„Банките жадни за добър бизнес”, „630 млн. лева на енергийния холдинг изсипани в Корпоративна банка”, „Бизнесът търси работници 3 в 1”

„Банките жадни за добър бизнес", четем от първата страница на „Стандарт"
Банките в България са жадни за добър бизнес. Трезорите са пълни с пари, но няма платежоспособно търсене на кредити. Това каза в интервю за "Стандарт" управителят на Българската народна банка Иван Искров. Ръстът на заемите у нас е като този в еврозоната. Кредитирането обаче не бива да е фикс идея, обясни гуверньорът. Банковият ни сектор е стабилен и работи, без БНБ да е похарчила нито лев за стимулирането му, за разлика от случващото се в еврозоната. Брюксел обаче мери с двоен аршин големите и малките страни. Затова трябва да защитаваме интересите си, обобщи  управителят навръх банкерския празник днес.

Искров каза, че спестява в левове и посъветва българите да четат внимателно написаното с малки букви в договорите си.
Още от интервюто на Иван Искров пред „Стандарт"

„630 млн. лева на енергийния холдинг изсипани в Корпоративна банка" е водещото заглавие на „Труд"
Само Българският енергиен холдинг държи в Корпоративна търговска банка 630 млн. лева. Това показва справка за министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, с която "Труд" разполага. Парите са на разплащателни сметки и депозити. Държавният холдинг, в които влизат важни за българската икономика и национална сигурност гиганти като НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", е изсипал 77% от всичките си средства в една-единствена банка.

Само тази сума показва, че председателят на надзорния съвет на банката Цветан Василев е спестил много от истината, като твърдеше, че депозитите на държавни фирми са към 10% от активите на банката - т. е. към 350 млн. лева.

Енергийна инжекция за КТБ

630 млн. лв. са държали към края на октомври държавните енергийни фирми като депозити, по текущи сметки и касова наличност в Корпоративна търговска банка (КТБ), съобщи сайтът Livebiz.bg. Информацията, според която над 77% от всички средства на енергийните фирми от 825 млн. лв. общо са в банката с шеф на надзора бизнесмена Цветан Василев, бе публикувана и от интернет изданието на в. "Капитал".

В. "Труд" също разполага със справката, в която са включени парите на мастодонта Български енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Електроенергиен системен оператор", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел", както и сметките на горепосочените негови дъщерни фирми. Истинността на цифрите не беше потвърдена или отречена до редакционното приключване на броя от дружествата, потърсени от "Труд".

Сумата драстично се различава от посочената от премиера Борисов в интервю пред "Труд" преди месец. По думите му в КТБ има "някъде около 20%, и то по различни енергийни проекти". Премиерът каза още: "Тези пари са си били там, ако тръгнем да ги вадим, ще фалираме банката."

В интервю пред "Медиапул" дни по-късно самият Цветан Василев говори за около 200 млн. лв. Според справката обаче само по депозити в КТБ държавната енергетика къта 157 млн. лв. и 163 млн. долара - общо 385 млн. лева. Останалата внушителна сума от 245 млн. лв. в левове, долари, евро, британски лири, японски йени и швейцарски франкове е в текущи сметки и касови наличности. (В кои банки държи парите си БЕХ и дъщерните му фирми вижте в таблицата в галерията).

Удивителни са темповете, с които държавната енергетика трупа средства в КТБ. През февруари в. "Сега" публикува справка, според която към края на 2010 г. енергийните фирми са държали в банката 285 млн. лв. - около 70% от всички техни средства, които тогава са били в размер на 412 млн. лева.

Излиза, че само за десет месеца енергийните дружества са напомпали банката с невероятните 345 млн. лева.

Затова не е учудващо как КТБ постига внушителен ръст на депозитната си база. От началото на годината размерът на депозитите на фирми и лица, различни от кредитни институции, се увеличава от 2,260 млрд. лв. на 3,129 млрд. лева. Около 40% от общата сума на увеличението без никакво съмнение идват от влоговете на държавните енергийни компании.
Още от статията на „Труд"

„Бизнесът търси работници 3 в 1", обобщава от първата си страница „Монитор"
Фирмите у нас търсят само работници „3 в 1", които да съвместяват няколко длъжности. Заради кризата бизнесът свива максимално персонала си, като се старае да запази само многофункционалните служители. Това твърди експертът по човешки ресурси Надя Василева от „Менпауър - България".

В момента обаче е почти невъзможно да се намерят хора с подобна висока квалификация. Заради това хем има безработица, хем остават незаети работни места. Според експертката работодателите сега се страхуват да правят дългосрочни инвестиции в квалификация на кадрите си и се стараят да задържат само многофункционалните. Заради ниската или направо липсващата професионална подготовка на работната сила те се принуждават непрекъснато да уволняват хора, като в същото време продължават да търсят нови. Според шефа на Българската стопанска камара Божидар Данев тъкмо липсата на умения е пречка работодателите да назначават младежи. Безработицата сред тях е висока не защото бизнесът не иска да ги наеме, а защото не умеят нищо, признава и Васил Велев, шеф на другата работодателска организация - Асоциацията на индустриалния капитал. Според статистиката в производството работят главно хора над 40 години.

Работодателите искат бърза възвращаемост, но в средносрочен план, ако не залагат на младежите, ще загубят, предупреждава Надя Василева. Бизнесът  трябвало да е отворен към новите попълнения, ако иска да се развива.

Близо 23,3% от безработните у нас са млади хора под 29 години. Според справката на националната статистика при мъжете процентът е почти 30, докато при дамите е по-нисък и достига близо 24%. По този показател България не е сред рекордьорите в Европа. През октомври 2011 г. средното ниво на младежката безработица в Европейския съюз е 22%, докато в еврозоната е малко по-нисък- 21.4%. Година по-рано тези показатели са били съответно 20.9% и 20.6%.

Най-лесно младите хора си намират работа в Холандия където без препитание са едва 8.2% от тях, в Германия те са 8,5% и в Австрия - 9.1%. Най-тежък е проблемът с безработицата както при младите, така и при по-възрастните в Испания, където нивото е 48,9% и Гърция - 45.1% .
Още от статията на „Монитор"

„Поне 2 дни блокада на София" е едно от водещите заглавия на първастраница на „24 часа"
На 6-ти и 7-ми декември центърът на София ще бъде блокиран от 170 трактора. Протестът на фермерите се пренася в столицата, след като стана ясно, че повече пари за сектора в бюджет 2012 г. няма да бъдат отпуснати.

"Ще се опитаме да не пречим на софиянци, затова машините ще влязат в града по тъмно", обясниха от инициативния комитет. Тракторите ще минат по бул. "Ботевградско шосе" и ще бъдат паркирани в синята зона пред катедралата "Александър Невски". От 12 до 13 часа фермерите ще протестират пред храма, а след това ще тръгнат към Министерски съвет. Заради протеста днес и утре се забранява престоят около катедралата, централната част на паркинга на пл. "Народно събрание", част от улиците "Оборище", "11 август" и "15 ноември". По време на самия протест тракторите ще останат паркирани около катедралата, а шествието ще мине покрай парламента, бул. "Цар Освободител" и ще стигне до пл. "Независимост", съобщиха от Столичната община. Фермерите са длъжни да осигурят химически тоалетни, медицински екип, пожарна и фирма, която да почисти след тях.

"Вече не протестираме за парите ни за 2012 г. Сега обаче искаме оставките на министрите Мирослав Найденов и Симеон Дянков, които си сложиха подписите под споразумението от есента и после ги оттеглиха", заяви зам.-шефът на асоциацията на зърнопроизводителите Радослав Христов. Оставала моралната страна и било крайно време управляващите да носят отговорност за действията си.

