„Държавите от ЕС ще могат да конфискуват имоти в България”, „Свободен за 600 000 лв.” „400 камери вадят катаджиите от храстите”, „Кризата подреди и новата Еврокомисия”

„Държавите от ЕС ще могат да конфискуват имоти в България", съобщава от първата си страница „Сега"
Имущество и пари в България ще могат да бъдат конфискувани и с решения на съдилищата на други държави от ЕС. Това предвижда проектът на Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения на Съвета на ЕС. Те регламентират взаимното признаване на финансовите санкции, наложени от съдебни или административни органи.

Тук става дума за плащане на парична сума или наложени обезщетения за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни процедури или парична сума в полза на обществен фонд и организация за подпомагане на пострадали от престъпление.

Решението се прилага за всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени санкции съгласно националното законодателство, включително за пътни глоби. Окръжните съдилища ще признават решенията на чуждите държави, а НАП ще ги изпълнява.

Законопроектът въвежда минимален праг от 70 евро на финансовата санкция, чието изпълнение се иска. Това означава, че ако гражданин на държава от ЕС, който има имущество в България, е осъден например за трафик на наркотици в родината си и с присъдата е наложена и конфискация, по силата на този закон, тя ще може да се изпълни и тук.

Ако тук се конфискува сума, по-малка от 10 000 евро, тя остава в България. В останалите случаи 50% от сумата се превежда на държавата, която е наредила конфискацията. Ако имуществото е различно от пари, то може да бъде продадено и тогава отново важи правилото за 10-те хиляди евро. България не може да бъде задължена да продаде или да върне имущество, което е паметник на културата, част от националното наследство.

Решения за конфискация или отнемане, постановени в друга държава-членка на ЕС, се признават и изпълняват тук, ако се отнасят за престъпления, за които и нашето законодателство предвижда тази санкция.
Още от статията на „Сега"

„Свободен за 600 000 лв.", информира от първата си страница „Стандарт"
Румен Гунински е жив и на свобода. След 43 дни плен похитителите пуснаха 22-годишния студент късно снощи. За живота му бил платен откуп от 600 000 лв, потвърдиха от МВР. Първоначално бандитите искаха 500 000 евро.

Минути преди 22 ч. те захвърлиха момчето на футболното игрище в Елин Пелин. Това станало, след като откупът е бил предаден в горичката зад терена. Според друга версия парите са платени преди няколко дни.

Момчето е живо и здраво, за нас това бе основна цел, коментира пред "Стандарт" МВР-шефът Цветан Цветанов. Няма нищо, което да застрашава живота му. Остава обаче огромната психическа травма, допълни той.

Румен веднага е бил разпитан от полицията в Елин Пелин, научи "Стандарт". В 22,30 ч. той вече бе на преглед във Военна болница.
Студентът бе отвлечен на 19 октомври пред Националната спортна академия в София.
Още от статията на „Стандарт"

„400 камери вадят катаджиите от храстите", съобщава от първата си страница „Монитор"
Пресметнато е, че между 280 и 400 технически средства, които да прихващат джигитите по пътищата, са необходими за територията на страната ни. Камерите вероятно ще бъдат монтирани не по-късно от средата на 2011 година. Това научи "Монитор" от шефа на транспортната парламентарна комисия Иван Вълков.

По думите на народния избраник прогнозите сочат, че в момента, в който ефективно заработят 300-350 умни радара, обстановката по родните шосета рязко ще се промени към по-добро. Целта била пътните полицаи да бъдат извадени от храстите. Системата за видеоконтрол, която ще ги замени, на практика щяла да позволи тяхното пренасочване към проблемните места. Там, където често стават катастрофи, по натоварените участъци и кръстовища, на входовете и изходите на населените места. Освен това депутатите са се засилили да нагаждат законодателството към скоростното въвеждане на системата, мотивирани от факта, че така ще намалее рязко и корупцията сред катаджиите. "Камерите са безпристрастни. Там субективният фактор липсва напълно. Изключена е възможността за въздействие", категоричен е председателят на ресорната комисия в Народното събрание. По думите му България ще приложи основно опита на Холандия и Франция във въвеждането на системата за контрол на движението чрез технически средства. Именно в страната на Виктор Юго били нужни едва 2 години след въвеждането є, за да падне броят на жертвите драстично с около 40 на сто. Засега генерален проблем у нас била слабата ефективност на видеокамерите. Макар че за разлика от северната част на страната в Южна България са монтирани не малко камери (в София има на около 30 места, сред които на бул. "Н. Вапцаров" пред Sofia Land, на Околовръстното пред McDonalds, на бул. "Мадрид" в посока към гара "Подуяне", на кръстовището на бул. "Ал. Стамболийски" с "Опълченска", на бул."Арсеналски" пред хотел "Хемус", на бул. "Витоша" до НДК, на кръстовището пред Централна гара), те работят само в режим на регистрация.
Още от статията на „Монитор"

„Кризата подреди и новата Еврокомисия", съобщава от първата си страница „Дневник"
"Този отбор е идеална смес от опит и ново мислене." С тези думи председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в най-съкратен вид описа екипа си от 26 еврокомисари, в който заложи на силно ядро от икономисти.

Измъкването на единния пазар за 15 трилиона долара от глобалната криза се оказа основният фактор за подреждането. За втория си петгодишен мандат португалецът вкара нови силни имена и размести някои ресори между сегашните комисари. Най-лоялните и доказали се професионалисти постави на основните икономически постове, а за да удовлетвори претенциите на 27 държави, създаде и няколко нови ресора.

Българския кандидат Румяна Желева получи новия пост "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи", което предизвика смесени емоции в България. От опозицията побързаха да определят още в петък предложеното портфолио като шамар за София. Премиерът Бойко Борисов защити външния министър и заяви, че "ресорът е добър". Самата Желева пък обяви вчера пред БНР, че е получила предложение от Барозу за два други ресора, но ги е отхвърлила.
Още от статията на „Дневник" и още по темата в „Дневник"

„Обещават на бизнеса над половин милиард през 2010 г.", информира от първата си страница „Пари"
Общо 13 операции по Оперативна програма Конкурентоспособност на стойност 664 млн. EUR трябва да стартират през 2010 г. Повечето са в сферата на иновациите и високите технологии, като създаване на клъстъри, бизнес инкубатори и др., става ясно от индикативната годишна работна програма. Общо 8 от операциите са в абсолютно нови области.

Досега се акцентираше на осигуряване на финансиране за технологична модернизация и покриване на международно признати стандарти. Догодина обаче трябва да тръгне и дългоочакваната схема за субсидиране на проекти, свързани с въвеждане на възобновяеми енергийни източници.

Оказа се, че не са предвидени конкретни срокове за стартиране на отделните операции. Причината е, че през тази година графикът така и не беше спазен.
Гаранции
До края на годината трябва да бъдат подписани и всички документи с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за създаване на холдингов фонд, с което да се даде начало на инициативата JEREMIE по ОП Конкурентоспособност.

Реалното й изпълнение трябва да стартира също през 2010 г., като най-късно до средата на следващата година се очаква да бъдат обявени и първите процедури.

Инициативата ще осигури достъп на малките и средните предприятия до финансиране в размер на 200 млн. EUR. Предвижда се да бъдат създадени гаранционни фондове, фондове за рисков капитал и фондове за микрокредитиране.
Още от статията на „Пари"

„Предлагат данък върху пустеещите земи", информира от първата си страница „Класа"
От началото на следващата година започваме да работим по новия Закон за местните данъци и такси и едно от предложенията е да бъде въведен данък върху пустеещата земя. Това съобщи пред в. „Класа" Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Идеята е лансирана още преди три години и до днес периодично се поставя, когато започне обсъждането на общинските бюджети и се търсят нови възможности за приходи. Предложението е да се обложат по-едрите собственици, а не хората с по 5-6 дка. Освен това данъкът ще е пропорционален и ще е обвързан с категорията на земята, обясни Чавдарова. Тя заяви, че категорично няма да се предлага облагане на нивите в планинските райони и на нископродуктивните земи. Целта на новия налог е да бъде прекратена практиката качествена земя да бъде оставена да пустее. Още други идеи зреят в сдружението, но те касаят националните данъци. Например все повече привърженици събира предложението на сливенския градоначалник Йордан Лечков част от ДДС да отива в общините, какъвто е немският модел.

