Съдбата на Крайслер е един типичен пример на глобална икономика с девиз - Мисли глобално, действай локално. В момента друга една фуузия, тази на Нокия и Сийменс, е другия пример за глобално решаване на стратегически и икономически цели. Да не припомняме и по - малкия случай с Исландския собственик на БТК.

За Крайслер:

Кой иска да го купи? Инвестиционни фондове и крупни индивидуални инвеститори, без връзка с производството на коли.

С каква цел? Разбира се огромни печалби при никакви разходи след покупката в кеш.
Как се печели така? Старият собственик мъкне със себе си стари договори с дилъри, профсъюзи, логистика и доставчици на суровини и услуги.Той няма възможност да "ремонтира машината" с голям замах. Той е съпричастен със самото производство и обременеността му от това му пречи да прави стратегически промени в съответствие на пазарните закони и търсене. Той е едновременно производител и продавач и визионар и девелопер и всичко. Той е изчерпал всички начини да вдигне продажбите и разкъсването в развитието на две стоящи в съвсем различни сектори коли не води вече до успех, а само до загуби.Той едва удържа риска да не загуби влиянието на флагмана си поради лошия имидж или поне недостатъчно добрия такъв на втория бранд.

Новия собственик инвеститор има само една грижа. Да вдигне икономическите показатели до нивото на продуктивни такива с възможност за раздаване на дивиденти и оттам вдигане цените на акциите, след което следва ново продаване напред и то със сигурност на компания от автомобилостроенето. Той ще направи пълен ремонт на управленческия персонал, ще постави нови лимити за действие изваждане и ще повдигне летвата за действие събиране. Той ще успее явявайки се като спасител на 10,000 да уволни при изгодни условия за сметка на старите съсобственици толкова колкото му трябват, за да вдигне производителността и намали себестойността. Той няма да се съсредоточава в нови модели, а ще наблегне на ефективността. Той ще има един девиз - продавай, продавай, продавай.Той ще изиграе ролята на филтър на загубите, с което ще направи от обекта сладко парче, готово за асимилация от друг глобален играч, който иска монополна роля в даден район, пък защо ли не и в Света?

Явно Японските и Корейски играчи на пазара доведоха до пълно преразглеждане на стратегии и продукти. Това, което е направило Америка това, което е сега, е свободното движение на работната сила. Този белег на чистия пазарен механизъм си остава и до ден днешен решаващ. Когато затворят някоя фабрика на Крайслер, работещите в нея ще се преместят в друг град, например в новия завод на КИЯ и ще пренесат търсенето на пазара в него, а оттам и повечето работни места в сферата на други производства и услуги. Парите на банките ще се насочат натам за ново превъртане във вид на заеми и кредити за бизнес, консумация или домове.

Е, и ние в Европа се опитваме да направим точно това, но дали симбиозата на пазарна икономика със социален модел ще успее, бъдещето ще покаже.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo