През последните няколко години, Съединените щати непрекъснато се отчуждават от останалия свят. От година на година четем все по-лоши отзиви на обществото към политиката и управление на Америка, но една тенденция започна да става все по-видима през последните месеци. Почти всички са на мнение, че САЩ отново ще стане приятелски настроена към Света, веднага след изтичане мандата на Джордж Буш.

В момента навсякъде по земното кълбо, от Европа до Азия, политици и бизнесмени споделят, че всъщност не мразят Амерка, а по-скоро ненавиждат президента Буш. Имено за това, всички сега изчакват с нетърпение края на президентския му мандат, за да подновят добрите си взаимоотношения със САЩ.

Дали обаче това е възможно? Този въпрос ще си задават всички в годината на президентските избори, когато в Белия дом трябва да влезе новият първи. Вотът ще се проведе на 4 ноември 2008 г.

Никой не се съмнява, че основната причина за създалото се силно неодобрение към американския президент Буш през последните седем години, е в следствие на агресивната външна политика, която той води. Нещо също пределно ясно на всички, е че тази външна политика беше уникален продукт на Джордж Буш. Въпреки че и преди него, към САЩ съществуваше сериозна критика, тя отдавна не е била толкова яростна. Припомняме, че по времето на Клинтън, френският външен министър описа Америка с думата „хипермогъща" империя.

В последствие дойде нещастието на 11 септември. След терористичните атаки от 2001 г., САЩ се почувстваха изключително застрашени и под непрекъснати терористични заплахи. Тогава Америка реши да се защити, като в същото време Светът остана с впечатление, че най-силната нация на земята е решила да си отмъсти на всичко де що мърда в мюсюлманския свят. В основата на това беше страхът и изповядването на стратегията „нападението е най-добрата защита".

Американците се уплашиха от бързоразвиващия се свят около тях. Докато този страх обвива като в мрежа американската политика, няма как да се получат позитивни неща във външен план. Истинската задача пред Вашингтон сега е да се справи с емоционалното си поведение в някои моменти.

В крайна сметка обаче, май се случва точно обратното. Републиканците се опитват всячески да засилят краските на заплахата от тероризъм, за да спечелят общественото доверие в провежданите две войни, в Афганистан и в Ирак. Демократите пък, са виновни за това, че се страхуват да се преборят с тази повсеместна истерия.

Ако погледнем към кандидатите на републиканската партия, които трябва да сменят Джордж Буш, ще забележим нещо много плашещо. По време на кампанията си Рудолф Джулиани, непрекъснато повтаря мантрата: „Изправяме се пред непреодолим враг, който се крие навсякъде по света и търси начин да дойде при нас и да ни убие". Другият възможен кандидат Мит Ромни пък споделя становището си, че военната база в Гуантанамо не трябва да се закрива, а дори напротив, трябва да увеличи двойно персонала си. Третият кандидат е Джон Макейн, който пък настоява незабавно да бъде ударен Иран, въпреки че това ще е третата война, която Америка започва с мюсюлманска страна за последните седем години.

Схващането на редица политици от Вашингтон, че САЩ в момента е в огромна опасност, а защитата на нацията е топ-приоритет на външната политика, звучи смешно. От 2001 г., Джордж Буш с подкрепата на Конгреса (републиканци и демократи), атакува две държави и разположи американски военни части на много места по света. В момента, фронтът за борба с ислямисткия фундаментализъм се простира от Сомалия до Филипините. Това наложи да бъдат инвестирани нови $187 млрд. в американското военно министерство, което е повече от военните бюджети на Китай, Русия, Индия и Великобритания взети заедно.

Ако САЩ иска да възстанови позицията си на страна номер едно в Света, първо трябва да възвърне доверието в управлението си. Америка в момента е единствената световна супер сила, чиито три основни приоритета са: армията, икономиката и външната политика. Повечето големи държави поставят сред най-важните си цели и други, по-духовни ценности.

Американската администрация трябва да разбере, че заплахата през новия век ще идва най-вече от малки терористични групи, които се крият сред градското население и стават „невидими". Така трудно могат да се водят конвенционални военни действия срещу враг, който на практика не познаваш. Когато президентът Буш говори за заплахата от Трета световна война идваща от Иран, май забравя, че говори за страна притежаваща едва 1/68 част от БВП на САЩ и военен бюджет равен на 1% от този на Пентагона.

Истинската заплаха за доминантната роля на САЩ идва не от изостанали страни като Иран, а по-скоро от тези, които приемат глобализацията като свое кредо и стимул за развитие. Америка сега е много по-уязвима не от бомбите на терористите, а от заводите на развиващите се икономики. Най-важната задача пред следващия президент на САЩ, ще бъде изместване фокуса на американската външна политика от Близкия към Далечния изток. Китай и Индия се засилват прекалено бързо, на което американската политика като че ли не обръща никакво внимание.

Няма начин да бъде забавен световния икономически растеж, а и не е редно някой да прави опити за това. Всяка предходна експанзия на капиталистическия модел в Света, винаги е водела до по-голямо богатство и просперитет. Докато някои страни като Китай и Индия, се трудят денонощно, за да се измъкнат от бедността и изостаналия си начин на живот, Америка нехае за зараждащата се страшна конкуренция. Президентската администрация на Буш в този момент, е прекалено заета да разрешава проблемите на Сунити и Шиити в центъра на Багдад.

Бързо променящият се свят, в който живеем, изисква от нас бързи решения за заобикалящите ни проблеми. Вече има прекалено много нови играчи, за да могат старите политически системи да работят адекватно. Икономическата активност започва да се засилва и в „задния двор" на САЩ - Латинска Америка. Африка от тотален икономически аутсайдер, също все повече се включва в сметките на анализаторите. Новите медии като арабската Ал-Джазийра и индийската NDTV, вече показват различен от CNN поглед върху събитията. Добре дошли в един различен свят!