5-те най-глупави причини за война в историята и мястото на България в тях

Причините за всяка война са винаги сериозни: дълги години на неразбиране и териториални претенции, жажда за власт и икономическа нестабилност. Но причината може да е най-идиотска, например прасе, което е влязло в картофена нива, открадната дървена кофа или куче, което претичало през границата.

За пет от най-ярките и нелепи случая, превърнали войните в трагикомедия, разказва bigpicture.ru. С изключение на Троянската война, която избухнала заради красивата Елена, разбира се.

Източник: Wikipedia

Война заради дървено ведро

Определено първото място по идиотизъм сред причините за война. Клане, което коства хиляди животи, и всичко това, за да се върне у дома най-обикновената дъбова кофа за вода.

През XIV век два съседни града-държави в Северна Италия - Болоня и Модена - живеят на ръба на конфликта. Болоня подкрепя партията на гвелфите, а Модена подкрепя най-големите им врагове, гибелините. Разстоянието между тях е малко, около 50 километра, които във всеки един момент вражеската армия можела да пребяга и да започне клане. И клането започнало, като била намерена най-нелепата причина за това.

Според по-глупавата версия, наемна кавалерия дезертира от Болоня към Модена и по пътя взема със себе си дървена кофа от кладенец. Правителството на Болоня изисква кофата да бъде върната, тъй като тя е общинска собственост.

Според друга версия (малко по-малко срамна) имало само няколко кавалеристи, а взетата дървената кофа не била празна - в нея имало ценности, заграбени от обикновен болонезец. Във всеки случай обидената страна поискала кофата да бъде върната защото кражбата на публичното собственост на града не може ла да бъде преглътната.

Започва кървава война, като битка по време на решителната битка при Заполино загиват 2000 войника. Модена печели и защитава правата си върху тази кофа. Та все още се съхранява в града като реликва. Мини-държавата не получи никакви други придобивки от тази война - просто една дяволска дървена кофа.

Източник: Wikipedia

Война заради осквернените торти

Стереотипният съвременен мексиканец обича пикантната храна. Типичният мексиканец от 19-ти век също мрази сладките неща: при уличните бунтове през 1828 г. мексикански офицери по някаква причина разгромили сладкарницата на френски гражданин.

Тортите и пастите били потъпкани, мебелите счупени, съдовете разбити и шоколадовото фондю било " обработено" по такъв начин, че е неудобно да се напише. Французинът поиска компенсация и в молбите си достигна до най-висшия авторитет - родния си крал Луи-Филип I. Той взел присърце неприятностите на обикновения сладкар и поставил ултиматум на Мексико: да даде на жертвата 60 хиляди песо. Сумата за оновна време била просто прекомерно голяма.

И за да разберат мексиканците сериозността на намеренията му, кралят също така поиска всички пари, които Мексико дължи на Франция, да бъдат върнати. Ултиматумът е пренебрегнат и Луи-Филип I фактически обявява война: френският флот блокира пристанището Веракрус и започва да бомбардира крепостта Сан Хуан де Улуа.

В отговор мексиканците обявяват военно положение и се опитват да привлекат подкрепата на Тексас, който тогава бил независима държава. Осъзнавайки, че обеднялата страна не може да се конкурира с Франция, Мексико приема исканията и изплаща дълговете. А просто е нямало нужда да се тъпчат тортите.

Източник: Wikipedia

Свинската война

Британско-американски конфликт, който почти прераства в истинска война. И всичко това заради прасето, което влезе в картофена нива.

На 15 юни 1846 г. Великобритания и САЩ подписват Орегонския договор, който определя границите на държавите край бреговете на Тихия океан. На теория документът трябвало да изясни ситуацията и отстрани пропуските, но само обърква всичко още повече. Както се оказва, картите на региона били неточни и двете държави смятат островите Сан Хуан за своя територия.

В резултат тук започнаха да се заселват както британски, така и американски колонисти. И двете страни естествено се смятали другите за нелегални имигранти.На 15 юни 1859 г., точно 13 години по-късно, всичко се превръща в един от най-глупавите конфликти в историята.

На този ден американският фермер Лайман Кътлър видял в земята си голямо черно прасе, което се рови в градината му и яде картофи. И това не било първият път, когато прасето прави това. Първият път Лиман го прогонил с ритници, после с тояга, но този път не издържал, взел от вкъщи пистолет и застреля шопара.

Оказало се, че свинята е на местен ирландец на име Чарлз Грифин. Проблемът е, че и двамата фермери са били граждани на различни държави. Когато обикновения селски конфликт стигнал до скандал, двамата мъже отишли да помолят за помощ представители на собствените си власти. А те реагирали на инцидента със свинята неочаквано бурно.

Американците изпратили на острова четиристотин войници. Британците не останали по назад и изпратили пет кораба с две хиляди бойци на борда. Губернаторът на британската колония нарежда на контраадмирал Робърт Бейнс да започне военни действия, ако американците не напуснат територията. За щастие офицерът не се подчинил и по този начин спасил страната си от война. А войниците на САЩ и Великобритания се забавлявали дни наред, като се обиждаха един друг, но стриктно се подчиняваха на заповедта да не се откриват първи огън.

Когато в Лондон и Вашингтон научили за войната причинена от лошото прасе, те се хванали за главите и потърсили примирие. За предотвратяване на конфликта бяха привлечени неутрални арбитри, начело с германския император Вилхелм I, който решил спора за шопара в полза на САЩ - те получили островите.

Източник: news.bg

Война за кучето

Подобна, но по-трагична история се случва на границата между Гърция и България през 1925 година. конфликтът започва не поради непослушна свиня, а заради безстопанствено куче, което решава да избяга през границата.

Тогава отношенията между двете страни били изключително напрегнати: през Първата световна война те воюват от противниковия лагер , всяка има териториални претенции към другата. Освен това в България са широко разпространени партизански антигръцки групи. Една от тези групи всъщност държи властта в граничния район на Петрич. Това било държава в държавата, граничната зона се управлявала от Вътрешната македонска революционна организация.

На 18 октомври на един от гръцките граничари избягва кучето. Нещо повече, този глупав пес тича не къде да е, а през границата. Войникът отишъл да търси кучето си и точно на пресечната точка на държавите бил застрелян от патрул от Петрич. Когато офицер от гръцката застава разбрал за това, той отишъл да разследва, но също бил убит на мястото. Съобщава се и за други сблъсъци, за които и двете страни все още се обвиняват взаимно.

Историята става грозна. Гърция поисква официално извинение и обезщетение за семействата на жертвите. България така и не отговоря за дадените й 48 часа и гръцки войски нахлуват в околностите на Петрич. Били завзети няколко гранични села, самият град бил почти превзет в битката. За щастие Лигата на нациите (прототипът на ООН от онези години) се намесила и войната била спряна. Гърция била задължена да плати обезщетение за причинените щети и за 50-те загинали българи.

Доколкото се знае, кучето никога не е било намерено. Със сигурност то се е уплашило от канонадата и избягало от този район.

Източник: Wikipedia

Футболната война

Един от най-нелепите конфликти в историята е "Футболната война" между Салвадор и Хондурас. Тогава заради загубата във футболен мач хиляди хора загинаха и двете страни изпаднаха в продължителна криза.

През 1970 г. националните отбори по футбол от Салвадор и Хондурас се опитаха да се класират за финалите на Световното първенство по футбол, а спортният плам бил подхранван от дългогодишната вражда на двете държави. Всичко се превръща в срамна история: победата на Салвадор на собствен терен довежда до това - местните жители, повярвали с своите сили, първо започват масово да бият хондураските си гости, а след това направо нападат съседите си с доста неясни искания.

Самата война започва с пресичането на съседското въздушно пространство от самолети на Салвадор и завърши със сражения и жертви, унищожаване на инфраструктурата на двете страни. Намесват се съседни държави, които обещават на Салвадор такава икономическа блокада , от която никога няма да се възстанови.

Между другото, именно "Футболната война" се превръща в последния военен конфликт, в който активно се използват самолети от Втората световна война. Страните не са особено богати, затова били принудени да купуват стари бойни машини, на които пилоти от други страни просто се страхували да летят.