Проучване на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC) показва, че ефектите от изменението на климата ще бъдат съчетани с непрекъснато нарастващ брой хора, предизвиквайки интензивна конкуренция за все по-оскъдни водни ресурси. Това може да доведе до регионална нестабилност и социални вълнения.

В документа се посочват няколко горещи точки в света, където има по-голяма вероятност да избухнат "геополитически проблеми". Не е изненадващо, че това са райони, които имат проблеми с достъпа до прясна вода и където се осъществява трансграничен достъп до вода. Това означава, че хората в района споделят общ воден басейн, като езеро или река. По този начин във времена на недостиг, поради изменения в околната среда и нарастващо население, водните ресурси се изчерпват, което води до напрежение.

По-специално, петте най-уязвими горещи точки, подчертани в документа, включват реките Нил, Ганг-Брахмапутра, Инд, Тигър-Ефрат и Колорадо.

Водните конфликти не са нещо ново, а напълно познато явление. Така експертите отбелязват, че само за 100 години в света е имало 551 конфликта, причинени от борбата за контрол над водата. Това не означава, че водата е била основната причина за конфликта, но именно водата е изиграла една от важните роли за тяхното възникване, пише dzen.ru. Такива са:

  • Индо-китайската война от 1962 г.
  • Индо-пакистански конфликт за ледника Сиачен през 1984 г. Забележително е, че 95% от загубите в този конфликт се дължат на екстремното време на ледника.
  • Израелско-палестински конфликт за водата на Йордания 1964-67. Една от причините за Шестдневната война е именно водният конфликт.
  • Узбекско-каракалпакският конфликт през 2022 г. Причинено от сериозна суша в Каракалпакстан, която продължава вече 4 години.
  • Киргизко-таджикски граничен конфликт през 2021 г. Причинено от борбата на киргизи и таджики за контрол над извори и пасища в граничния район.

Карта на света, показваща региони, страдащи от недостиг на вода

Снимка 589240

Индо-пакистански воден конфликт между две ядрени сили

Водните спорове между Индия и Пакистан се задълбочават. Междувременно териториален конфликт за Кашмир заплашва да подкопае мира. Влошаването на въздействието от изменението на климата върху хималайските ледници може да увеличи вероятността от природни бедствия и да застраши дългосрочната сигурност на водата в региона. Всички тези фактори имат отражение върху бъдещото междудържавно сътрудничество и дори могат да прераснат в конфликт между две ядрени държави.

Ледници и притоци, произхождащи от високите планини на префектура Нгари в западен Тибет, Хималаите, Хиндукуш в Афганистан и Каракорум, захранват обширната речна система Инд. Неговата заливна низина, дом на по-голямата част от населението на Пакистан, е един от най-големите селскостопански региони в Азия. Около 90% от храната и 65% от заетостта в Пакистан зависят от селското стопанство и добитъка, които се поддържат от Инд.

Снимка 406810

Източник: Wikipedia

Речната система е разделена главно между Индия (39%) и Пакистан (47%) с малки участъци в Тибет и Източен Афганистан. В планините неговите притоци изиграха ключова роля в определянето и оспорването на "Линията на контрола (LOC) - сухопътната граница, разделяща индийската и пакистанската територия. Много притоци протичат през и покрай LAC, който разделя управляваните от Индия Джаму и Кашмир от управляваните от Пакистан региони Гилгит-Балтистан и Асад Кашмир.

Въпреки че недостигът на вода в басейна на Инд често се приписва на неустойчивото използване на водните ресурси, изменението на климата също играе важна роля. Предвижда се броят на хималайските ледници, захранващи басейна на река Инд, да продължи да намалява през следващите години. В дългосрочен план това ще доведе и до изчерпване на подземните води, което ще доведе до намаляване на наличните водни ресурси.

Ситуацията за Индия се влошава от факта, че много от основните реки на Индия произхождат от Тибет, който се контролира от Китай. Така че между тези страни през 2020 г. имаше конфликт по водната граница. Конфликтът избухна за контрол над високопланинско езеро.

Турция контролира водите на Сирия, Ирак, Кюрдистан

Турция изгражда хидроенерегийни проекти от глобален мащаб при изворите на Тигър и Ефрат. Предвижда се изграждането на до 100 ВЕЦ с различна мощност. Площадката на ВЕЦ Илису се намира на 65 км от границата между Турция и Ирак. Първите проектни проучвания за водноелектрическа централа на това място датират от 1954 г.; Илису е част от държавния проект за развитие на Югоизточен Анадол, един доста изостанал регион.

Така Ирак и Сирия, за които Ефрат и Тигър са основните реки, протестират срещу хидропроектите в Турция. Но всички тези опити се провалиха.

Турските проекти водят до суша в Ирак; Проектът Югоизточен Анадол (GAP), предстоящите проекти за напояване и водноелектричество и проектът за мегаязовир като язовир Илису в страната доведоха до сериозен недостиг на вода и имаха пряко въздействие върху Ирак.

Басейнът на Ефрат и Тигър се споделя между Турция, Сирия и Ирак, докато Иран включва части от басейна на Тигър. От 60-те години на миналия век едностранните планове за напояване, които променят потока на реките, съчетани с политическо напрежение между страните, влошиха отношенията в басейна. Споровете попречиха на трите правителства да съвместно управляват ефективно реките в басейна. Въпреки че усилията за сътрудничество бяха подновени през 2000-те години, те все още не са довели до официално споразумение за управлението на водите на басейна.

Ефрат и Тигър извират в Турция и се вливат в басейна на Шат ал Араб в Южен Ирак. Докато река Ефрат пресича Сирия и Ирак, Тигър тече от Турция в Ирак. На Турция се падат 90% от притока на Ефрат, докато на Сирия се падат 10% от него. Що се отнася до река Тигър, делът на водния ресурс на Турция, Ирак и Иран представляват съответно 40%, 51% и 9%. Въпреки че Иран също допринася за оттока на Тигър, учените не смятат тази страна за основния крайбрежен регион в басейна на Ефрат - Тигър.

Освен това през 1990 г. Турция ограничи притока на Ефрат, когато Ирак нахлу в Кувейт през 1990 година. През този период сътрудничеството сякаш стигна до задънена улица. Отказът на Турция да подпише Конвенцията на ООН за водите от 1997 г., като бе една от само трите държави, гласували против нея в Общото събрание на ООН, изостри противоречията.

Турция, страна по горното течение, посочи, че не се смята за обвързана от принципите, които конвенцията се опитваше да кодифицира, особено задължението да не се причиняват значителни вреди на крайречните държави и да се разпределят справедливо речния воден ресурс.

Снимка 561554

Източник: Flickr.com

Централна Азия не може да разреши дългия воден конфликт.

Достъпността до възобновяеми водни ресурси на глава от населението намалява във всички централно азиатски държави, даже без заплахата от опасностите, свързани с климата. През последните няколко десетилетия количеството възобновяеми водни ресурси на глава от населението е намаляло с около 14,4% в Казахстан, 22,1% в Киргизстан, 33,4% в Таджикистан, 24,3% в Туркменистан и 25,7% в Узбекистан.

Ситуацията с наличието на вода се утежнява от нарастването на населението на страните от Централна Азия. Така например, само Узбекистан е удвоил населението си за 30 години.

През последните години редица човешки грешки превърнаха Централна Азия в гнездо от катастрофални опасности за околната среда. Тъй като пустините покриват повече от 60% от площта й, Централна Азия е до голяма степен естествено , което я прави още по-податлива на смущения в околната среда. Поради прекомерното напояване, регионът може да се сблъска с още по-остър недостиг на вода. Пресъхването на Аралско море, което е от решаващо значение за селското стопанство и поминъка на рибарските общности, е най-видимата проява на проблема.

Повече от 50% от сегашната ледникова маса в Централна Азия се очаква да бъде загубена до края на века, с допълнителни последици за моделите на валежите и променливостта на речния отток. Селското стопанство в Централна Азия е силно зависимо от напояването: 75% от обработваемата земя на Киргизстан, 84% от Таджикистан, 89% от Узбекистан и 100% от тази на Туркменистан са изкуствено напоявани. По този начин ограниченото водоснабдяване ще застраши продоволствената сигурност в региона.

По-голямата част от региона на Централна Азия принадлежи към басейна на Аралско море с две големи реки, Сирдаря и Амударя, протичащи през шест държави, а именно Афганистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. В сухия климат на басейна водата е ключов двигател на продоволствената сигурност, енергийната сигурност, биоразнообразието и икономическото развитие за повече от 50 милиона души. Повече от 8,4 милиона хектара поливно земеделие осигуряват приблизително 20% от регионалния БВП, като същевременно осигуряват работа на 40% от населението.

Снимка 356185

Източник: iStock

Териториалните спорове между Китай и Индия

За Китай териториалните спорове с Индия са заплаха за Тибетския регион. С оглед на културния афинитет и подкрепа на Индия, Китай се страхува от влиянието на Индия в Тибетския регион. Китай потиска всички сепаратистки моменти в региона. Индия е дом на най-голямата диаспора на тибетците, която представлява заплаха за Китай. Но има и други точки на противореиви интереси и конфликти.

Сушата и пълзящото опустиняване са основните проблеми, пред които е изправен Китай, за които Китай имаше свои собствени алтернативи, които други азиатски държави, включително Индия, нямаха.Това включва контрол върху сладководните източници на основните водни ресурси на Индия и голяма част от Югоизточна Азия, а дори и над източници, далеч отвъд границите на Китай в Централна Азия и Русия.

Очевидно е, че ако Китай е изправен пред катастрофален недостиг на водни ресурси, той ще действа в свои собствени интереси, независимо от "общественото мнение" и факта, че самият Китай е част от "световната общност". Намеренията на Пекин са ясни от плановете му да построи язовири и хималайски водни резервоари. Следователно водният път, който носи живот в цяла Азия, ще стане обект на политическата воля на Пекин и години дипломатически преговори няма да могат да решат проблема с недостига на храна в региона.

За Индия най-важната опасност е, че Китай, контролирайки Тибет, ще може да контролира водните ресурси, достъпни за Индия. Тибет е изключително богат на водни ресурси и Китай планира да построи около 30 язовира в този регион.

Нивата на подземните води в три северни щата, включително Раджастан, Пенджаб и Харяна, са намалели с 4 см годишно между 2002 и 2008 г. В доклада на изследователския екип се посочва, че "северните щати Раджастан, Пенджаб и Харяна имат всички показатели за намаляване на нивото на подземните води: зашеметяващ демографски растеж, бързо икономическо развитие и ферми, поглъщащи около 95% от подземните води в региона".

Недостигът на вода в голяма част от Азия започва да заплашва бързата икономическа модернизация, което води до строителство в горните части на реките, чиито води принадлежат на няколко държави. Ако геополитиката на водата продължи да стимулира напрежението между държавите поради намаляването на водните потоци в съседните държави, азиатските страни са изправени пред значителна хуманитарна криза.

Водата се превръща в ключов въпрос, който ще определи дали Азия се ръководи от чувство за взаимноизгодно сътрудничество или опасна междудържавна конкуренция. Никоя страна не може да упражнява влияние, по-голямо от Китай, който контролира тибетските планини, източник на повечето от големите реки в Азия.