Отдавна настоявам да има данък върху земята, защото това е единственият ресурс, който не се облага в България. Евентуален налог ще заинтригува безбройните 2-3 милиона собственици да се грижат малко по-добре за имотите си, коментира заместник-ректорът на УНСС проф. Пламен Мишев. Според него обаче въвеждането на подобен данък е рисковано начинание. Самият той още в края на 90-те години убеждаваше политиците да приемат идеята. Българинът трудно се разделя със земята си, защото това е в народопсихологията му и смята, че цената винаги ще се повишава. Затова и пазарът на земеделски имоти у нас не е толкова активен. Мишев предлага успоредно с новия налог да бъде създадена специална агенция и хората, които не могат да се занимават с нивите си, да ги продават на държавата или да ги дават под дълга аренда. Ако се въведе данък без подобна държавна структура, ще има социални напрежения, убеден е зам.-ректорът на УНСС.
Още от статията на „Класа"

„Заемите над 20 000 лв. ще се декларират в НАП", съобщава „Сега"
Мнозинството в Народното събрание тази седмица трябва да поправи две грешки, които допусна при гласуването на данъчните закони за 2010 г. Юристите на ГЕРБ твърдят, че са намерили начин да се коригират текстовете.

Депутатите ще се явят на "поправителен" по въпроса за задължителното вписване на дадени и взети заеми в данъчните декларации. Миналата седмица изненадващо парламентът бламира правителството и не подкрепи предложението всеки гражданин да описва всички заеми над 5000 лв. Сега летвата ще се вдигне на 20 000 лв. и изискването за деклариране ще бъде въведено, обяви през уикенда премиерът.

Ще бъде върнато и облекчението за младите семейства, новодомци, което им позволява да намаляват данък "общ доход" с лихвите по заем за първо жилище.
Още от статията на „Сега"

„Банки свалят лихви на хотелиери", разкрива „Стандарт"
Банките вече предоговарят заеми на хотелиери, за да ги запазят като клиенти, научи "Стандарт" от хора в бранша. Финансови институции само за няколко дни са се съгласили да свалят лихвите по стари кредити на туристически собственици с 0,5-1%. Дълговете масово се разсрочват при по-добри за бизнеса условия в кризата, съобщиха хотелиери за "Стандарт". Така банките се опитват да запазят клиенти, след като туристически босове решиха да направят своя банка и да пренасочат дълговете си в нея. От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация вече са наели консултанти, които да им помогнат със създаването на новата банка. Над 100 собственици от цялата страна са изявили желание да се включат в проекта. Засега се обмисля първоначалната вноска за собственик да бъде 50 000 лв. Така дори само 200 хотелиери да обединят усилията си ще успеят да съберат нужния първоначален капитал от 10 млн. лв., обясни шефът на асоциацията Благой Рагин. Обмисля се възможност за създаването на съвместна институция със строителния бранш, които първи обявиха, че ще правят своя банка.
Още от статията на „Стандарт"

„Губещите пощи въртели по 1 млрд. лева месечно", съобщава „Сега"
"Български пощи", през които на месец минават по 1 млрд. лева оборот, са в лошо състояние заради финансовата политика на предното ръководство. Това обяви новият директор на държавното предприятие Милен Керемедчиев през уикенда. Пощите, които имат 4002 гишета в цялата страна, приемат плащания по сметки за ток, парно, ВиК, телефони. Част от тези договори обаче предвиждат прекалено скромни комисиони за "Български пощи" - от порядъка на 0.5 -3%, твърди Керемедчиев.

По думите му този бизнес на пощите ще се разраства. Нормално е всички големи компании за комунални услуги да затворят касите си и да ползват нашата мрежа, смята Керемедчиев. ЧЕЗ вече затвори собствените си каси и повери събирането на сметките за ток изцяло на пощите. И другите доставчици на комунални услуги - ток, парно, ВиК, телефони, се насочват към мрежата на държавната фирма. Хората ще могат да регистрират предплатените си сим карти и в пощенските клонове.

Новият директор разкри по Дарик радио, че предното ръководство купило накладки за камиони газки по 1178 лева, при положение че комплектът върви по 108 лв. Той припомни и скандалната поръчка за дооборудване на джипове. Пощите броили по 40 000 за колите, а после платили допълнително по 100 000 лева за брониране.

По време на предишния шеф пощите платили 700 000 лв. за рекламни табла за филателна изложба - по 1200 лв. едното, които в момента задръстват офисите на дружество. С тези пари предприятието можеше да раздаде премии на пощенските работници по случай професионалния им празник на 9 октомври.

В момента в държавното предприятие работят 14 200 души. Готвим съкращения на 1500, или около 10% от персонала до края на годината, уточни пред "Сега" директорът. По негови сметки за 4 години броят на чиновниците само в централното управление е пораснал тройно. Керемедчиев открил, че в пощите работят 800 души в пенсионна възраст. Той съобщи, че им е пуснал предизвестия за раздяла.
Още от статията на „Сега"

„Опрощават 30 млн. лв. данъци на строителните фирми", информира „Монитор"
Около 20-30 млн. лв. данъчни задължения ще бъдат опростени на строителните компании, които имат да  получават пари за свършена работа от държавата. Това обяви вчера пред БНР министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевенелиев. Активно по въпроса работи и Националната агенция за приходите, като очакванията са до сряда да има яснота точно на каква сума ще възлезе данъчната амнистия. Проблемът с тази мярка е, че ако дадена фирма няма задължения към хазната, тя няма да може да се възползва от данъчната амнистия, призна министърът.

Плевнелиев поясни, че задълженията на агенция "Пътна инфраструктура" към строителните фирми възлизат на 175 млн. лв. Още 75 милиона лева се дължат от Министерството на регионалното развитие - основно за ВиК проекти, както и за други инвестиционни проекти на министерството.

Затова освен чрез данъчната амнистия, се работи и по други начини за разплащане, каза още регионалният министър. Един от тях е даването на гаранции от страна на държавата, които да послужат пред банките, кредитирали строителните компании.

Споразуменията с банките са крайното решение за останалата сума, смята Плевнелиев. Той съобщи, че по този въпрос банките са поставили две условия.
Още от статията на „Монитор"

„Ниските лихви няма да дойдат от само себе си", пише икономистът Герги Ангелов в „Сега"
Стана модно напоследък всеки да се изказва по темата за високите лихви на банките, без да си направи труда да провери данните. Например много хора твърдят, че в България лихвите били не просто високи, а най-високи в цяла Европа. Нищо подобно - в нашия регион България има най-ниски нива на банковите лихви.

Унгария, Латвия, Румъния, които взеха огромни заеми от МВФ, имат значително по-високи лихви от България както по новоотпуснатите, така и по съществуващите кредити. Унгария и Румъния имат плаващ валутен курс и класическа централна банка, Латвия има фиксиран валутен курс, но не и валутен борд. Това е важно да го прочетат тези, които твърдят, че ако имахме класическа централна банка щяхме да можем да свалим лихвите - е, Румъния и Унгария като имат класическа централна банка, с какво им помогна това?

Лихвите са им драстично по-високи от нашите, няма и кредитиране. Естествено лихвите в България са по-високи отколкото тези в еврозоната. Но причината е, че България просто не е сред държавите, чиято парична единица е еврото. От години има твърдения, че няма смисъл бързо да влизаме в нея (Гарабед Минасян от БАН продължава да повтаря същото и в момента). Да, ама сега си плащаме за това, че не сме в еврозоната. Който не иска да прави реформи навреме, след това страда - просто и ясно. Погледнете кои сравними страни от региона имат по-ниски лихви от България - Словакия и Естония. Словакия стана член на еврозоната в началото на годината. Естония прави епохални усилия и всички вярват, че тя ще е следващият й член, като решението се очаква до половин година. Очевидно е - страните, които полагат усилия и се приближават към (или влизат в) еврозоната, са страните, които имат по-ниски лихви от нас. Когато и ние имаме някакви успехи на този фронт, ще получим същия бонус.

Ясно е, че не е лесно да имаме напредък в интеграцията към еврозоната. Но да не мислите, че на естонците им е лесно - те трябваше да намалят бюджетния си дефицит с цели 9% от БВП по време на много дълбока рецесия и по време, в което всички ги смятаха за обречени. В сравнение с Естония сме в много по-изгодна позиция и не ни се налагат чак толкова епохални свръхчовешки усилия, за да се приближим към приемането на еврото. Не казвам, че е лесно, но въобще не е отчайващо.

При наличие на политическа воля, всичко е възможно. Свалянето на лихвите се описва от много хора като безплатен обяд - от него щели да спечелят банки, бизнес, икономиката и т.н. Не стоят точно така нещата. Защото банките са привлекли нови депозити с по-високите лихви от последната година. Ако рязко свалят лихвите, рискуват тези депозити да бъдат изтеглени. Аз лично не бих държал много пари в банка при 2-3% годишна лихва, например. С други думи, рязко сваляне на лихвите може да донесе и рязко падане на привлечените средства на банките, което означава, че те няма да имат възможност да разсрочват кредитите на длъжниците, а ще си ги изискват веднага обратно. Вместо да плащат високи лихви, много длъжници ще трябва веднага да си изплатят кредитите. Дали това ще е по-добре за тях?

Лихвите могат да паднат, ако банките заменят вътрешното финансиране с привличане на по-евтин ресурс от чужбина. Знаем, че след усилени мерки на големите централни банки ликвиден ресурс в момента в големите икономики не липсва. Но новата мода, наложена от западните "мислители" и банки, е местните кредити да се финансират с местни депозити (всъщност тази мода я налагат само в Източна Европа - на запад правят точно обратното). Дали това се дължи на притеснения от региона или на нещо друго, но така или иначе, това трябва да се промени, за да има значително по-ниски лихви. Тоест, трябва да се гради доверие към страната. А доверие не се гради чрез натиск върху банките, нито се гради за един ден.
Още от статията на „Сега"

„Ловкостта да стоиш настрана", пише финансистът „Емил Хърсев" в „Сега"
Имаше едно време банка на име Минералбанк. Уби ни я държавата от чиста глупост. Впрочем тя си беше нейна, а ние, назначените да я водят, години наред се гънахме в сложни маймунджилъци, за да я държим над водата. Преди да фалира през 1990 г., държавата прибра през банката към 2 млрд. (скъпи) долара външни заеми. После един министър нареди на държавните фирми (тогава те държаха над 80% от стопанството) да спрат да плащат кредити, за да останат пари за заплати. Хората били важни, а не банките. Банката с цели 40% лоши заеми оживя. (Не че в борда на директорите баехме вуду, но визионерската социална политика на онзи кабинет наду трицифрена инфлация, тя стопи двуцифрените ни загуби; фокус-бокус, банката с печалба.) Накрая пребиха Миниралбанк с недоразумението ЗУНК. ЗУНК е един закон, с който фискът задраска държавни гаранции за милиарди в зелена валута. Оттогава не съм обичал банка, но пък усвоих финансовото дисидентство, това е умението и търпението да седиш настрана от държавата. Не е някакъв героизъм, макар че терминът доби това грешно значение покрай политици, които си припалват дисидентски ореол. А dissident е монтаж на представка dis- (встрани, настрана) към латинския глагол sedere (седя) и значи само "седящ настрана". Финансовото дисидентство, както го разбирам, няма славен оттенък, а е самоналожен аутизъм. Не е лесно в днешна България, в която държавата е единствената многомилиардна корпорация, да страниш от всякаква правителствена длъжност, стоически да отказваш участие в сочни търгове за "обществени" търгове, по които всички ламтят, и дори с шестметрова пръчка да не пипаш държавна пара - домашна или европейска. Обаче е много хигиенично и здравословно. Който си е наложил стриктно въздържание, не е съжалявал. Вярно е, специалистите по печелене на държавни поръчки избуяват за години като краставици, препили амониева селитра. Но щом ги ошамарят (у нас държавата периодично наритва любимците си), те повяхват, тупват в прахта и ги въргалят в кал. Ето поредната депозитна конспирация, която заплашва да нанесе до сто милиона загуби хем на държавата, хем на най-усърдните да я обслужват банки. Установило се било, че 2/3 от парите на големите държавни фирми били струпани в 2-3 банки, предимно малки и (ужас!) всички с преобладаващо български капитал. Туй било "подозрително единомислие". Подозрението е, че "някой се е нагушил". Конспирацията е жив блъф, поредна кална каша от злостна мнителност, невежество за причините на явлението, плюс нежелание на конспираторите да напрегнат мозъчни гънки. Иначе щяха да се сетят защо парите на държавните фирми се струпват в българските банки. Тази концентрация  не е подозрителна, тя е неминуема поради панацеята "обществени поръчки". Няма държавна фирма и ведомство, което само да избере обслужващата го банка. Те и за банково обслужване обявяват обществена поръчка. Ако поръчката е да се вложат пари на депозит, ще я спечели банката, която даде най-висока лихва. Ако ще се водят текущи сметки, печели институцията, предложила най-ниски такси. И в двата случая това са банки от оредяващото малцинство трезори под български контрол.
Още от статията на „Сега"

