Българската народна банка (БНБ) е готова да затегне контрола си върху търговските банки в страната, на фона на увеличаващата се кредитна активност. Това става ясно от думите на гуверньора Димитър Радев в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България.
"Запазващият се силен растеж на жилищните кредити към края на 2023 г. създава условия за повишаване на задлъжнялостта на домакинствата, макар и от сравнително ниско равнище, и за бързо натрупване на кредитен риск в баланса на банковата система, което може да наложи прилагането на допълнителни макропруденциални мерки от страна на БНБ през 2024 г., като например налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата", казва управителят на Централната банка.
По думите му този риск може да бъде подсилен и от други потенциални предизвикателства пред банковия сектор през настоящата година, като например забавяне на очакваното възстановяване на европейската икономика и охлаждане на пазара на труда, съчетани с продължаваща относително висока инфлация, нарастваща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните кредити.
"Материализирането на тези предизвикателства би оказало натиск върху печалбите на банките, чиито значителни ръстове през 2023 г. се дължат в немалка степен на еднократни ефекти, включително от забавянето на пренасянето на по-високите лихви по кредитите върху лихвите по депозитите", подчертава Радев. Следователно, еднократните положителни ефекти за рентабилността трябва да се използват преди всичко за изграждане на допълнителни буфери през 2024 г., категоричен е още той.
БНБ, от своя страна, има готовност да въздейства допълнително върху кредитната дейност у нас както чрез пълния набор от инструменти на макропруденциалната политика, така и чрез ограничените инструменти на паричната политика, с които разполага.
"Целта на тяхното използване при необходимост би била двупосочна: поддържане на буферите в банковата система на адекватно равнище и изтегляне на допълнителна ликвидност, което би създало предпоставки за намаляване на потребителското търсене и на кредитирането, а по този начин и за потискане на инфлацията и увеличаване на вероятността за изпълнение на критерия за конвергенция, свързан с ценовата стабилност", обобщава гуверньорът.
Жилищните кредити с 20% ръст
През ноември 2023 г. кредитите за домакинствата са достигнали 38.041 млрд. лв., като спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 14.9 на сто. Същевременно жилищните кредити са възлизали на 19.494 млрд. лв., нараствайки на годишна база с 20 на сто, показват данните на БНБ.
Анализът на агрегираните данни за банковата система в тримесечното издание "Банките в България" показва, че средният размер на новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилищен недвижим имот, устойчиво се повишава - от 156 хил. лв. средно за 2022 г. до 180 хил. лв. през третото тримесечие на 2023 г. под влияние на поскъпването на жилищните имоти. Дълговата тежест през 2022 г. се разпределя за срок средно от 24.2 години, докато през третото тримесечие на 2023 г. среднопретегленият матуритет на отпуснатите в рамките на периода кредити се увеличава до 25 години.
Според банкерите обаче по-дългият матуритет повишава вероятността от проявите на лихвен риск и загуби от неизпълнение.
USD
CHF
EUR
GBP
