Създаването на Европейски валутен фонд, по подобие на Международния валутен фонд, е едно от ключовите искания на Европейската комисия, представени вчера с цел пълна промяна на институциите и функциите на еврозоната.
Централната идея е Европейският стабилизационен механизъм да бъде превърнат във валутен фонд с по-широка роля, включваща възможността той да бъде заемодател в краен случай при банкови кризи. Планът, като философия, среща подкрепа от всички страни, а Берлин е един от най-горещите му привърженици. Германия е страната, която е внесла най-голяма част от средствата, които в момента се управлява от Европейския стабилизационен механизъм и които ще преминат под шапката на ЕМФ. Към момента те са около 500 милиарда евро.
Идеята на ЕК обаче е решенията в него да се взимат с мнозинство - Жан-Клод Юнкер твърди, че това ще направи институцията по-демократична, а по време на криза решенията ще могат да се взимат по-бързо. Досега всички решения изискваха пълно единодушие. И е много вероятно правителствата, и особено Германия, да се недоволни от идеята да се откажат от възможността да налагат вето.
Сред останалите идеи е създаването на длъжност министър на икономиката и финансите на еврозоната, идеята, която се обсъжда от доста време.
Мерките са насочени към укрепването на еврозоната, но и също към окуражаване на страните от ЕС, които все още не са се присъединили към нея. В момента, всички страни-членки на Блока имат задължение да влязат във валутния съюз, освен Дания и Великобритания.
След Brexit еврозоната ще представлява 85% от икономиката на ЕС и 76% от населението, което повдига притеснения дали аутсайдърите няма да станат "втора класа граждани" без глас, коментира The Guardian.С последните предложения, ако бъдат приети, държави като Полша, Унгария и България ще могат да кандидатстват за техническа помощ на стойност 300 милиона евро, които да им помогнат да извършат нужните реформи преди приемането на еврото.