„Бавят заплати за 2 милиарда", четем от първа страница на „Стандарт"
Забавените заплати у нас вече гонят два милиарда лева. Само за година задълженията на фирмите към служителите са скочили със 126 милиона лева. Шокиращите цифри са от проучване на Българската стопанска камара към края на 2010 г.

Още по-тежка за бизнеса беше миналата година и вероятно дълговете към работниците са скочили още по-драстично. При това всяко десето забавено възнаграждение е с давност над една година. За петилетка обемът на неизплатените в срок заплати е нараснал с над 600 млн. лв., отчитат от БСК.  

"Много българи работят на черно и няма как да се оплачат, че са завлечени от шефовете си. Тях статистиката не ги лови", коментират експерти.  Главната инспекция по труда също отбеляза бум на нарушения в заплащането на труда. През миналата година са установени 31 518 такива случая. Най-голям е рискът да останат без заплати за строители, продавачи и сервитьори.
Още по темата от „Стандарт"

„Парламентът дължи на София 2,4 млн." е водещото заглавие на „Труд"
Парламентът да плати 2,4 млн. лв. на Столичната община за това, че през последните 5 г. ползва в ущърб на общината паркинга на пл. "Ал. Невски" в центъра на София. Такова предложение внася в градския парламент общинският съветник Ангел Джамбазки (ВМРО).

Според него депутатите ощетяват общината, като внасят едва 17 000 лв. на месец за ползване на паркоместата по недотам издържани законово договор и споразумение с кметството. "Ако ползват 100 места по около 400 лв. на месец по тарифата за "служебен абонамент, трябва да дават по 40 000 лв.", пресметна Джамбазки. Според него депутатите и администрацията на НС поне от 10 г. си спират колите на площада, но може да се търси обезщетение само за 5 г. назад.

"Плащаме на година около 264 000 лв. за общо 180 места - 100 на пл. "Ал. Невски" и 80 до Партийния дом", обясни главният секретар на НС Иван Славчов. Той припомни, че договорът за паркингите е сключен през 2006 г. от тогавашния председател на парламента Георги Пирински и Бойко Борисов като кмет на София. Споразумението е отчетено в доклада на Борисов за първите му 100 дни като градоначалник.

"Парламентът и ромските катуни си приличат по това, че незаконно са се настанили в части от София", направи сравнение Джамбазки, който в предишния мандат бе председател на комисията по обществен ред в софийския съвет и съветник от групата на ГЕРБ. Освен че е даден срещу по-ниска такса, парламентът е получил и незаконно паркинга, тъй като за това няма решение на градския парламент, категоричен е общинарят. Затова мястото и огражденията наоколо трябва да бъдат премахнати, за което Джамбазки също внася доклад в съвета. Той препоръча на депутатите да ходят на работа с метрото или велосипед. Или да плащат от джоба си за паркиране. Ако това не стане, Джамбазки и негови приятели са готови да организират "гражданско паркиране" на местата на парламента.
Още от статията на „Труд"

„300 000 работещи не внасят осигуровки", разкрива от първата си страница „Сега"
И през миналата година осигурените българи продължават да намаляват, а осигурителният доход - да изостава от очакванията на правителството. Това става ясно от последните данни на Националния осигурителен институт и държавната статистика.
Около 300 000 работещи българи не внасят осигуровки, показва сравнение между данните за осигурените лица на НОИ и за заетостта на НСИ за третото тримесечие на 2011 г. Според статистиката заетите са 3.018 млн. души, докато осигурените са 2.716 млн. Голяма част от тези хора вероятно изкарват пари на черно и затова не внасят осигуровки.

По различни оценки делът на сивия сектор е 20-30%, а в годините на кризата укриването на данъци и осигуровки се върна на нивата от 2003-2004 г. Някои категории граждани обаче могат съвсем законно да работят и да не се осигуряват - еднолични търговци, свободни професии, управители на фирми, занаятчии и др., които са се пенсионирали. По данни за 2010 г. броят им е бил около 100 000.

Още един ефект на кризата се забелязва в данните на НОИ - броят на осигурените българи като цяло намалява. Миналата година те са средно 2.666 млн., показва справката към октомври. Това е със 165 000 по-малко от средния им брой за 2010 г. - 2.831 млн. От осигурителния институт очакваха в края на годината внасящите осигуровки да се увеличат, но това едва ли се е случило, тъй като през зимните месеци заетостта по традиция спада. По план осигуровки през 2011 г. се очакваше да внасят 2.815 души, т.е. около 150 000 не са успели да започнат работа.

Изоставане има и в средния осигурителен доход, който измерва доходите, върху които се правят осигурителни вноски у нас.
Още от статията на „Сега"

„100 млн. лв. губи държавата годишно от скрити данъци" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
Около 80-100 млн. лева губи годишно държавата от невнесени данъци, каза вчера шефът на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов пред БНР.

Над 300 бензиностанции се появиха изведнъж , когато се разбра, че трябва да бъдат свързани с НАП. Къде са били досега, попита Стефанов по повод протестите на собствениците на малки бензиностанции срещу задължението до 1 април да включат касовите си апарати към данъчните. За 2010 г. приходите от такива обекти били за 117 хил. лева.

Има начин да се издават касови бележки от автоматите на кафе и безалкохолни напитки. Собствениците им се държат като тези от малките бензиностанции, каза данъчният шеф.

Той обясни, че е направена проверка на "масивните награди от игри в медиите" исе оказало, че 7000 души са получили около 10 млн. лв. и не са ги декларирали. Ще ги поканим първо на разговор в НАП, каквато е обикновено практиката ни, като ги призовем да го направят доброволно, ако не, има и други начини, каза Стефанов.

Тази година се очаквали 480 млн. лева повече данъци, което прави общо над 13 млрд. лв. за годината. През 2011 г. са събрани 12,7 млрд. лв., или със 700 млн. лева повече спрямо 2010 г. Според Стефанов България е може би единствената страна в Европа с ръст на приходите от данъци.

С повишени приходи се похвали и шефът на митниците Ваньо Танов. Спрямо 2010 г. през миналата година са събрани с 800 млн. повече, отчете той също по БНР. "Приходите на митниците за тази година трябва да бъдат увеличени с още 1 млрд. Ние ще направим всичко възможно тези пари да бъдат осигурени", увери Танов.
Още от статията на „24 часа"

„500 хил. евро е средната цена за продажба на бизнеси у нас", обобщава от първата си страница „Класа"
Да си купиш бизнес, по света понякога може да струва милиони или дори милиарди, докато у нас инвеститорите купуват и продават компании и идеи средно за 500 хил. евро. Именно подобен род бизнес начинания се реализират най-лесно и бързо в условията на криза и всичко, което е над тази цена, много трудно се продава у нас, съобщи за "Класа" Никола Стоянов, управляващ директор на консултантската компания, занимаваща се с бизнес сливания и придобивания, BusinessForsale.bg. Изминалата година по думите му е била много вяла откъм купувачи на бизнеси и доста активна от гледна точка на хората, които искат да продават.

Процесите, свързани с кризата, явно се задълбочават и много компании в България не успяват да се приспособят и техните собственици предпочитат да ги предложат на пазара, смята експертът. Проблемът е, че купувачи като цяло няма и единственото нещо, което се купува и продава успешно, са по-малките бизнеси от типа на търговски обекти.

През миналата година през BusinessForsale.bg са били сключени около 20 сделки и това е много по-малко в сравнение с предишни години, коментира още Стоянов. Освен това, макар че дъното на кризата се е смятало през 2010 г., през миналата цените са се понижили още повече. И въпреки все по-примамливите оферти пазарът остава слаб, а много бизнеси се продават на загуба, категоричен е експертът. Според него трябва да мине поне още година, за да се стабилизира пазарът. Стоянов смята, че продавачите и купувачите са стресирани от новините, които излизат, и от икономическата несигурност в Европейския съюз, затова се въздържат да инвестират.

В момента те са в изчаквателна позиция, което допълнително притиска пазара. Свежи пари няма, инвеститорите имат резерви, които обаче не искат да разиграят в момента.
Още от статията на „Класа"

"Жега в пътното, хвърчат шефски глави", разкрива от първата си страница „Монитор"
Две шефски глави паднаха заради непочистените от снега пътища и десетките бедстващи шофьори и пътници. С постовете си ще се разделят изпълнителният директор и председателят на Управителния съвет на Държавната фирма „Автомагистрали" ЕАД Антон Антонов и Валентин Николов. Мотивите за отстраняването им е несправяне със създалата се ситуация и лошата координация с останалите институции.  

