Да отпадне крайният срок декември 2018, след който държавата се освобождава от задълженията си към притежателите на лихвоточки. Това предлагат от Реформаторския блок в проект за законови промени, които да отпушат процедурата по компенсация и да дадат повече права на гражданите с жилищно-спестовни влогове, информира пред БНР депутатът Вили Лилков.

55 хиляди души към края на март са притежателите на лихвоточки, които не са получили своята компенсация от националния жилищен компенсационен фонд.

Хората, които получават компенсацията си към 1 април (тази година - б.р.), са закупили жилището си през 2011 година. "Ако някой сега си закупи жилище, трябва да почака поне 4-5 години, за да получи тази компенсация по притежаваните от него лихвоточки. Отделяните от държавата средства във фонда са недостатъчни за покриване на разходите по лихвоточките и това поставя в опасна ситуация купувачите на жилища, заради невъзможност да изплащат ипотеките си и риска да затъват в излишни дългове", обясни Лилков.

Решението от РБ виждат в това държавата да увеличи отделяните средства за компенсация, а лихвоточките да се превърнат в инструмент и платежно средство за данъци и такси. В момента лихвочислата се наследяват, но не и правото за компенсация, то също трябва да се наследява, изтъкна Вили Лилков. Не бива да има окончателен срок и работата на националния компенсационен фонд не трябва да прекъсва, докато държавата не се разплати с всички правоимащи, подчерта той.

Според Лилков, който е бивш общински съветник, има принципно съгласие на депутати от различни парламентарни групи за окончателно решаване на проблема с лихвоточките. Той уточни, че ключова е позицията на министерството на финансите.

Явно системата се оказа куха към 90-те години, някои бяха компенсирани, други се отказаха да търсят правата си, но системата за компенсиране върви много бавно, обобщи Вили Лилков.