В обръщение до медиите зърнопроизводителите твърдят, че интересите на хиляди работещи в земеделието са станали заложник на междуличностни отношения в правителството.
Още от статията на „24 часа"

"Законов вакуум блокира ВЕИ проекти по покривни пространства", разкрива от първата си страница „Капитал Daily"
Изграждането на малка зелена инсталация за производство на електроенергия на покрива на къща или на промишлена сграда би трябвало да става много по-лесно, отколкото строителството на големи соларни и вятърни паркове. Изглежда логично, а и така твърди Законът за енергията от възобновяеми източници, който беше приет през май тази година. Идеята е да се стимулират битовите потребители и фирми също да произвеждат възобновяема енергия, за да подпомогнат собствените си нужди. Това е в синхрон и с изискванията на ЕС за по-масово използване на енергията от слънце, вятър и вода.

Както често се случва в България обаче, добрите намерения остават само на хартия.

Този път обаче причината не е липса на предприемачески интерес, а силно заплетената ситуация, която законодателството и институциите създават за всеки проект в тази област. Един от резултатите е, че на захваналите се с това ентусиасти им отнема около година-година и половина, за да инсталират соларен панел на покрива си, докато в Германия например това отнема месец-два. "След като беше приет новият закон за ВЕИ, ние решихме да инсталираме соларни панели върху собствената си административна сграда, за да видим как действат процедурите. Оказа се обаче, че това е невъзможно", разказа Николай Анастасов, собственик на фирма "Климаком", която се занимава с проектирането и изграждането на покривни соларни инсталации.

Причината е, че въпреки облекчените условия, които новият закон дава за инсталациите на покриви и фасади до 30 киловата и на промишлени сгради до 200 киловата, други закони и подзаконови актове все още не са съобразени. Това са Наредбата за присъединяване към електропреносната мрежа, както и Закона за устройство на територията, от които също зависи реализирането на такива проекти. Обяснението на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма пред "Капитал Daily" е, че наредбата е подзаконов акт към Закона за енергетиката и може да бъде променяна само, ако промените в този закон наложат това. От министерството допълват още, че в момента тече обществено обсъждане за промени в този закон, по време на което се приемат различни предложения и чак тогава ще дойде ред и на наредбата.
Още от статията на „Капитал Daily"

„ГЕРБ смята да ограничи радикално услугата "избор на лекарски екип", прогнозира от първата си страница „Сега"
Обвиненията на близки на починалите наскоро родилки, че на жените не е обърнато достатъчно внимание, тъй като не са си платили за избор на екип, доведоха до абсурдно предложение от управляващите. Плащанията за избор на екип да могат да се правят само през допълнителните здравни фондове, но не и в брой. Автор на идеята е председателят на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова от ГЕРБ.

"Доброволните здравноосигурителни фондове да поемат тази функция чрез допълнително здравно осигуряване и ако действително пациентът иска да избере - дали екип, дали някакви специални условия, при които да бъде в лечебното заведение, дали допълнителни грижи, да има тази възможност, а всички останали, които не избират чрез доброволен фонд, да ги лекуват абсолютно адекватно, както и тези, които са избрали, и помощта да е еднаква за всички", обясни Атанасова пред Нова телевизия. Според нея така ще спре говоренето за даване на пари под масата в болниците. "Винаги лекарите ще бъдат обвинявани, че вземат пари на ръка, и ако не си платиш - не те лекуват. По-добре е да не си плащаш в момента, а чрез допълнително осигуряване", каза още тя. Така според Атанасова ще има и по-добър контрол над плащанията за избор на екип, тъй като фондовете ще гарантират, че изборът е доброволен и че операцията е извършена точно от лекаря, когото пациентът е избрал.

Според депутата пациентите, които нямат осигуровки в частни здравни фондове, няма да имат право да си изберат и платят на екип. Така на практика изборът на екип ще бъде забранен.

Услугата "Избор на екип" беше легализирана в наредба на здравното министерство преди няколко години поради две причини - да не се дават пари под масата, а хората, които наистина искат да се лекуват при определен медик, да могат да го правят легално. Тъй като някои болници основно в София принуждаваха пациентите да плащат за услугата, без да са я избирали, настоящият министър сложи пределна цена - до 900 лв.
Още от статията на „Сега"

„Берлин и Париж спасяват еврото с нов европейски договор", информира от първата си страница „Класа"
Лидерите на Германия и Франция поискаха нов договор за Европейския съюз, който да влезе в сила до март 2012 г. Така ще се гарантира, че дълговата криза от последните месеци няма да се повтори, предадоха световните агенции вчера след работния обяд на френския президент Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел.

Лидерите на двете най-силни икономики предпочитат документът да бъде одобрен от 27-те членки на ЕС, но биха се съгласили и на споразумение само в рамките на 17-те държави, използващи еврото.

Новият договор ще включва и „автоматични санкции" срещу непослушните във фискално отношение страни, които допуснат дефицит над 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). „Искаме незабавни санкции в случай на неспазване на правилото за вътрешен дефицит от 3%, като тяхното задействане ще може да се блокира само с квалифицирано мнозинство от 85% от участниците по новия договор", обясни Саркози. А Ангела Меркел бе категорична, че е абсолютно задължително да се покаже, че Европа е сигурно място за инвестиции. Германия е отстъпила от искането си държавите с дефицит над 3% да бъдат съдени от Съда на Европейския съюз. Затова пък всички държави от еврозоната трябва да въведат т.нар. фискален борд, т.е. да включат в конституцията си "златно правило", забраняващо системното поддържане на бюджетни дефицити. „Франция и Германия няма да плащат за дълговете на хората, без да имат право да контролират какво става", посочи още Саркози.

Париж и Берлин стигнаха до консенсус и по друга критична точка в преговорите по общ спасителен план - емитирането на еврооблигациите. Според тях общите дългови книжа в никакъв случай не представляват решение на кризата. „Как да убедим другите да направят усилията, които в момента правим самите ние, ако още отсега правим дълговете общи? Това няма смисъл", посочи френският президент.

Предложенията на Берлин и Париж за нов договор в ЕС трябва да бъдат представени в писмо до президента на съюза Херман ван Ромпуй в сряда - ден преди срещата на лидерите на всички държави членки в края на седмицата.
Още от статията на „Класа"

"Трябват ни €2,5 млрд. за пречиствателни станции", съобщава „Монитор"
Най-малко 2,5 млрд. евро ще са необходими на България през следващия програмен период (от 2014 до 2020 г.), за да бъдат напълно изградени всички необходими съоръжения, свързани с пречистването на водите. Това съобщи министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на конференция за развитието на ВиК инфраструктурата у нас.

„Вероятно няма да можем да получим пълната сума като европейско финансиране, но ще работим в посока този процент да е максимално висок", коментира Павлова. Тя обясни още, че за този програмен период основният приоритет е да бъдат реализирани всички планирани инвестиции, свързани с изграждането на пречиствателни съоръжения.

87 са населените места с население над 10 000 души където до края на 2010 г. трябваше да бъдат построени пречиствателни станции, припомни Йорданка Стоянова, директор на дирекция „Европейски инфраструктурни проекти". В 16 от тях вече са изградени необходимите съоръжения, които напълно отговарят на европейските директиви.

Междувременно стана ясно, че ще бъде ускорен процесът по изграждане на пречиствателни съоръжения по Черноморието. „Със сигурност трябва да се гарантира, че водите, които се изхвърлят в морето, са добре пречистени", коментира министър Павлова. Според нея обаче изграждането на пречиствателните съоръжения може да отнеме близо 3 г. За да не се чака толкова дълго, от регионалното министерство са решили процесът да бъде разделен на две части. „Първата е да се направи дълбоководно заустване във Варна, Равда и Созопол, каза Павлова. Така ще се намери временно решение на проблема, докато не бъдат изградени целите водни цикли в трите населени места. Според строителния министър през пролетта или най-късно през лятото ще започне реализацията на проектите за дълбоководно заустване на отпадните води. Строителните дейности ще бъдат организирани така, че да не създават пречки във връзка с летния сезон.
Още от статията на „Монитор"

„Чакаме месец за фризьор по нета", обобщава „Стандарт"
Прическа за Ивановден вместо за Коледа. С това могат да се уредят част от дамите, които купуват ваучери от сайтовете за колективно пазаруване. Причината е, че онлайн магазините бълват ваучери, но фризьорските салони, които продават услугите, едва успяват да вместят клиентите си в графика преди празниците. Проверка на "Стандарт" показа, че повечето салони за красота отказват да записват часове на клиенти с ваучери след 15 декември. За целта те удължават валидността на ваучерите за след празниците и на практика купената "прическа" за Коледа може да бъде направена за Ивановден. За сметка на забавянето обаче косата става нова не срещу 70, а срещу 30 лева. Освен за прическите същото важи и за маникюрите, педикюрите, масажите, солариумите, фотоепилацията и другите популярни в момента услуги за разкрасяване.

Според данните на най-големите сайтове за колективно пазаруване у нас тази година ваучерите са безспорен хит за коледен подарък. Цифрите показват, че дамите купуват два пъти повече от мъжете, но за сметка на това търсят най-ниските предложения. Силният пол също залага на ваучерите за подарък, като средната сума за покупка от мъжете е за над 50 лева.
Още от статията на „Стандарт"

"България гневна за отказана помощ от ЕК", съобщава „Сега"
България се чувства измамена от Еврокомисията, тъй като не е сред държавите членки, в които ЕС ще увеличи финансовия си дял при реализирането на съвместни проекти, предаде електронното издание ЮрАктив, което цитира анонимен високопоставен български дипломат. Брюксел предвижда увеличаване на кофинансирането от ЕС за кохезионните политики, рибарството и развитието на селските райони за шест страни - Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария. Те ще получат достъп до допълнителни 2.9 млрд. евро средства за развитие. България е изключена от плана на ЕС за подпомагане на икономиките в криза, който бе представен през лятото, тъй като макроикономическите й показатели са стабилни, съобщи ЮрАктив.

Предложението за отпускане на допълнителни средства за развитие на шестте държави трябва да бъде одобрено на предстоящия Европейски съвет. "Не сме в позиция да блокираме това решение", каза българският дипломат пред ЮрАктив.
Още от статията на „Сега"

"Българският бизнес е най-големият оптимист в Европа", информира „Класа"
Представителите на българския бизнес са най-оптимистично настроени сред своите колеги от ЕС в очакванията си за развитието на икономиката през следващата година, сочи проучване на БТПП, което бе представено вчера. То е част от традиционно изследване на Асоциацията на европейските търговско-промишлени палати (Европалати). Изводите за България са направени върху основата на близо 600 анкетирани фирми. Техните отговори са наредили страната ни в челните места по оптимизъм. 57,2% от анкетираните са отговорили, че очакват подобрение на бизнес климата през следващата година, което нарежда страната ни на първо място в това отношение. След нас по този показател са Швеция, Турция, Румъния и Малта. Въпреки това предприемачите в България, както повечето европейски мениджъри, остават резервирани спрямо очакванията за увеличение в заетостта и инвестициите през 2012 г. Дългогодишният опит на БТПП при проучването доказва, че оптимистичните перспективи се реализират, но не за всички фирми. Като цяло предприемачите остават предимно оптимисти, разчитайки, че ще реализират бизнес идеите си в една прозрачна среда и при добри условия за бизнес , коментира председателят на БТПП Цветан Симеонов.

Според проучването близо 60% от анкетираните фирми са заявили, че през следващата година очакват ръст на приходите от продажби в чужбина. Малко над 30% смятат, че приходите ще се запазят на тазгодишните равнища, а спад очакват 13% от анкетираните. Оптимизмът за 2012 г. във възможностите за износ на стоки е значително по-силен спрямо очакванията за продажбите на националните пазари. В изследването на Европалати се отбелязва, че несигурността в Европа в макроикономически план влияе значително и намалява оптимизма в очакванията за бизнес климата през 2012 г. Резултатите за заетостта показват, че през следващата година повечето фирми в Европа имат намерения да поддържат сегашните нива на заетост. Бизнесът остава доста предпазлив и в очакванията за инвестициите през идната година и за развитието на пазара на труда.
Още от статията на „Класа"