1,12 милиарда лева е ефектът върху икономиката у нас от германската на верига Lidl през 2019 г. по оценка на Института за пазарна икономика.
"Оценката се базира на съвкупното въздействие като преки и косвени ефекти - какво Lidl, чрез разходите, които прави за български стоки и услуги от една страна и от друга за възнаграждение на служителите си генерира в икономиката. Отчитат се косвените ефекти от друга страна, а именно какво правят доставчиците и нашите служители с получените средства, инвестирайки на свои ред в икономиката.Така се получават преки ефекти от 614 милиона лева за 2019 г. и непреки от 507 милиона лева". Това заяви Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Lidl България, в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.
По думите й в това число не са прибавени приносите от инвестициите в недвижими имоти за десетилетието, които надхвърлят 1,2 милиарда лева, както и оборотът за 2019, който също надскочи милиард, както и платените данъци в общинския и държавния фиск от 26 милиона лева.
"Компании като Lidl създават допълнително търсене в икономиката по своята верига на доставки и суровини. Не трябва да забравяме, че и доходите на служителите генерира потребление - това са та.на. вторични ефекти, които не се виждат толкова лесно на пръв поглед", казва Лъчезар Богданов от ИПИ.
Lidl купува български стоки на стойност 350 милиона лева през 2019 г.
"В съотношение сумата представлява 58% от всички разходи за стоки, които Lidl България е направил за миналата година. Дори с разрастването на мрежата ни в България, това също е възможност за ръст на покупките на български стоки. Ако се върнем към 2010 г., когато отворихме в България, бяхме с 14 магазина, а днес те са 105 или над 7 пъти повече е възможността само в рамките на България да се реализира продукция. В началото на 2010 година работихме с около 80 български производителя, а днес те са над 260", заявява Драгийска.
По думите й за веригата е важно да се доставят български стоки там, където потребителят очаква познато, високо качество - от хляб, плодове и зеленчуци, млечни, месо и т.н.
"През 2017 година Lidl беше първата верига, която направи изцяло своя линия за родни продукти под марката "Родна стряха" и тогава започнахме с малко над 40 продукта, а днес те са над 90", заяви тя.
Износ на български стоки през канала на Lidl
Според Драгийска Румъния е дестинация номер едно за износ на български продукти.
"През 2019 година реализирахме износ за малко над 40 милиона лева, от които близо 15 милиона лв. към Румъния. Следващите държави са Гърция, Германия, Полша, Унгария, Хърватска. Общо 23 са държавите, в които сме изнесли български продукти през миналата година и над 100 продукта.Спрямо 2018 г. ръстът при износа е над 33%. Към октомври 2020 отново имаме ръст - около 15% повече износ", добави тя.
Според нея изисквания за нарастване на износа са продуктът да бъде конкурентноспособен, да е интересен, на добро качество.
"Не бива да забравяме и количествения признак. Много български производители не могат отговорят, ако хипотетично всички 32 държави, в които Lidl е представен, поръчат даден продукт", каза тя и даде пример за продажба на продукта замразена баница със сирене, произвеждана от голяма българска фирма в други държави по време на "Балканска седмица" на веригата. По думите й за седмицата се продали толкова количества, колкото биха се продали у нас за период от 10 години.
Как може да се увеличи производството?
Според Богданов ключовото е в инвестициите и разширяване на капацитета.
"Когато дадена компания е партньор на Lidl и успешно предлага продукти, логична следваща стъпка е тя да разшири капацитета си. Така се създава и допълнителна заетост в доставчика, но това отнема време и тези ефекти действат с течение на времето. Всяка година, в която има добра реализация и търсене, това означава сигнал за партньорите", заяви Богданов.
Според него от гледна точка на един български производител европейският пазар е необятен. Той не е просто няколко пъти по-голям от българският, а стотици пъти по-голям и изисква капитал, инвестиции. Това е дългосрочен хоризонт за българските потребители.
Възнаграждения в компанията
По думите на Драгийска стартовата заплата на касиер в Lidl в София е 1450 лева плюс 60 лева ваучери за храна и плюс множество други придобивки.
"Любопитно е, че в Lidl има четиристепенна система на възнаграждение - т.е. нашите служители знаят, че с настъпване на следваща календарна година с колко ще се повиши тяхното възнаграждение. Например касиер-продавач в София знае, че на четвъртата година неговата заплата става 1700 лева плюс съответните ваучери за храна", заяви Драгийска.
По думите й увеличението на възнаграждението зависи от множество фактори - външни - развитието на пазара на труда и вътрешни, включително производителността на труда.
"По отношение на регионалната заетост, там, където са двете ни логистични бази - едната до София, другата в община Тунджа - имаме в единия случай 24% по-високо възнаграждение от това в община Равно поле и 65% в община Тунджа", заяви още тя.
По думите й за следващата година се прогнозират около 300 нови работни места.
По думите на Богданов ефекта от дейността на компанията ще се влияе най-вече от това как създава крайния си продукт.
"Важно е как компанията го създава, какви неща пакетира и слага в този краен продукт - т.е. какви стоки продава. Колкото повече са те от български производители, толкова по-голям ще е ефектът ще е по-голям вътре в икономиката. С нарастване на заплатите на служителите растат, това добавя допълнителен ефект. Ако има повече поддръжка на обектите, ако има инвестиции на ново допълнително оборудване, техника - всичко добавя допълнителен ефект и води в посока по-голям съвкупен ефект", казва Богданов.
По думите му износът е много важен канал. Колкото повече български производители успеят да пробият на международния пазар, благодарение на мрежата на Lidl, толкова повече това ще влияе на търсенето в България. Всеки допълнителен лев, генериран в българската икономика създава и допълнителна заетост.
USD
CHF
EUR
GBP
