В продължение на години пазарите ни внушават една удобна полуистина: ако всички говорят за балон, значи балон няма. Това е като стара градска легенда на Уолстрийт - щом опасността е в заглавията, значи вече е отминала. Но историята е жесток учител и тя ни показва, че балоните често се надуват именно когато "всички знаят" за тях. Защо? Защото в колективната психология се появява едно от най-опасните мисловни изкривявания: "Да, надценено е, но ще изляза навреме."
Последното проучване на Bank of America сред мениджъри на фондове е безпрецедентно: 91% от тях смятат, че пазарът е надценен. Google Trends също кипи - търсенията за "пазарен балон" са се изстреляли нагоре. И въпреки това, същите тези инвеститори са по-бичи настроени, отколкото са били от месеци. Това е икономическа шизофрения в реално време - всички смятат, че цените са прекалени, но всички купуват, защото "този път е различно".
Робърт Шилър, носител на Нобелова награда и автор на "Иррационален възторг", описва балона като вирус: новините за ръстове заразяват инвеститорите, историите, оправдаващи тези ръстове, се разпространяват, а нови и нови участници влизат в играта, подтикнати от завист към чуждите печалби и тръпката на играта. Това не е рационална инвестиция - това е масов психически феномен, в който финансовата логика е жертва на човешките слабости.
И тук се появява когнитивният дисонанс - инвеститорите знаят, че е опасно, но вярват, че "ще излязат навреме". Историята обаче е гробище от инвеститори, които са мислили същото. Теорията на "по-големия глупак" е жива и здрава - само че този път глупакът може да се окаже човекът в огледалото.
Примери има и сега. C3.ai, една от любимите "AI истории" на пазара, загуби близо 26% за ден, след като отчете разочароващи резултати. Един ден си герой, на следващия си предупреждение в учебниците по поведенчески финанси.
Да, днешният пазар не е копие на дотком балона от 2000 г. Но никога няма два еднакви балона - има само повтарящи се симптоми: екстремни оценки, огромни капитали, струпани в шепа "непогрешими" компании, и колективното убеждение, че "този път няма да падне".
И тук цифрите са безмилостни. По десет от най-утвърдените оценъчни показатели пазарът днес е по-надценен от всяко друго време в историята на САЩ. Индексът S&P 500 е скочил с над 20% през 2023 г., над 20% отново през 2024 г., и вече е добавил двуцифрен ръст през 2025 г. - това е тройно комбо на растеж, което в миналото е било прелюдия към рязка корекция. Средногодишният ръст на S&P 500 за последните 50 години е около 8-10%. Сегашното темпо е двойно, а в някои сегменти - тройно над нормалното.
Тук е моментът да си припомним и други върхове. През 2007 г. пазарите достигнаха исторически рекорди само месеци преди финансовата криза да разруши 50% от стойността им. През 2000 г. Nasdaq се изстреля до невиждани висоти - и след това загуби над 75% за три години. Дори по-далеч в историята, през 1929 г., година преди Голямата депресия, индексите чупеха рекорди, а вестниците обясняваха, че "икономиката е в нова ера".

Бенджамин Греъм, бащата на фундаменталния анализ, обичаше да се подиграва на тази самоувереност с историята за петролния проучвател, който в Рая чул "Откриха нефт в ада" и веднага тръгнал натам - "защото може пък да е вярно". Точно това правят много инвеститори днес - знаят, че може да е капан, но мисълта "а ако изпусна още 20% нагоре?" ги държи в играта.
Защо това е опасно? Защото, когато всички са вътре, вече няма кой да купува. И когато първите големи играчи решат да прибират печалби, лавината тръгва надолу. Балоните не се пукат бавно - те експлодират.
Какво следва? Възможни са три сценария. Първият - пазарът продължава да расте още известно време, подхранван от еуфория и лесни пари. Вторият - идва рязка корекция от 15-20%, каквато в миналото е била "здравословна" и дори очаквана след такива ръстове. Третият - истински мечи пазар, със спадове над 40%, каквито сме виждали през 2000-2003 и 2007-2009 г.
Как може инвеститор да се защити в такава среда? Исторически, единственият сигурен начин да се избегне пълния удар от балона е да имаш план за изход преди да дойде паниката. Това може да означава постепенно намаляване на риска чрез диверсификация, частично преминаване към кеш или облигации, или хеджиране с инструменти като пут опции. Но най-важното - да знаеш, че няма "сигурен сигнал" за излизане. Когато всички чакат "знак", обикновено е вече късно.
Тук е и провокацията - може би най-голямата опасност днес не е самият балон, а усещането за непобедимост. Nvidia, Apple, Microsoft - те са станали толкова големи, че могат да движат целия пазар. И точно това прави системата крехка. Когато няколко имена носят целия ръст, една пукнатина в тях може да повлече всичко.
Дъното е ясно - фактът, че всички говорят за балон, не означава, че такъв няма. Може да означава, че сме в най-опасната му фаза - онази, в която всички гледат нагоре, докато ледът под краката им започва да се пука.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.