В своята кухня в блок от 60-те години 20-годишният Оскар Старк претопля за ядене останала от предишния ден паста. Той спазва строг бюджет що се отнася до храната, тъй като над половината от доходите му отиват за покриването на наема на малко студио в един от крайните квартали на Стокхолм.

"Този план трудно сработва, но не се отказвам", споделя пред BBC младият мъж, който е маркетинг консултант.

Оскар Старк е принуден да живее там, тъй като не е успял да намери по-изгодно жилище в шведската столица. А евтино за стандарта там означава апартамент, който да бъде под 11 000 крони или 1260 долара на месец.

Недостигът на жилища в Стокхолм и в други градове в страната са голямо главоболие за шведите, въпреки че скандинавската страна е шампион по контрол на нивата на наемите. Швеция налага такива ограничения още от годините след Втората световна война.

Според политиката на скандинавската държава наемите се поддържат на ниски нива, определяни според колективен договор между асоциациите на наемателите и наемодателите там. Веднъж щом човек успее да влезе в такъв апартамент и да подпише договор за него, той може да живее там до края на живота си. Но има уловка.

За този тип жилища чака огромна опашна от желаещи. И средният период за това да си на опашката за жилище с контролиран наем е 9 години. Периодът може и да е двойно по-дълъг, ако става дума за най-атрактивните региони в централните части на Стокхолм.

Заради големия интерес се появява и своеобразен вторичен пазар. Така хората, които са успели да подпишат договор за жилище с контролиран наем, решават от своя страна да го отдадат под наем, но на много по-висока цена.

Проблемът с недостига на жилища в големите градове се задълбочава, като през последното десетилетие времето в "чакалнята" на изгодните наеми се е увеличило двойно. От местните и централната власт обаче правят усилия да се справят с дефицита. Така между 2015 и 2019 година в Стокхолм са били построени общо 83 000 нови жилища.

За съжаление обаче лидерите на водещите партии в Швеция са разделени по отношение на това каква трябва да бъде стратегията за решаването на проблема. Част от тях настояват, че трябва да има инициативи, които да подкрепят закупуването на нови жилища от младите хора в страната за сметка на наемането. Като решение те виждат разхлабване на изискванията за отпускане на ипотечни заеми.

Други са на мнение, че трябва частните наемодатели да могат да определят сами размера на наемите, както е на другите места в Европа.

И докато дебатът за проблема все още върви разгорещено, населението на Швеция се очаква да намалява. Но за сметка на това хората ще се насочват все повече към големите градове, а изчисленията показват, че до 2030 година нови 400 000 души ще се преместят в Стокхолм. А дали ще има къде да живеят те, предстои да стане ясно.