Вратите на световните свободни пазари се отвориха пред Уго Чавес и Владимир Путин, които в момента ги затварят с трясък, коментира Bloomberg.

С налагането на по-голям държавен контрол над икономиките на държавите си, лидерите на Венецуела и Русия гребат с пълни шепи от капиталите, които рекордно високата цена на петрола им предостави почти безплатно. Рекордно високият жизнен стандарт и икономически просперитет и в двете страни се дължи именно на изгодната цена на енергийните суровини и на увеличеното потребление в световен мащаб.


Двамата президента обаче, не са единствените, които скачат срещу глобализацията. Военното правителство на Тайланд е наложило нови забрани върху собствеността на чужди компании в страната през изминалата седмица, а новият еквадорски президент Рафаел Кореа сподели, че може да спре да обслужва външния дълг на страната.

Президентът на Боливия Ево Моралес пък се опитва да накара енергийните компании Petrobras от Бразилия и Repsol от Испания да предадат на централното управление в страната, мажоритарния пакет от инвестициите си.

Докато националистическите правителства и тези с големи петролни богатства се наслаждават на момента, едновременно с това като непокорно куче хапят ръката, която ги храни. Това в един момент ще доведе до много по-малък обем чужди инвестиции в държавите им, а с това и по-слаб икономически растеж.

В своя реч от миналата седмица, Уго Чавес се зарече да национализира големите компании във Венецуела, както и да засили държавното присъствие в енергийния сектор на страната. Потърпевши от тези негови действия са световни гиганти като Exxon Mobil и ВР.

През това време, руският президент Путин затяга контрола над нефтения и газов сектор, като „изкупува" контролните пакети от собствеността на международните инвеститори в страната. Руската компания Юкос беше доведена до фалит именно от държавните органи в Русия, а след това разпродадена на части, в т.н. „приятелски кръгове".

Печалбите от добив и търговия с петрол на Венецуела за миналата година се оценяват на $50 млрд. Този източник на капитали е допринесъл за 50% от целия бюджет на страната, което пък дава огромна сила на президента Чавес да прокламира идеята си за „велик социализъм през 21 век".

Руският износ на енергийни продукти е финансирал едва 30% от държавния бюджет, като изигра важна роля за преобразяването на страната от затъваща икономическа сила в средата на 90-те до страна-кредитор с валутни резерви от $303 млрд.

Грубото отношение към чуждите инвеститори от изброените до тук държави, както и покачването на цените на енергийните суровини, рано или късно ще доведе до сериозна ответна реакция. Правителствата, които се опитват да препречат пътя на глобализацията, спечелиха най-много от нея, под формата на технически иновации, инфраструктурни инвестиции и създаване на огромен брой нови работни места.

Държавното присвояване на собствеността от чуждите инвеститори в някои страни, вече води до оттегляне на бизнес интересите от там, като рано или късно, това ще се усети доста силно от „твърдите лидери" на 21 век.