Решението на Intel да отложи изграждането на своя завод за полупроводници в Германия нанесе сериозен удар върху усилията на Европейския съюз да увеличи производството на чипове. Това забавяне на проекта в Магдебург, който сега е отложен с приблизително две години, може да възобнови дебатите в Берлин относно разпределението на 10 милиарда евро субсидии, предназначени за сектора.
Първоначално съоръжението в Магдебург трябваше да бъде най-голямата инициатива по Европейския законодателен акт за интегралните схеми, ключова част от амбицията на ЕС да произвежда 20% от световните полупроводници до 2030 г.
Забавянето не само усложнява постигането на тези цели, но и подкопава по-широката стратегия на ЕС за увеличаване на местния производствен капацитет за чипове.
Гиганти с проблеми
Intel се изправя пред значителни предизвикателства в глобален мащаб. Наред със забавянето в Германия, производителят на чипове отложи и планирана фабрика в Полша, тъй като компанията се бори с намаляващи продажби и нарастващи загуби.
Според източници на Politico през лятото тихомълком са отпаднали и по-малки проекти във Франция и Италия - няма пари за тях.
Миналия месец Intel обяви планове за съкращаване на 15 000 работни места, намаляване на разходите с 10 милиарда долара и прекратяване на изплащането на дивиденти.
По същия начин стои ситуацията с германската икономика. Ключово за проекта на Intel беше значителното публично финансиране, намирането на което се оказа значително предизвикателство за Берлин. Сега, парадоксално, тежкото за бизнеса и ЕС като цяло решение на американската компания може да даде глътка въздух на Германия.
Все още страната не е похарчила нищо за проекта и ще може да използва заделените пари, за да "кърпи" бюджета си - а той се очертава да има 12 млрд. евро дефицит през 2025 г. "Средствата, които не са необходими за Intel, трябва да бъдат запазени за решаване на нерешени финансови въпроси. Всичко останало би било безотговорно", подчерта финансовият министър Кристиан Линднер.
Какво ще прави Европа?
Европейската комисия представи своя екип за втория си мандат във вторник, като посочи "по-стабилна индустриална стратегия" за конкуриране в ключови технологии като свой приоритет номер едно. Французинът, който ръководеше плана за чиповете, Тиери Бретон, напусна Комисията само ден по-рано.
Новите забавяния намаляват шансовете на Европа да се конкурира в глобалната надпревара за чипове. САЩ, Китай, Южна Корея и други страни обещаха масивни схеми за публична подкрепа, за да привлекат производители на своя територия да изградят нови фабрики за производство на чипове, които захранват всичко - от автомобили до смартфони.
Проектите на Intel в САЩ вече са по-близо до пускане в експлоатация. Пазарният лидер TSMC има мащабни планове в САЩ, докато в Европа се ограничава до по-малък, по-малко напреднал производствен проект. Това е първият ѝ европейски завод, който отново ще е в Германия - в Дрезден, и ще струва 10 млрд. евро.
Чрез Европейския законодателен акт за интегралните схеми Брюксел се стремеше да претендира за 20% дял от глобалната верига за създаване на стойност на микрочипове до 2030 г., спрямо около 9% през 2022 г. Комисията призна по-рано тази година, че блокът по никакъв начин не е на път да достигне тази цел - в доклад от юли се посочва, че делът на ЕС се очаква да нарасне само до 11,7% до 2030 г.
Ролята на Европа в глобалното производство на микрочипове сега се крепи на фабриката на TSMC в Дрезден и няколко други по-малки инвестиции, често фокусирани върху автомобилната индустрия. Тези чипове не са водещите проекти, които планът трябваше да насърчи.
Въпреки това, ръководителите на ЕС продължават да представят плана като успех. В края на август фон дер Лайен присъства на първата копка на дрезденския завод на TSMC (който ще погълне и сериозен публичен ресурс) и обяви, че вече са обещани 115 милиарда евро частни и публични средства, наричайки го "истинска инвестиционна революция" и "само началото".
Въпреки политическото говорене, потенциалът на ЕС да се върне на глобалната технологична карта изглежда под сериозна въпросителна.