Разбира се, икономистът няма предвид плана на администрацията на новия президент на САЩ Барак Обама да стабилизира реалната икономика, подкрепяйки създаването на работни места. Този план е свързан с огромно увеличение на капиталовите разходи на правителството, но безспорно е стъпка в правилната посока на нужното време.

Кругман сочи с пръст плановете за спасяване на банковата система - планове, които имат вече класическата форма на „лимонения социализъм" (lemon на ам. жаргон е дефектен автомобил, който не би намерил купувач, ако държавата не осигури субсидии. Възможна е и алегория с Lehman Brothers, ред.): данъкоплатците плащат цената, а банкерите прибират печалбите, ако всичко е както трябва в схемата.

Всъщност ситуацията доста напомня на 2005 година, когато Алън Грийнспан е шефът, а банкерите са герои на капитализма, смята Кругман.

Доста иронично е изказването на новият финансов министър Тимъти Гайтнър, който подготвяйки се да вземе парите на данъкоплатците, за да запълни с тях дупките в банковите баланси, заяви, „Ние имаме финансова система, която се движи от частни акционери, управлявана от частни институции и искаме да направим най-доброто, за да запазим това положение".

Тогава Washington Post съобщи, че Гайтнър и Лорънс Съмърс, главният икономически съветник на Обама, „смятат, че правителствената намеса води до обедняване на управителите на банките" - за разлика от частния сектор, където финансовите гении успяха да загубят 1 (или 2?) трилиона долара през последните години.

Въпреки тази очевидна диспропорция в реалните последствия, новото правителство продължава да се води от предразсъдъка си в полза на частния контрол.

Според Кругман в момента трябва да се направи нещо, за да се облекчи финансовата система. Хаосът след банкрута на Lehman Brothers показва, че оставянето на големите финансови институции  да фалират е много лошо за здравето на икономиката, а в същото време много от въпросните институции са опасно близо до ръба.

Банките се нуждаят от допълнителен капитал. В нормална обстановка банките увеличават капитала си, продавайки акции на частните инвеститори, които пък получават дял от собствеността и дивидент в замяна.

Изглежда логично ако банките не могат да наберат достатъчно капитал от частните инвеститори, те да бъдат спасени по същата схема от правителството, което да придобие частична собственост.

Но акциите на банките напоследък са толкова евтини спрямо дълговете и активите им, че правителството може да си купи Citigroup и Bank of America за общо 52 милиарда долара, т.е. собствеността няма как да остане частична.

И тук нобеловият лауреат си казва думата „И какво от това!?" Ако данъкоплатците плащат сметката, защо да не получат и собствеността, поне докато не бъдат намерени частни купувачи?

Но администрацията на Обама изглежда търси начин да избегне подобно развитие. Според досега публикуваните подробности за плана на правителството, то смята да купи част от проблемните активи на банките и да гарантира срещу загуби останалите им активи.

Гаранциите ще бъдат голям федерален подарък за акционерите; покупките може и да не са подарък, но ако се правят по справедливата - пазарна - цена. Ако оценката се прави по друга схема, правителството може би готви още един голям подарък за банкерите.

В замяна пък те ще трябва да увеличат кредитирането, от което те реално също печелят пари, а данъкоплатците няма да получат нищо.

Тук Кругман поглежда критично и към ентусиастите, очакващи чудо от Обама, цитирайки изказване на президента пред Washington Post: „Администрацията вероятно ще се въздържа от по-силни ограничения на премиите в повечето компании, получили правителствена помощ", защото „увеличението на рестрикциите може да обезкуражи някои фирми да искат подкрепа".

И шоуто продължава в типичен Wall Street стил, „Аз съм банкер и направих 30 милиона долара. Трябва да получа част от тях за това", е споделил банкер пред The New York Times, а ако негов колега е загубил 30 милиона долара, той ще получи и бонус - спасение от „чичо Сам".

Не може и не трябва, и няма да е честно да се рискуват трилиони долари от парите на данъкоплатците, за да се запази илюзията за частната собственост, е поуката според Кругман.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo