Ще станат ли мултифондовете първата жертва на предизборната кампания?

Стъпка напред, но все така без никаква яснота дали най-накрая ще бъде извървян целият път - така може да се обобщи вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което се обсъждаше сериозно прекрояване на Кодекса за социално осигуряване и по-специално въвеждането на т.нар мултифондове.

За тях се говори от близо 15 години, но липсата на политическа воля ги отлага многократно.

Става дума за промени в начина, по който функционират задължителните частни пенсионни фондове от втория стълб на пенсионната система. Към момента те са много ограничени във възможностите за инвестиране на парите, които получават като вноски от работещите. В резултат доходността не е висока - на фона на инфлацията и таксите, коефициентът на заместване от втората пенсия е нисък.

Пенсионните фондове искат право да инвестират в инфраструктура

БАДДПО предлага законови промени, които да отворят път към устойчиви и дългосрочни вложения

Сега проектът на Министерството на финансите предлага да се създадат подфондове с различен профил - динамичен, балансиран и консервативен.

• Динамичният подфонд е най-рисков - до 90% от активите му може да се инвестират в акции, корпоративни облигации, колективни инвестиционни схеми или имоти. Предвижда се механизъм, който все пак да гарантира поне размера на вноските на осигуряващите се при нестабилност на пазарите.
• Балансираният подфонд ще вкарва до 55% от активите си в акции, а останалите ще са в инструменти като държавни ценни книжа, банкови влогове и т.н. - с по-нисък риск, но и по-ниска доходност.
• Консервативният подфонд ще държи само 25% от активите си в акции и така в максимална степен ще гарантира размера на вече натрупаните средства на работещите.

Според пенсионните дружества, при пълен цикъл на осигуряване размерът на втората пенсия би се удвоил при използване на мултифондовия модел.

"Търси се баланс между по-високата доходност и консервативния модел на пенсионно-осигурените лица. Въвеждането на целия модел ще доведе до подобряване на коефициента на заместване. От 12,5% ще нарасне за 20 години до 21,5%. Това е средното за ЕС", обясни председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански, цитиран от "Нова телевизия".

Предвижда се процесът в голяма степен да върви служебно - до 50-годишна възраст сме в динамичния подфонд, след това - в балансирания и през последните години преди пенсия минаваме в консервативния. Има обаче и възможност да сменяме профила си с изключение на последните години преди пенсиониране.

Пенсионните дружества у нас управляват близо 29 милиарда лева

Близо 5,1 млн. са осигурените в пенсионните фондове

Паралелно започва намаляване на таксите върху вноските, удържани от фондовете върху вноските - до 2,10% през 2032 г. при 4% сега. За сметка на това ще расте таксата върху доходността - при 1% в момента, в динамичен подфонд тя може да достигне 6%.

От АИКБ коментираха, че реформата ще мотивира повече хора да се осигуряват върху реалните си доходи.

Критики

Социалният министър в оставка и почти сигурен кандидат-депутат от БСП Борислав Гуцанов отправи критики към проекта.

"Адекватните пенсии трябва да са най-важната цел на всяка промяна в пенсионната система. Независимо от различния начин, по който се определят размерите на пенсиите от Държавното обществено осигуряване и от Универсалните пенсионни фондове, смятам за неприемливо две пенсии да са по-малко от една. Разбирам, че с тези промени се цели по-голяма доходност, но дали са взети всички фактори под внимание?", заяви той и допълни, че някои пороци на пенсионния модел остават нерешени вече над 25 години.

КТ "Подкрепа" е против законопроекта в сегашния му вид, докато КНСБ са "За", но с искания за немалко промени.

И Гуцанов, и синдикатите например поискаха и да няма такси върху вноските с мотива, че няма такива в други държави от ЕС с мултифондова система.

Той се обяви и против предложението хората до 50-годишна възраст да се разпределят служебно в рисковите подфондове. Пламен Димитров от КНСБ предложи създаването на онлайн платформа, която да дава възможност на всеки работещ сам да направи своя избор.

Ако промените бъдат приети, те трябва да влязат в сила от началото на 2027 г. До момента въвеждането на мултифондовия модел никога не е било толкова близо, но това далеч не означава, че е сигурно. Постигането на консенсус очевидно продължава да е проблем, а с наближаването на изборите намалява и вероятността текстовете да успеят да минат през пълната със "загрижени за хората" политици пленарна зала.