Сблъсъкът между Китай и Индия за контрола върху водите на река Брахмапутра се превръща в един от най-мащабните инфраструктурни двубои в света. След като Пекин започна изграждането на ВЕЦ за близо $170 милиарда в Тибет, Делхи ускори подготовката за собствен мегапроект.

Става дума за многофункционалния язовир "Горна Сианг", който има потенциала да се превърне в най-големия в историята на страната.

Светкавичните контрамерки идват след правителствен анализ, който показва, че китайският проект може да намали водните потоци към Индия с до 85% през сухия сезон. Това би ударило както земеделието и индустрията, така и икономическата стабилност на цели региони, смятат властите.

Снимка 729888

Източник: iStock

Делхи изчислява, че Пекин ще получи възможност да отклонява над 40 млрд. куб. метра вода годишно. Това количество е сравнимо със средното потребление на държава от размера на Испания.

Затова и отговорът на Индия не закъснява. Инвестиция в размер на десетки милиарди долари в "Горна Сианг" трябва да осигури водна сигурност, капацитет за съхранение от 14 млрд. куб. метра и защита срещу евентуални внезапни изпускания на вода от китайска страна.

Очаква се строителството да продължи поне десетилетие. Това поставя Индия в уязвима позиция, тъй като китайският мегаязовир, за който Money.bg ви информира, може да започне да функционира още в средата на 30-те години.

Китай започва изграждането на 60-гигаватова ВЕЦ на стойност $167 милиарда

На границата на възможното: Тибет става дом на най-голямата ВЕЦ в света след инвестиция от $167 милиарда

Очаква се реализацията да отнеме между 10 и 15 години

Бизнес измеренията на индийския проект имат редица аспекти.

Страната ще добави значителен капацитет за хидроенергия, намалявайки зависимостта си от изкопаеми горива. От друга страна, не е за пренебрегване нарастващата несигурност за селските общности. Планираното наводняване на цели райони ще засегне хиляди хора и може да оскъпи проекта с милиарди чрез компенсации и разселване.

Паралелно напрежението с местните жители вече доведе до конфликти, а опозицията срещу проекта заплашва да забави строителството.

Във всички случаи обаче, водните запаси и тяхното обезпечаване се превръщат в ключов фактор и безспорен фактор за икономическата стабилност на страните в Азия.