Най-големият спад в строителството на жилища в Швеция от повече от три десетилетия е приключил за сега, или поне това сочат някои обнадеждаващи данни за започнатите жилища в най-голямата скандинавска държава.
По данни на софтуерната и информационна компания в строителната индустрия Byggfakta активността в сектора се стабилизира след две години на резки спадове от август 2021 г.
"Индикаторът за жилища показва все по-ясно, че започнатото строителство се е възстановило донякъде през последните шест месеца", коментира в изявление Тор Борг, ръководител на анализите в Byggfakta.
Промяната може би е задвижена от строителни предприемачи, които трябва да започнат проекти, на които са отпуснати субсидии, или от по-положителна перспектива. "Така или иначе, възстановяването досега е скромно, от много ниско ниво", смята той.
И въпреки, че индикаторът показва, че строителството се увеличава донякъде, броят на започнатите жилища остава доста под необходимия за задоволяване на търсенето. Властите изчисляват необходимостта от производство на 67 300 жилища годишно, а данните на Byggfakta показват, че годишният темп на ново строителство е около една трета от това.
Стартираното не жилищно строителство, което достигна исторически високи нива в края на лятото и намаля през последните месеци, но отчита ръст от 1% през март спрямо година по-рано. Все пак е твърде рано да се определи дали забавянето е приключило, според експерта.
Иначе строителството на нови жилища в Швеция е спаднало с 68% от пика през август 2021 г. Спад от 4,7% се отчете и през януари, спрямо декември, отново по данни на местната компания Byggfakta Group. Резултатите от предходните месеци също не бяха обнадеждаващи, след като се отчита информация за анулирани проекти.
Спадът на цените на жилищата в края на миналата година също беше осезаем въпреки че имаше признаци на стабилизация на пазара през 2023 г.
Строителите бяха сред най-големите групи в шведската статистика за несъстоятелността през последните месеци, засегнати от по-високите разходи за суровини и по-ниското търсене, инфлацията и по-високите разходи за заеми пък намалиха покупателната способност.