В България се случват неща, които ни карат да си спомним един стар виц. Днес той може да бъде преразказан така: „Всичко в името на бизнеса, всичко за благото на бизнеса. Всички обаче знаят и името на бизнеса."

В България се приемат закони по нечия поръчка и мярка. Те, естествено, се аргументират с „обществения интерес", но зад благовидните предлози прозират интересите на конкретен бизнес, твърди Ясен Бояджиев в коментара си:

„Подобряване на условията за правене на бизнес", „разработване на нови инструменти в подкрепа на бизнеса", „ефективно насърчаване на инвестициите" - това са част от обявените от правителството в края на 2011-та основни приоритети в икономиката за новата година. И ето, че с трескава нормотворческа дейност бързо и целеустремено думите се превръщат в дела.

Лесно предвидими "непредвидени обстоятелства"

Някои казват, че приетият миналата седмица на първо четене законопроект за публично-частното партньорство бил доста объркан, а и не бил съобразен с други действащи закони. В преходните му разпоредби обаче, между другото, фигурира текст, който си е много добре съобразен. С него се променя друг закон - за концесиите, така че действащите вече концесионни договори да могат при „непредвидени обстоятелства" и постфактум да се променят и допълват и обектът на концесията да се увеличи с до 50 на сто от първоначално предвиденото.

Поправката значително ще подобри „условията за правене на бизнес". И по-конкретно - бизнеса на концесионера на ски зоната в Банско. Там „непредвидените обстоятелства" са възникнали отдавна и съзнателно, тъй че си бяха съвсем предвидими. Посочиха ги първо еколозите, а после две измервания на Министерството на околната среда доказаха, че концесионерът в нарушение на договора е разширил зоната, като е построил писти и лифтове не на 995, а на 1650 декара в природния парк „Пирин".

Оттогава мина цяла година, но санкции не последваха. Вместо това беззаконието се узаконява с промяна в закона. И се отваря вратичка, пред която е лесно да се предвиди опашка от инвеститори, сблъскали се с „непредвидени обстоятелства".

Изкрещяха "Рекет!" и запретнаха ръкави...

Днес в Пирин, утре - на Витоша. Отношението към едната планина се очертава като перспектива за другата. Още повече, че зад схемата от офшорни фирми прозира връзка в собствеността на двамата инвеститори. В планината над София все пак условията засега са твърде различни, тъй че се налага „разработване" на друг законодателен „инструмент в подкрепа на бизнеса". Става дума за поправка в Закона за горите, приета от правителството на последното му за годината заседание, а вече и от съответните парламентарни комисии. Тя облекчава регламента за изграждане на писти и лифтове в държавен горски фонд.

Засега процедурата изисква търг, после смяна на предназначението на гората и заплащането на съответната такса. В бъдеще тези усилия, както и доста пари, ще бъдат спестени на инвеститорите, което безспорно значително подобрява „условията за правене на бизнес". И по-специално - бизнеса на собственика на ски съоръженията на Витоша. При това облекчението си е по негово искане. В началото на зимата той спря лифтовете и заяви, че няма да ги пусне, докато законът не бъде променен. Представители на държавата първоначално определиха искането като рекет, но после лично „запретнаха ръкави" да пишат и приемат нов закон.

Разкриващите се нови възможности за застрояване, естествено, ще могат да се ползват и в други планини, включително и за затвърждаване на очертаващото се в този бизнес монополно положение.

Мистериозни текстове, писани за шепа олигарси

Поправките в Закона за горите въвеждат и някои нови правила в дърводобива. Като например забележителната от гледна точка на пазарната конкуренция възможност държавните горски стопанства да бъдат едновременно и организатори на конкурсите за дърводобив, и участници в тях.

В приетата през ноември наредба, която регламентира дейността им, пък мистериозно се появиха текстове, предварително невиждани и необсъждани от никого. Те предвиждат 25-процентна „бонификация" в търговете за дърводобив за „стратегически партньори" на държавните стопанства. Така наредбата силно подобрява „условията за правене на бизнес", но не за всички, а само, по думите на представители на браншовата организация, за най-големите фирми и за "шепа олигарси, свързани с ловния бизнес". Те обръщат внимание и на факта, че „най-ревностен защитник на тези текстове" е депутат, който стопанисва две ловни стопанства.

Всичко в името на...

Това не са единствените примери за лобистко законодателство по нечия поръчка и мярка. То, разбира се, винаги се аргументира с „обществения интерес". Общественият интерес обаче обикновено остава твърде общо формулиран. За разлика от частния, който ясно прозира зад благовидните предлози.

Ситуацията напомня стар виц, който сега може да бъде преразказан така: „Всичко в името на бизнеса, всичко за благото на бизнеса. Всички обаче знаят и името на бизнеса."

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo