Линията на бедност средно за страната е била 525.92 лв. на месец за лице през 2022 г. Така под прага на бедност са били 1 571.9 хил. лица, което е 22.9% от населението на страната.

Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) за индикаторите на бедността и социалното включване през 2022 г.

Размерът на линията на бедност нараства с 4.3% спрямо предходната година, а относителният дял на бедното население нараства с 0.8%.

Според НСИ социалните помощи съществено редуцират бедността, тъй като данните за 2022 г. показват, че ако от доходите на домакинствата се изключат социалните трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност от 22.9 се повишава до 30.3%. Съответно ако от доходите на домакинствата изключим пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44.2%.

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица - 56.9%, като рискът от бедност при безработните мъже е с 3.3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

Непроменен през 2022 г. остава делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години спрямо предходната година - 10%.

В същото време при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. А иначе рискът от бедност сред работещите жени е с 3.2% по-нисък от този при мъжете.

Друг фактор, който влияе на риска от бедност при заетите лица е образователното равнище. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 68.5%.Относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Най-нисък е делът на работещите бедни с висше образование- 3.2%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (61.3% за 2022 г.) и едно лице в домакинство - жена (56.2%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 21.9% по-висок, отколкото при мъжете.

Оценка на бедността по етнически признак

В изследването анкетираните лица сами определят етническата си група, а отговорът на този въпрос е доброволен.

През 2022 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 63.2%, а най-нисък - сред тези, самоопределили се от българската етническа група - 17.3%.

Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 54.5 и 36.5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица - 34%. По отношение на безработните лица най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група - 30.6%, при 21.5% от турците и 10.7% от българите.

И при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.

През 2022 г. 18.7% от населението живее в тежки материални и социални лишения или с 0.4% по-малко в сравнение с 2021 година.

През 2022 г., ограничения в 7 от 13 показателя имат 13.1% от българската етническа група, 21.4% от турската и 59.3% от ромския етнос.

В домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 300.4 хил. лица на възраст 18 - 64 години, или 7.9% от населението, като спрямо 2021 г. относителният им дял нараства с 0.2 процентни пункта, а делът на мъжете (7.8%) е с 0.3 процентни пункта по-нисък от този при жените (8.1%).

По данните на НСИ през 2022 г. 32.2% от населението, или 2 206.1 хил. лица, са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя нараства с 0.5% спрямо 2021 г., като при мъжете се запазва на същото ниво, а при жените нараства с 0.9 процентни пункта.

Деца в риск от бедност и материални лишения

25.9% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност през 2022 г., или с 1.7 процентни пункта повече спрямо 2021 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 15%.

78.4% от децата, чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност през 2022 г. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е три пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Материални лишения при децата

През 2022 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 32.8%, а за 2.5% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една трета от децата (27.4%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.); екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) - 24.8%, и редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 21.5%. През 2022 г. 43.5% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e, както следва: 23% от българската етническа група, 33% от турската етническа група, 76.2% от ромската етническа група и 33.2% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 1.2% от българската етническа група, за 0.8% от турската етническа група и за 9% от ромската етническа група. Около 24% от българските деца с материални лишения от живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 37.5% за децата от турската етническа група и 69.4% - от ромския етнос.

Оценка на бедността в регионален аспект

Най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Монтана - съответно по 373 лв., а най-високата - в област София (столица) (832 лв.), следвана от областите Стара Загора (625 лв.), Варна (601 лв.) и Перник (595 лева). Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора - 33.9%, Добрич - 27%, Ловеч - 26.8%, и Перник - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен - 12.9%, Велико Търново - 15.8%, Силистра - 16.1%, и Търговище - 16.2%.

Линията на бедност за 2022 г. нараства спрямо 2021 г. в повечето области. С най-голямо нарастване са областите Стара Загора (с 21.6%), Ямбол (с 19.4%), Варна (с 18.8%), Хасково (с 15.6%), София (столица) (с 13.5%) и Враца (с 10.2%). Намаление в размера на линията на бедност спрямо предходната година се наблюдава в областите Плевен (с 13.9%), Шумен (с 11.4%), Разград (с 10.1%), Бургас (с 3.6%), Пловдив (с 2.4%) и Благоевград (с 0.6%).

В областите Ямбол, Сливен, София, Кюстендил, Плевен, Търговище, София (столица), Пловдив, Стара Загора, Хасково, Перник, Враца, Монтана и Шумен относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5% спрямо относителния дял на мъжете. В три области - Силистра, Видин и Ловеч, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.