„Отговорността е на двамата, нещо, което ще се промени. С моя заповед е променен и уставът на дружеството. Новото ръководство, което ще бъде определено днес (вчера-б.а), от утре (днес) ще влезе в сила и ще работи по нов устав с ясната отговорност на лице, което ще бъде определено", коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова след извънредно заседание в МВР, свикано от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов.

В борбата със снежната стихия се включиха вчера и специалните роторни снегорини, с които по принцип се почиства пистата на летище София. Машините приличат на комбайн и първо разбиват снега, след което го загребват и изхвърлят встрани от пътното платно.

До вчера сутринта над 105 тежкотоварни автомобила и 22 автобуса са били изтеглени от магистрала „Хемус", а други 80 закъсали ТИР-а са били измъкнати от преспите на магистрала Струма. Вътрешният министър Цветанов подчерта, че голям проблем са създали недисциплинираните шофьори.

Той даде пример с четирима тираджии на „Струма"  и „Хемус", които не спазили полицейските заповеди и въпреки забраната да продължат са потеглили и се отцепили от колоната. След като изминали няколко метра, машините забоксували в снега, като препречили пътя и на снегорините, идващи след тях.
Още от статията на „Монитор"

„Гръцки "бомби" в механите ни", пише „Стандарт"
Ресторанти, хотели и нощни клубове пропищяха от гръцките туристи в зимните ни курорти. Гостите от южната ни съседка масово отказвали да плащат сметките си, като винаги намирали повод да вдигнат скандал и да си тръгнат хем сити, хем с парите в джоба, разказаха собственици на заведения в Банско. Полицията не смогвала да реагира на всички сигнали на ужилени собственици и персонал. Редовният номер на съседите бил да крещят високо на гръцки, правейки се, че не знаят друг език.

Докато случаите не станали практика, част от хотелиерите и ресторантьорите предпочитали да опростят някоя и друга сметка, отколкото да опетнят реномето на заведението си или да създадат дискомфорт на останалите си гости. Гърците обаче все по-често се жалват, като отказват да платят сметката в механите, защото масата им не била на удобно място, оркестърът не изпълнявал любимата музика или изядените гозби не им харесвали.

В хотелите пък отказвали да плащат допълнителните услуги като масажи и спа процедури.
Още от статията на „Стандарт"

"Хиляди реклами - опасни и без стопанин", показва проучване на „Труд"
Между 80 000 и 100 000 безстопанствени реклами има в страната, а част от тях са потенциално опасни. Някои от използваните за реклама елементи не са в добро състояние, гаранционният им срок е изтекъл и не се поддържат. За това предупредиха  от Българската асоциация на производителите на рекламно-информационни елементи.

Част от безстопанствените външни реклами са поставени преди 25-30 години и са на отдавна закрити предприятия и организации. Въпреки това не са свалени и са опасни, каза председателят на асоциацията Светлозар Дяков. "Много от рекламите без собственик са по фасадите на различни търговски обекти. Това са светещи съоръжения, раздавани безплатно на търговците от дистрибуторите и производителите на бързооборотни стоки. Експлоатационният им срок е 2-3 години, но те продължават да се ползват и след това, което ги прави опасни" , обясни зам.-председателят на асоциацията Мариан Енев.

За да се гарантира качеството и безопасността на външните реклами, от асоциацията предлагат да се направи регистър на всички новопоставени елементи.
Още от статията на „Труд"

„Кафе-автоматите пробили 100 млн. лева дупка в бюджета", разкрива „Сега"
Кафе-машините са пробили огромна дупка в бюджета. Тоталната липса на контрол върху оборотите на кафе-автоматите води до 100 млн. лева загуба годишно за хазната, обяви вчера шефът на НАП Красимир Стефанов. Според приходната агенция в България има около 30 000 "вендинг апарата". При средно 50 лева дневен оборот собствениците им прибират по около 45 млн. лв. за 30 дни, което означава, че би трябвало само от ДДС да внасят по 9 млн. лева всеки месец. Реалността обаче е съвсем друга - 16-те фирми, основни играчи на този пазар, които миналата седмица протестираха срещу намерението на НАП да наложи онлайн следене на приходите им, са платили за цялата 2011 г. едва 117 хил. лева данъци, в т.ч. и данък печалба. На всичкото отгоре половината от тях се оказали на загуба, съобщи още Стефанов. Назначената от него работна група скоро щяла да предложи механизъм, по който машините за напитки и сандвичи да пускат касови бонове, а НАП да получава данни за оборотите им в реално време.

Директорът на приходната агенция се похвали, че въвеждането на онлайн връзка между търговците на горива и данъчните е извадило на светло 1 млрд. лева приходи, а 300 бензиностанции се появили "от нищото". Само България в цяла Европа има увеличение на данъчните постъпления през 2011 спрямо 2010 г., изтъкна още Стефанов, като посочи, че новите мерки за затягане на контрола ще позволят на НАП да увеличи приноса си към бюджета с още 450 млн. лева т.г.

В тази връзка данъчните взимат на прицел и 7000 българи, спечелили общо 10 млн. лв. от тв игри през 2011 г. Те са пропуснали да декларират наградите си и сега ще трябва да платят за тях данъци плюс лихвите. Ако не го сторят доброволно, щастливците ще станат обекти на ревизии, предупреди шефът на НАП.
Още от статията на „Сега"

„17% ръст в производството на вино за година", пише „Класа"
Със 17% повече вино е произведено в страната само до септември миналата година в сравнение със същия период на 2010 г., което е с 8,5 млн. литра повече. През 2011 г. са произведени с 13 хил. тона повече грозде в сравнение с 2010 г., макар че реколтата бе по-слаба в сравнение с 2009 г. Данни за годишната продукция на виното ще има през февруари, но досега е ясно не само че сме увеличили консумацията, но и че голяма част от производството на нелегален алкохол е излязла на „светло", съобщават от Изпълнителната агенция по лозата и виното. Там обаче не разполагат с регистър за нерегламентирани винопроизводители. Самите потребители също са станали по-предпазливи към това, което пият, като българинът предпочита вино от родни марки в ценовия диапазон между 7 и 15 лв.

Нито се пие повече, нито по-малко вино. Всяка година се изпива едно и също количество. Въпросът е дали това питие наистина ще бъде продукт, който отговаря на някакви минимални изисквания, или ще бъде с неясен произход, заяви в интервю за агенция „Фокус" Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара. По думите му на външните пазари конкуренцията е такава, че трудно се пробива. 2/3 от производството на вино в България отива за износ.

„Новият закон за виното няма да се отрази съществено върху тази част, тъй като хората, които произвеждат за износ, спазват и европейските регламенти, където всичко това, което е записано в сегашния закон, е отпреди 2 години", каза Моллов.
Още от статията на „Класа"

"Златото най-сигурно убежище от кризата", съобщава „Монитор"
Цената на златото ще се покачва през следващите 4-5 години. Причината е, че едва ли скоро ще бъде намерено окончателно решение на проблемите в европейската икономика. Така благородният метал и занапред ще се разглежда като най-стабилната инвестиция в условия на криза, коментира за „Монитор" Макс Баклаян, управител на борсата за благородни метали „Тавекс".

Според Баклаян през 2011 г. златото е отчело добра доходност. От януари до декември жълтият метал е поскъпнал с 13 на сто.

„Обикновено маржът между „купува" и „продава" е 5%, което означава, че чистата печалба за инвеститорите е била 7 на сто", обясни Баклаян. По думите му все още нито една банка у нас не предлага толкова висока лихва по депозитите, което показва, че вложенията в благородния метал остават доходоносни. За времето от януари миналата година досега доходността на златото е още по-висока, добави Баклаян. Цената на благородния метал се е повишила с 18,5 на сто.

„Обикновено през януари и февруари цената на златото е на своето дъно", коментираха от „Тавекс". Затова през тези месеци броят на сделките с жълтия метал традиционно расте. Според експертите единствената причина не са цените, но и това, че все повече хора се интересуват от възможността да вложат парите си в злато.
Още от статията на „Монитор"