Наливането на повече пари в образователната система не значи реформа и поправка на проблемите, както смятат някои политици. Всъщност у нас това има обратен ефект - колкото и средства се наливат, това е все едно да се гаси пожар с бензин и по никакъв начин не се решават структурните проблеми, залегнали дълбоко в системата. Това създава неудобства най-вече за пациентите. Засега не сме видели и стъпки в правилната посока, за настъпването на промени.
Това сподели здравният икономист Аркади Шарков в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR. Според него, сред наболелите проблеми са бюджетът за лекарствата, който постоянно нараства, заради по-високата заболеваемост, навлизането на нови технологии, медикаменти и най-вече оптимизацията на този ресурс.
Въпреки че от Европейския съюз ни дават препоръки за това да оптимизираме ресурса за лекарства, у нас единствения начин, по който се опитваме да "решим" този проблем е, чрез повече регулация, посочва експертът. С нея се постига единствено прогонването на вносители и производители на лекарства, намалява се конкуренцията и цената се вдига.
Основен проблем за потребителите в системата е, че не знаят колко ще им струва лечението и обикновено това се разбира към края. Не само в България, но и в много други държави се търсят решения за подобни проблеми. Добър пример е Сингапур, където има публичен списък с цените и пациентът може да реши къде и коя болница желае да му бъде оказана помощ.
Ако се направи разбивка на доплащането у нас, то се оказва, че българинът е вадил от джоба си между 60-70% за лекарства, следвано от извън болничната медицинска помощ- до 25% доплащане, а в болничната помощ между 10-15%.
У нас има към 380 болници - две трети публични и останалите частни. Немалка част от общинските болници съществуват на базата на една клинична пътека за лечение на неврологични заболявания. Част от тези заведения трябва да бъдат закрити и не могат да се нарекат многопрофилни. Закриването не трябва да значи липса на самото лечение. Вместо това може да бъде изграден медицински център, които да обслужва нуждите на региона. Това ще реши и част от проблема с ненужните хоспитализации, смята експертът.
Медицинският център може да е обслужван от специалисти, които при нужда могат да предоставят на пациента лечение на място и само когато се наложи да се стига до по-голямо болнично заведение.
Въпросът с осигуровките
Около 700 хиляди души са без здравни осигуровки. В тази група влизат хора от малцинствата, работещи в чужбина българи и безработни. За част от този проблем е отговорна държавата. Вместо да се създаде отделен социален фонд и да се изисква от тези, които могат да си ги заплатят да го правят, а тези които нямат възможност да им бъдат заплащани, не се прави нищо в тази насока. Освен това държавата плаща само около половината (около 4.5% от 8%) вноска, които трябва да задели за осигурените групи- деца, военни, пенсионери, администрация. Така работещите хора в момента плащат половината от здравните осигуровки на хора, извън пазара на труда.
Идеята за частни фондове все още стои в "зачатие" в здравното министерство. Добра стъпка би било от тези 8%, които сега заплащаме да се отдели по 1% например към тези фондове за да се види как биха работели на пазара на здравните услуги и поетапно да се увеличават. Едва след това може да мислим за покачване на стойността.
Друг проблем обаче, е че не се знае какъв е основният пакет, който касата поема. Тя предлага много бутикови пакети за определени заболявания и много оскъдни за други.
По думите на Шарков политическата воля е в основата за правилните стъпки, но само след оценка на въздействието, а не чрез промени, за които дори няма анализ.