В днешния си брой британският The Independent публикува бизнес коментара на Стивън Кинг, управителен икономически директор в голямата банка HSBC и редовен автор за The Independent. Поради интереса, който биха представлявали спомените на Кинг за българския читател, превеждаме по-долу статията му от първо лице с малки съкращения.

„Като тийнейджър в края на 1970-те, още не бях открил радостта от икономиката. Вместо това бях повече от обсебен от музиката. Може би си мислите, че свирех на електрическа китара и мечтаех да стана член на Emerson, Lake and Palmer или Yes.

Срам ме е да си призная, но разбира се имах няколко албума на тези супергрупи. Обаче през повечето време свирех на кларнет, което значи, че бях по-скоро свързан с класическата музика. Приятелите ми от училище считаха, че съм чудак.

Тези, които поне малко разбират от дървени духови инструменти с право ще очакват, че свиренето на кларнет ме доведе до саксофона. За време се измъкнах от класическата музика и „влязох вътре в джаза". Озовах се свирещ на тенор - саксофон в моя младежки „биг бенд".

Един от диригентите в нашата местна група реши, че ще е купон да си направим европейско турне. Обикновено тези начинания включваха бързо минаване на Канала и пътешествие из Северна Франция (щастливците правеха набег до Белгия).

Обаче нашият диригент бе малко по-амбициозен. Оказа се, че е член на Компартията с червена книжка. Според него, групата ни щеше да извлече много ползи от турне отвъд желязната завеса. И така, взехме си инструментите, излетяхме от Хийтроу с раздрънкан Ту 154 и кацнахме в България.

Сега разбирам, че времето, което прекарах в София и Пловдив (вторият по големина град в България) ми даде първите уроци по икономика. По-скоро балканското ми турне бе урок за пазарен провал (market failure - термин от институционалната икономика, въведен от Коуз, отразяващ невъзможността на пазара да долови определени аспекти от стойността. Бел.ред). По него време в България имаше валутен контрол. Макар официалната разменна стойност бе 2.38 лева за паунд, черният пазар предлагаше разменен курс за паунда между 6 и 10 лева.

Черният пазар бе навсякъде. Беше истинско преживяване да ходиш по улиците на София и на всеки пет минути да те спират ченчаджии, всички безумно копнеещи да се сдобият с чужда валута, която после би могла да се изхарчи в т.нар. „туристически" магазини, където имаше ограничен асортимент от иначе недостъпните западни стоки. За нас България по официалния разменен курс и без друго бе евтино място, но при курсовете на черния пазар живеехме като царе.

Освен това суетните българи бяха много заинтересувани от дрехите, които носехме. Връщам се към спомен на една открита дискотека, когато някой ми отправи оферта за моите джинси. Levis по него време бяха особено популярни. Бих могъл да ги продам на солидна печалба, ако така нямаше да ми се наложи да прекарам останалата част от вечерта, мотаейки се наоколо по долно бельо.

Дори само тези преживявания бяха достатъчни да ме накарат да се замисля, че нещо не е както трябва. Но глазурата и черешката на тортата сложиха два други инцидента.

Глазурата бе разговор за фотоапарати. Моят български домакин бе убеден, че Практика, тогава марка от ГДР, е най-добрият фотоапарат, който се произвежда в света. Като тийнейджър понаучих нещичко за фотоапаратите и приемам, че Praktica може да прави добри снимки, но за сравнение с японските Canon и Nikon и дума не можеше да става.

Черешката бе посещение на училище в Пловдив, където ни заведоха в лабораториите по химия, биология и марксизъм - ленинизъм. В последното място учеха хората за голямото неравенство в западния свят. Разбира се, това бе време на високи цени на петрола, необуздана инфлация, чести стачки и нарастваща безработица, така че видях как с малко пропаганда може да се мине дълъг път.

Споменавам всичко това, защото светът, който описах, вече не съществува. Когато мислим за глобалната икономика, повечето от нас още си представят, че развитият свят - евфемизъм за богат, капиталистически, западен - все още задава тона. Харесва ни да си мислим, че останалият свят още е изключен, а така рискуваме да завършим, като пропуснем някои от истински големите промени, случващи се с глобалната икономика.

Ако получих някакъв урок от пътешествието си в България, това е, че българите - и вероятно много други, които са живели в репресивни режими, отчаяно наподобяват западния стил на живот. Ако имаха тази възможност, те с радост щяха да потребяват всячески продукти, дори на откровено инфлационни цени или както в случая с моите джинси, при мизерни хигиенни стандарти.

Краят на тази репресия породи значително допълнително търсене в глобалната икономика, което променя баланса на икономическите сили между страните. Всяка година подтисканите преди икономики правят поредната крачка, която ги изкарва от икономическата пустиня, икономическите отношения се променят. Едно от последствията е спада на зависимостта от САЩ.

Не може да се рече, че САЩ вече не са важни. По-скоро глобалната икономика не разчита повече на импулса от Щатите. През миналата година пазарът на недвижимите имоти в САЩ колабира. В резултат търсенето в страната и ръстът на износа паднаха под очакванията на икономистите.

И сега, представете си, че сте необикновен икономист; някой, който може да прозре бъдещето на развитието на националната икономика на САЩ, но който няма представа какво се случва в останалата част от света. Какво ще направите, въоръжени с информацията, че потреблението в САЩ ще падне драстично? Изкушавам се да предположа, че ще намалите прогнозите за износа на най-важните търговски партньори на Америка. Следващата стъпка ще е въз основа на спадналия износ да прогнозирате намалени приходи, и оттук по-слабо потребление и инвестиции в останалия свят. Не след дълго ще се притесните дали световната икономика не изпада в криза.

През миналата година перфектните ви прогнози просто нямаше да отговарят на истината. Макар търсенето в САЩ да бе по-слабо от очакваното, в останалия свят имаше абсолютен подем. Националният доход на САЩ се повиши със завидните 3.4% поради факта, че износът на американски стоки бе насърчен от силното потребителско и инвестиционно търсене в останалия свят.

Кой всъщност направи всички тези разходи? От топ 10 дестинации на американския износ, пет са нововъзникнали пазари: Мексико, Китай, Южна Корея, Бразилия и ОАЕ. Делът на Мексико и Китай двукратно надвишава този на Великобритания и Германия, осем пъти е по-голям от този на Франция и 16 пъти по-голям от Италия.

Като се върнем през 1950те и 1960те, глобалният ръст бе доминиран не от САЩ, а по-скоро от Западна Европа и Япония. Дори през 1980те, хората считаха САЩ за икономически вяла държава, която не може да се равнява с Япония и Германия. Всъщност доминирането на САЩ се дължи по-скоро на неуспеха на Япония и Европа, отколкото на съживление в икономиката на САЩ.

Европа и Япония още са слаби, но младежкият им дух от миналото е жизнен в нововъзникващите пазари. Когато посетих България през 1970те, успехът им бе далечна мечта. След години икономическа репресия развиващите се пазари най-сетне започват да ни настигат. Сега опашката на развиващите се пазари се размахва пред американското куче".