Очаква ли Европа бежанска криза от Афганистан?

Когато през април експертът по външна политика Кемал Киришчи предупреди, че "масовото изселване на бежанци, избягали от Афганистан, може да предизвика нова миграционна криза", неговото изследване получи малко внимание, пише "Евронюз". 

Сега, когато талибаните завършват бързото си превземане на страната след решението на САЩ и НАТО да се изтеглят, прогнозите му може би вече са се сбъднали.

Приблизително 400 000 души в страната са принудени да напуснат домовете си от началото на годината, според агенцията на ООН за бежанците.

Организациите за подпомагане предупредиха, че това може да бъде само началото на много по-голяма хуманитарна криза с опустошителни последици за афганистанците.

Каролин Ван Бурен, представител на ВКБООН в Афганистан, заяви, че между 20 000 и 30 000 души напускат страната седмично.

"Сега виждаме голям брой хора, напускащи Афганистан: полетите са пълни и тези хора, разбира се, са хора, които имат документи за пътуване, могат да получат визи, които имат разрешения за пребиваване в други страни", каза тя. "Но сега наблюдаваме тенденция на хора, които се движат по нередовен начин, хора, които бягат заради собствената си безопасност, но без документи за пътуване и са изложени на голям риск от експлоатация."

Тъй като все повече афганистанци търсят подслон или искат да избягат в Европа има опасения, че броят на мигрантите ще се увеличи.

Европейският съюз все още е белязан от миграционната криза от 2015-16 г., при която стотици хиляди пристигнаха от Сирия. Това предизвика интензивни спорове в рамките на 27-членния блок относно споделянето на мигрантската тежест, като популистките партии в някои части на Европа използваха вълната срещу антиимиграционните настроения.

Канцлерът Ангела Меркел, която приветства масово сирийските бежанци в Германия през 2015 г. под прословутото си мото "Можем да го направим", промени тона.

Тя разгледа въпроса с афганистанските бежанци на пресконференция миналия месец, като каза: "Не можем да разрешим всички тези проблеми, като приберем всички." "Не може така, Австрия и Германия да решават афганистанския проблем за ЕС", каза австрийският вътрешен министър Нехамер пред журналисти, като се оплака от скок в нередовната миграция тази година.

Турските власти заявиха миналия месец, че следят отблизо всеки приток на афганистански мигранти, като повече от 27 000 са уловени през тази година през иранската граница. Иранско-турската граница отдавна е популярен контрабанден маршрут за афганистански мигранти, които искат да влязат в Турция, преди да продължат пътуването си към Европа.

В допълнение към маршрута за Турция, Литва казва, че афганистанските бежанци са започнали да пристигат в страната през Беларус, което предполага, че нов маршрут може да е в начален стадий. Вилнюс обвини Минск, че организира незаконни гранични пунктове като част от "хибридна война" срещу ЕС.

Но макар всички съставки за голяма бежанска криза да са налице, експерти коментираха пред "Евронюз", че фокусът на Европа да се опита да възпре хипотетичната вълна от афганистански мигранти е неправилен.

Обновена

Байдън: Войната в Афганистан вече не е наша, страната да се пребори с талибаните

Защити решението си за изтегляне, въпреки яростните критики

Вижда ли Европа вече приток на афганистански мигранти?

Данните показват, че през последните месеци досега не е имало огромен приток на афганистански мигранти в Европа.

През първата половина на 2021 г. на външните граници на ЕС са докладвани около 3200 нередовни гранични пункта от афганистански граждани, заяви говорител на Европейската комисия в писмено изявление.

"Този ​​брой представлява 41% намаление в сравнение с предходната година", добави Комисията, като отбеляза, че "ограниченията на границата и пътуването, свързани с пандемията на коронавирус, са повлияли на данните за миналата година".

Макар че е "много вероятно" голям брой афганистанци да се нуждаят от закрила през следващите месеци, "тази масивна криза не означава, че хората достигат Европа", каза Джералд Кнаус, основател на Европейската инициатива за стабилност (ESI), мозъчен тръст.

"За да стигнете до Европа, трябва да преминете много граници, които днес са много по-трудни за преминаване, отколкото преди няколко години", продължи експертът по миграция, посочвайки предполагаемата гръцка политика на отблъскване на сухопътните и морските й граници - което Атина отрича.

През последните години ЕС инвестира значителни ресурси за укрепване на външните си граници и възпиране на мигрантите. През 2016 г. блокът се съгласи да плати на Турция 6 милиарда евро, за да попречи на сирийците търсещи убежище да преминат в Гърция.

"Що се отнася до фактите, все още не виждаме голям брой афганистанци да пристигат в Турция и със сигурност не в Европа. И не е ясно колко от тях ще могат да напуснат Афганистан - Пакистан твърди, че може да защити границата", Отбеляза Кнаус.

"През 2015 г., за шест месеца, повече от 500 000 души спонтанно дойдоха от Турция в Гърция. За сравнение, сега през последните шест месеца общият брой на хората, достигащи от Турция до Гърция, не само афганистанци, но всички, беше около 4000. Така че това е 125 пъти по-малко", настоява той.

Що се отнася до маршрута Беларус, цифрите са още по-ниски. "Досега е имало около 3 000, така че е по-малко от 4 000 достигнали до Гърция", каза Кнаус. От тези 3000, мнозинството са иракчани.

"Има истерия относно големите числа и реалността, много малко хора преминават границите."

"Това е разпалване на страха и популизъм. Ако се изправим срещу това и кажем: "Не, истинската криза е друга." Това е, че на нашите граници нарушаваме законите на ЕС, а в Афганистан много хора се нуждаят от защита. Това са хора, с които заедно сме се борили за да възстановим страната в продължение на 20 години и сме си изоставили", каза Кнаус.

Киришчи, който е чуждестранен старши сътрудник в мозъчния тръст Брукингс, коментира, че голям брой афганистанци "непрекъснато се вливат в Турция през Иран", цитирайки данни на ВКБООН.

Но и двамата експерти се съгласиха за едно: За афганистанските мигранти ще бъде изключително трудно да влязат в ЕС.

"Ще има мащабна хуманитарна криза на границата (Гърция-Турция), видът криза, която ще навреди на репутацията на Европейския съюз в международен план, тъй като светът ще види как Европейският съюз се съпротивлява на влизането на бежанците в Шенгенското пространство", допълва Киришчи.

Как реагира Европа?

Миналата седмица САЩ обявиха, че разширяват своята бежанска програма за афганистанци в риск. Допустимите вече ще включват настоящи и бивши служители на правителството на САЩ и НАТО, базирани в САЩ информационни организации, агенции за помощ и други групи за помощ, които получават финансиране от САЩ.

Кнаус каза, че европейците трябва да помислят за подобна програма, "давайки поне възможност да имат достъп до Европа на онези, които са се доверили в работата на нашите институции през последните 20 години и които могат да бъдат изложени на реален риск".

По-късно Дания стана първата държава от ЕС, която предложи на афганистанците, които са наети от страната, разрешение за пребиваване.

Съществува и проблемът с афганистанците, които вече са в Европа, които са получили отхвърляне на молбите за убежище и са изправени пред депортиране.

Миналата седмица Франция, Германия и Холандия обявиха, че се присъединяват към европейските страни, които решиха да спрат депортациите, като ситуацията със сигурността в Афганистан се влоши.

По-рано Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) поиска от Австрия да отложи депортирането на афганистанец.

Външните министри на ЕС обсъждат Афганистан

Кризата заплашва Европа с мигрантска вълна

Какви са възможностите за справяне с кризата?

"Има много хора, които могат да бъдат изложени на сериозен риск от преследване в Афганистан, които няма да намерят закрила, освен ако западната политика не намери начин те да напускат редовно", каза Кнаус.

Както Киришчи, така и Кнаус коментират, че ЕС и други западни държави трябва да отговорят на кризата с обширна програма за презаселване, в мащаба на това, което бе направено с виетнамците в края на 70-те и 80-те години на миналия век.

"В кризата на хората от лодките от Виетнам след 1979 г. имаше коалиция от страни, които са воювали във Виетнам, или които бяха шокирани от хуманитарната катастрофа на хора, които заминаваха с лодки за Малайзия, Индонезия, Тайланд и Филипините и в които се казваше: ще приемем хората в нашите страни чрез презаселване по подреден начин."

Американската програма, обявена миналата седмица, не стига толкова далеч, тъй като кандидатите трябва да напуснат Афганистан без никаква подкрепа, за да започнат процеса, който може да отнеме 12-14 месеца в трета страна.

Европейската комисия заяви пред Euronews, че "силно" подкрепя презаселването, включително "чрез осигуряване на средства от ЕС".

"От 2015 г. програмите на ЕС за презаселване осигуряват защита на най-уязвимите бежанци (повече от 81 000 презаселвания досега)."

Миналия месец блокът стартира форум на ЕС за презаселване, за да мобилизира финансиране за презаселването на 30 000 бежанци до края на 2022 г.

Но както отбелязва Европейската комисия, "презаселването е доброволно усилие за държавите-членки; решението да се ангажират с презаселване и решенията за индивидуален прием са на държавите-членки".

"Мисля, че би било погрешно да се направи това европейски въпрос. Те няма да се споразумеят за нищо, това е ясно, защото правителствата не го правят. Но въпросът наистина е за Франция, Германия, Испания и Италия и отделни държави, воювали в Афганистан ", каза Кнаус.

Какво означава това за отношенията между ЕС и Турция?

Тъй като Европа е обезпокоена от нова бежанска криза от Афганистан, нейното трънливо партньорство с Анкара по въпросите на миграцията вероятно отново ще бъде под светлините на прожекторите. Често, когато ЕС се сблъсква с Анкара, президентът Реджеп Ердоган заплашва да спре да пречи на бежанците да се отправят към Европа.

В неделя Ердоган заяви, че Турция ще работи с Пакистан, за да стабилизира ситуацията в Афганистан и да предотврати притока на мигранти.

Киришчи прогнозира, че тъй като гръцките сили за сигурност ще се опитат да попречат на афганистанските мигранти да влязат от Турция, може да има голяма "хуманитарна и вероятно политическа криза между Турция и Гърция".

Според него Ердоган може да се опита да използва кризата за "вътрешни цели, за да покаже как славният Европейски съюз не отговаря на собствените си стандарти и как Турция приема уязвими хора, особено от мюсюлмански държави, с отворени обятия".

Той обаче отбеляза, "една от последиците от пристигането на тези афганистански бежанци в Турция е, че разкрива нарастващото обществено недоволство от бежанците като цяло в Турция".

"Фактът, че турската икономика става все по-зле, изостря тези чувства в общественото мнение", добави той.

Не е ясно дали Ердоган ще се опита да се "договори" с ЕС, както направи през 2015-16 г., когато договаряше своя миграционен пакет от 6 милиарда евро, добави експертът.

Но изглежда, че ЕС е готов да поддържа паричните потоци. "ЕС ще продължи да подкрепя своите партньори, защитаващи бежанците и хората, нуждаещи се от международна закрила и да подкрепя приемащите страни", коментира говорителят на Европейската комисия.

Фронтекс предупреди за натиск на афганистанци и сирийци към ЕС през Балканите

22 600 мигранти са открити по незаконни марштути към ЕС в Западните Балкани от януари