Изминалата година ще запомним със силни колебания на валутните и капиталовите пазари като цяло, предизвикани от най-тежката финансова криза в световен план от Голямата депресия през 30-те години на миналия век. И докато през първата половина на 2008 г. основните опасения бяха докъде ще стигне многогодишната обезценка на долара, то втората половина мина под знака на рязкото възстановяване на зелените пари и на въпроса докъде може да продължи неговото поскъпване? 

Доларът приключи с повишение „бурната" 2008 г.

Повече анализатори очакваха доларът да оформи своето дъно около средата на година, след което да започне няколко месечна възходяща корекция, като тези прогнози се базираха на предположението, че американската икономика ще успее да се възстанови бързо от икономическото забавяне в сила от края на 2007 г. Действително американската валута оформи рекордно дъно спрямо еврото в нивото 1.6038 през юли, след което започна доста стръмно негово поскъпване. Но това стана факт, не поради подобрение на водещата световна икономика, а с оглед ипотечна криза тръгнала от САЩ, която прерасна в кредитна и доведе до тежката глобална финансова криза.

Фалитът на една от най-големите инвестиционни банки в САЩ - Lehman Brothers в средата на септември катализира рязкото поскъпване на долара и само в рамките на 4 месеца еврото загуби 23% от стойността, падайки през ноември до двугодишно дъно в 1.2329 долара. Основна причина за това беше репатрирането на капитали от американски инвеститори и тяхното паническо бягство към долара и американските държавни облигации с оглед статута им на убежище при сериозни трусове на финансовите пазари. Имаше и силен процес на ликвидиране на т.н. leverage позиции - закриване на по-доходоносни финансови активи, за които се използват заемни средства от страна на банки и хедж фондове, което също беше в подкрепа на „зелените пари" при трусовете на фондовите и на пазарите на суровини. Това доведе през есента до силна зависимост между движението на пазарите на акции и поведението на EUR/USD. Всеки по-голям трус на фондовите борси водеше до покачване на напрежението сред инвеститорите и до силен натиск върху еврото и бягство към долара. Тогава де факто всички слаби икономически данни от САЩ бяха в „подкрепа" на долара и негативни за останалите основни валути (с изключение само на йената), тъй като оказваха негативно влияние върху фондовите борси и водеха до засилване напрежението на капиталовите пазари.. В същото време сигналите за икономическа рецесия от двете страни на океана оказа негативно влияние главно върху единната европейска валута и британската лира. При целия този стрес участниците на валутните пазари дори не реагираха негативно на

агресивната лихвена политика

на понижение от страна на Федералния резерв на САЩ. На няколко пъти имаше неуспешни опити за пробив на EUR/USD под 1.2329 важното дъно за еврото. Европейската валута регистрира поредица от малко по-високи дъна (към 1.2387 и 1.2422 долара), като пазарът сякаш беше настроен за по-решителен опит за пробив в низходяща посока.

Тази настройка на участниците на валутните пазари се промени с края на годината и само за броени дни преди Коледните празници еврото успя да възстанови голяма част от своите загуби, покачвайки се към 1.4720 долара - малко под 1.4867 - неговия връх, от който през септември започна и последното негово „спускане" в разгара на кредитна криза около фалита на Lehman Brothers и края на ерата на инвестиционното банкиране. Поглъщането на банката Bear Stearns от JP Morgan Chase през пролетта, на Merrill Lynch от Bank of America през късната есен и превръщането на инвестиционните банки Goldman Sachs и Morgan Stanley в традиционни банкови холдинги, доведе до

„края на съвременните финанси" като цяло

Така единната европейска валута успя да поскъпне с над 15%, отчитайки най-успешните две седмици от нейното съществуване от януари 1999 г. насам. За тази рязка промяна в отношението към еврото и долара имаше няколко фактора. От една страна в последния месец на 2008 г. фондовите пазари показаха известни признаци на съживяване с оглед най-вече на надеждите, че към средата на 2009 г. рецесията в САЩ ще отшуми и ще започне икономическо възстановяване. Повод за тези надежди дадоха серията мерки на управляващите в САЩ и обещанията на новоизбрания президент Обама за мащабна, стимулираща икономиката, програма за около 1 трлн. долара. Това върна „апетита" към инвестиране в по-рискови капиталови инструменти и доведе до спиране на процеса на репатриране на долари. В същото време европейските инвеститори и финансови институции започнаха типичното за всеки край на годината от 2000г. насам репатриране на евро с оглед подобряване на финансов баланс. Тази смяна на потока на капитали беше в основата и на смяната на движението на EUR/USD на валутния пазар и до голяма степен помогна за рязкото декемврийско поскъпване на еврото. С оглед известното успокояване на кредитните и фондовите пазари, отново започна да се обръща внимание и на икономическите фундаменти и на лихвената политика, които на този етап определено са по-негативни за долара, спрямо европейската валута. Задълбочаването на икономическа рецесия в САЩ принуди Федералния резерв да прибегне до агресивно понижение на американската лихва до рекордното дъно в диапазона 0.0%-0.25%, като бяха дадени и сигнали за нови,

нетрадиционни мерки за справяне с  кризата

известни като „количествени улеснения". Това е политика на „наводняване" на финансовите пазари с долари и директно изкупуване от страна на ФЕД на дългосрочни американски облигации, ипотечно-гарантирани книжа и книжа на агенциите Fannie Mae и Freddie Mac, имащо за цел сваляне на тяхната доходност, което да помогне за смъкване и на лихвата на ипотечните книжа. Именно опасенията за подобна парична политика подкопаха доверието към долара преди Коледните и Новогодишните празници и помогнаха за силното поскъпване на еврото от неговото дъно в началото на декември в нивото 1.2550 към 1.4720 долара, преди EUR/USD да приключи годината около 1.4000 нивото. Това показва, че доларът на годишна база успя да покачи с около 4.3% спрямо еврото и с около 6.7% спрямо останалите основни валути - първото негово поскъпване от 2005 г. насам.

В същото време след поредното „умерено" понижение на лихвата на ЕЦБ до 2.50% през декември, редица официални представители от Еврозоната дадоха сигнали, че през януари банката може да заеме позиция на „изчакване", оценявайки ефекта от досегашната си лихвена политика. Това се използва като допълнителен мотив за повишение на еврото в края на 2008 г. и най-вече спрямо британската лира, където EUR/GBP достигна нов рекорден връх в  нивото 0.9800 на фона на агресивната политика на  понижение на британската лихва, провеждана от Bank of England. Именно очакванията за по-бавно понижение на лихвата в Еврозоната може да се окаже основния „коз" за еврото в началото на 2009 г., както и прогнозите за задълбочаване на рецесията в САЩ през последното тримесечие на изминалата и първото на новата година. Това може да даде мотив за ново поскъпване на EUR/USD към 1.4720/1.4867 нивата и дори към 1.5000 долара, след което обаче има възможност от подновяване на низходящо движение на еврото. Повод за тези

„по-оптимистични" прогнози

за долара след първото тримесечие на 2009 г. дават серията очаквания на икономисти и анализатори, че икономиката на САЩ ще остане в рецесия до второто тримесечие на следващата година и към началото на лятото ще започне икономическо възстановяване. Именно тогава се очаква да започне да дават позитивен резултат серията мерки на финансовото министерство и на ФЕД, както и очаквания стимулиращ план за около 1 трлн. долара на новия президент. В същото време „изоставащата" политика на понижение на лихвата на ЕЦБ (ФЕД понижи през 2008 г. лихвата с цели 400 пункта, Bank of England с 350 пункта, а ЕЦБ едва с 175 пункта) и малко по-високите нива на еврото в началото на новата година, може да доведе до по-продължителна рецесия в Еврозоната. Това от своя страна ще принуди ЕЦБ да понижи допълнително текущата лихва от 2.50% с нови 100 и дори 150 базисни пункта на фона на вече достатъчно ниска американска лихва. Новото очаквано свиване на лихвения диференциал също може да се окаже в подкрепа за долара по-късно през 2009 г. и да даде мотив за нов натиск върху EUR/USD. Но само спад на еврото обратно под 1.3630/1.3300 нивата на подкрепа, може да поднови средносрочното низходящо движение на еврото обратно към/под 1.2422/1.2329 -  важни негови дъна от миналата година към 1.2135/30 и дори към 1.1825/1.1640 - бившите дъна от края на 2005 г./началото на 2006 г. С оглед обаче на очакваните доста „трудни" дни за глобалната икономика и финансовите пазари в началото на новата година, не е изключено EUR/USD да остане да се движи през зимата в нервна търговия в големия диапазона между нивата 1.3300/1.3635 и 1.4720/1.4900.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo