Може страната ни да е болна, но поне "докторите", т.е. икономистите не си противоречат. С различни нюанси и акценти всички говорят едно и също, пише в коментара си в Дойче веле Андрей Райчев и продължава така:

Да обобщим какво икономистите тръбят неуморно:

1. Държавата е прекалено скъпа. Не можем да си позволим да харчим за държава толкова. Започваме десетилетието (при премиера Костов) с годишна цена на държавата 20 млрд. лева, после я повишаваме с около милиард годишно и при сегашния бюджет предполагаме, че можем да изхарчим почти 30 млрд. Но не можем. Трябва да се върнем на 25 млрд, може би и по-малко.

2. Има три нереформирани области (здравеопазване, администрация и европейски фондове), където пряко губим много пари. В нито една от тях не можем да разчитаме да реализираме бързи икономии.

Ние ли сме идиотите?

3. В икономиката са се образували огромни вериги от задлъжнялост и държавата значимо участва в тях (защото дължи на фирмите поне 2-3 млрд. лв. и генерира "верижка" от неплащания за около 15-20 милиарда). Т. е. фирмите са пред колапс, с това и ние всички сме пред драстичен спад дори и на сегашното ниво на БВП. А безработицата е пред взрив.

4. Бързите изходи са само два - заем и намаляване на доходите. Да направим за второто следната груба сметка. У нас работят около 3 млн. души. Да спестим 3 милиарда означава да намалим средно с 1.000 лева годишния им доход. Последното е немислимо за правителство като сегашното (т. е. за власт, която се държи единствено на народната любов). Власт, която по произхода си е дошла не да мобилизира и реформира, а да наказва, въздава и повишава.

5. Следователно единственият изход е заем. Вече няколко месеца живеем назаем, само че от самите себе си. Резервът ни е спаднал от 8 млрд. лв. на почти 5. Около 3 млрд. сме опукали, за да задържим нещата, не да ги подобрим.

Остава въпросът: ние ли сме идиотите, които, за да кърпят едно отвратително положение, ще жертват собствените си 20-годишни немалки усилия? А до 3-4 години ще се озоват в положението на Гърция...

При лошото, до което сме се докарали, има няколко още по-влошаващи нещата мерки: първо - да ликвидираме плоския данък (приходите ще спаднат, няма да се качат); второ - да ползваме скрити заеми (както в момента); трето - да лъжем хората, че се оправяме (като илюстрираме това за по-убедително с арести).

Задачата, която можем да решим е за две тръби: "Можем ли - като вземем назаем не повече от 3 млрд. евро - за 2-3 години да поевтиним държавата до 12 млрд. евро годишно?". Цифрите са приблизителни, но структурата е тази. С единия от тези 3 милиарда можем да се разплатим на фирмите. С втория - да усвоим пълно европейските фондове, като се върнем на идеята на г-н Сакскобургготски за "министерство" на усвояването. С третия - да спечелим време и да прекратим две "крадялки": здравната каса монополист и администрацията, която продължава да се раздува.

Защо пак се провалихме?

Но най-важното и най-трудното е другаде. За последните 10 години България беше капитализирана с поне 40 млрд. евро. Това е капитал, не са помощи. Къде обаче са печалбите от този капитал? Отговор: почти всичко е заровено в абсурдно поскъпналата земя и в безумните строежи.

Това е и отговорът на въпроса защо пак се провалихме. Капиталът ни пак не работи. Капиталистите са мързеливи, печелят в спекулативни елементарни схеми. За по-лесно си играят на земи и недвижимости. Само в този смисъл трябва да се подгони богатството. Не за да намалее, а за да стане полезно, да стане капитал. Данъците на богатите трябва да се повишават не върху печалбите, а върху консумацията. Като № 1 в списъка трябва да е данък "лукс".

Има ли реални шансове да видим осъществена подобна програма? Не ми се вярва, защото изисква принципно нов подход, ново разбиране и най-трудното - принципно нова политическа поза от ръководството на страната. Това не е пътят на показните арести, шумните обвинения, малоумието, импийчмънта...

Етикети: etarget 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo