват, остават неясно дали проектът ще бъде завършен до 2028 г.

Одиторите казват, че Комисията не е разгледала правилно прогнозата за трафика от страната на Германия, който ще бъде твърде нисък, за да има смисъл инвестицията. В проекта не са изчислени и нужните разходи за намаляване на шумовото замърсяване.

Тунелът Бренер

Планът е за изграждане на 64-километров жп тунел между Австрия и Италия, който да облекчи трафика от пътуващи и товари от съществуващия маршрут през Алпите до 2028 г. Проектът обаче няма как да бъде завършен дотогава, въпреки желанието на Австрия.

Връзките, които Германия трябва да изгради до тунела, може да са готови чак през 2040-2050 г., което означава, че проектът няма да може да изпълни напълно целта си още 20 години. Докладът сочи още, че сътрудничеството между ЕС, Германия, Австрия и Италия не е на нужното ниво, а отделните страни поставят под съмнение методите, по които са правени прогнозите за бъдещия трафик.