Трите хиляди работници в "Кремиковци" са факторът, заради който водим тези дискусии, категоричен беше министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който участва в кръглата маса за бъдещето на металургичния комбинат. Работниците според министъра е единственият мотив за провеждането изобщо на някакви дискусии.

Трайков посъветва репортерите да се поставят на мястото на данъкоплатците, за да видят дали планът за оздравяване е печеливш. "Не мога да подкрепя НЕК и „Булгаргаз" да станат мажоритарни собственици на „Кремиковци", обясни още министърът, цитиран от репортер на News.bg.

Ако двете държавни предприятия станат собственици на „Кремиковци", това означава, че те трябва да плащат всички задължения на завода, при условия, в които нямат разрешително за работа и не биха имали следващите десет месеца, обясни Трайков. Това според него означава да започнат да се тласкат към дъното двете държавни компании.

На коренно противоположно мнение е председателят на Федерация „Металурзи" към КТ „Подкрепа" Людмил Павлов. Той смята, че най-доброто за „Кремиковци" е да се мине през оздравителен план. Синдикалистът припомни, че в комбината не е влязла една стотинка от бондхолдерите и те не трябва да имат претенции. Той запита кой какво е направил и дали всички са работили достатъчно за оздравителния план.
„Имаше кръгове, които работеха за плана, имаше едни кръгове, които работиха срещу плана и имахме една пасивна държава, която дори не прочете плана. Комбинатът стигна до тук, не защото е построен на грешно място, а заради управлението му. По този път върви и „Про Мед" Бургас и затова аз си мисля, че всичко в металургията върви целенасочено. Ако бяхме работили, то оздравителният план щеше да е факт. Заводът стигна дотук заради вътрешните фактори", обобщи Павлов.

Заради това той смята, че нищо не гарантира на държавата, че при ликвидация на комбината няма да й се наложи да плаща. И посочи за пример Прамод Митал.

Върху индиректните загуби акцентира председателят на синдиката на железничарите Петър Бунев. Той припомни, че през 2004 - 2005 година БДЖ е превозвала около 5 млн. тона товари от „Кремиковци". Това се равнява на 50 млн. лв. за железниците, от които 15 млн. лв. са влизали в НКЖИ.

Според Бунев затварянето на „Кремиковци" е отнело 25% от товарите на БДЖ, кризата - още 15% от товарите. "Така че от БДЖ ще си отидат около 2 хил. души заради комбината, а останалите - ще си отидат заради кризата", подчерта Бунев.

Икономистът Владимир Каролев обяви, че е невъзможно да се приложи процедурата по несъстоятелност на комбината, защото облигационерите не искат това да се случи. Затова трябва да се мисли за промяна на законодателството и за някаква процедура на несъстоятелност на комбината. Каролев предложи да се излезе с предложения за създаване на работна група, която да мисли за бъдещето на работещите в „Кремиковци" и да се направи предложение за изменение на законодателството.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo