Въпреки уверенията на Министерството на финансите на Русия, че проблемът за добавената стойност е „раздут" и че в Русия няма накъде повече да се сваля данъчната тежест, не е изключено все пак правителството да се върне към въпроса за снижаването на ставката по ДДС, съобщава електронното издание на „Время новостей".

Това ще се случи евентуално в средносрочна перспектива, след президентските избори, разбира се. Министърът на финансите Алексей Кудрин не изключва, че от 2009 или 2010 ДДС може да бъде понижен от 18% на 15%, но в замяна е поискал да се разгледа въпроса за паралелното повишение на данъка върху добив на полезни изкопаеми.

Това определено може да се приеме за промяна в позицията на руския Минфин. По-рано единствената реакция към исканията от страна на премиера Михаил Фрадков за понижение на ДДС от 18% на 13% бяха доклади, че понижаване на ставките няма да облагодетелства ръста на руската икономика и само ще стимулира инфлацията.

Темата отново стана актуална през миналата седмица, когато ръководителят на Руския съюз на промишлениците и предприемачите предложи ДДС да се понижи до 10%. Премиерът Фрадков пък за последните три години предлага пет варианта за всевъзможни реформи на ДДС.

Минифин вече е изготвил проект за основните направления на данъчната политика през 2008 - 2010, който трябва да представи на 1 март за разглеждане от правителството. Макар в първоначалния вариант на ДДС да се отрежда малка роля, като се акцентира на борбата с офшорните дружества и новите инструменти за контрол на трансферното ценообразуване, изглежда сега концепцията се е сменила.

От руското финансово ведомство неотдавна разясняваха, че манипулациите със ставката на ДДС не са това, което ще облекчи живота на бизнесмените, но пък със сигурност ще породят голяма дупка в бюджета.

Заместник-министърът на финансите Сергей Шаталов, който отговаря за данъчната политика, твърди, че ако има проблеми със  събираемостта на ДДС, те не се коренят в машинации на плащанията, а в постоянните промени в законодателството, което прави редът за възстановяване на ДДС все по-либерален с всяка изминала година. А също и със съответното увеличение на обема на средствата, предоставяни за възстановяване.

Преди седмица източник в Минфин окачестви проблема с ДДС като „раздут" и че до 2010 въпросът за реформата на този данък надали ще стане актуална, но миналия вторник Кудрин не е изключил решението за понижение на ДДС до 15% - наистина, ако се открият други източници за попълване на бюджета. Например това могат да бъдат повишени ставки на данъка за добив на полезни изкопаеми.

Това е ясно формулиран план, който обещава както стимулиране на бизнес климата, така и сигурност за постъпленията в бюджета, обаче редица експерти считат, че облагането на нефтената индустрия вече е близко до предела си.

Подобна рокада на данъците все пак е разумна, посочват експерти; още повече, че на практика всички полезни изкопаеми се реализират с много добра печалба. Няколко допълнителни процента към вече съществуващата огромна данъчна тежест няма да повлияят върху деловата активност в отрасъла или на притока на инвестиции.

Опасения, че след няколко години събираемостта на данъците върху добива на нефт ще падне рязко и бюджетът ще трябва да компенсира по-ниския ДДС от други източници, не са резонни - има пълна гаранция за рентабилността на добивната индустрия и за стабилността на цените на суровината за поне пет-десет години напред.

Руски финансисти мислят дори по-хитър вариант за реформа. Част от ДДС може да се начислява в бюджета, а част да се използва от собственика за инвестиране, ако докаже ефективността си. Тоест бизнесменът ще може да се ползва от доходите си пряко, а не опосредствано чрез бюджета.

Конкретната схема на данъчна реформа в Русия ще стане ясна едва след президентските избори, за да не се създава ненужна финансова и социална несигурност в страната, единодушни са коментаторите.

„В теорията на класическата икономика понижаването на ДДС е един от държавните лостове за стимулиране на търсенето. Една от съставните части на тази формула са държавните инвестиции в икономиката и реализацията на преференциите, в това число на данъчните преференции. Предполага се, че допълнителните пари, оставени в икономиката, стимулират търсенето".

Но отчитайки, че значителна част от руската икономика днес все още е в сянка, прякото влияние на държавата върху икономическия ръст чрез данъци, в т.ч. чрез ДДС, засега не е очевидно. Остава само да се предполага, че след някакво време данъците ще се изплащат в пълния си размер и подобни преференции ще постигнат целите си.