„Сблъсък между туризма и Би Ти Ви за документален филм", разкрива „Дневник"
Туристическият бранш се обяви против излъчването на документален филм по Би Ти Ви за строителството в Слънчев бряг, а от телевизията нарекоха акта груб опит да бъде спряно от ефир журналистическо разследване. Сблъсъкът се случи през почивните дни, а филмът беше излъчен.

В петък вечерта 16 от най-големите сдружения в туризма излязоха с декларация до премиера Бойко Борисов и Съвета за електронни медии, според която филмът "Бетонни градини" на журналиста от Би Ти Ви Генка Шикерова е тенденциозен и представлява "предаване на националните интереси на българския туризъм и удар по репутацията на страната като туристическа дестинация в най-трудното време за българската икономика". Според сдруженията филмът не отчита реалното развитие на Слънчев бряг, приноса му към държавния бюджет и създаването на хиляди работни места.

Туристическият бранш смята още, че  "никоя друга страна в света не толерира подобно поведение на медиите си" не само в условията на криза, но и на фона на ожесточена международна конкуренция. Документът беше изчетен по време на връчването на годишните награди на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), а под него освен БХРА са се подписали Съюзът на инвеститорите в туризма, Съюзът на българската туристическа индустрия, Съюзът на собствениците в Слънчев бряг и др.

В събота от телевизията пък съобщиха, че декларацията на бранша представлява "груб опит да бъде спряно от ефир журналистическо разследване, създадено по всички правила и включващо всички гледни точки по темата". Освен това от Би Ти Ви съобщават, че в името на националния интерес са показали "истината за унищожаването на едно национално богатство - българското Черноморие, в името на краткосрочни печалби".

В крайна сметка в събота вечерта телевизията излъчи епизода от поредицата и обяви, че през следващата седмица ще покаже и втората й част, която показва приликите и разликите между българското и испанското крайбрежие, посочвано от години като пример за свръхзастрояване. "Трябваше да подкрепим колегите в Слънчев бряг, много от тях са добросъвестни, а страдат от този негативен PR на курорта", коментира след излълчването на филма председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин.
Още от статията на „Дневник"

"Няма да увеличаваме данъците и такса смет", казва в интервю за „Монитор" кметът на София Йорданка Фандъкова
Госпожо Фандъкова, удобно ли е креслото, което наследихте от Бойко Борисов?
- Да си кмет на столицата, е много отговорно. И много трудно. София е огромен град, имам хиляди задачи всеки ден.

След първата работна седмица как оценявате финансовото състояние на Столичната община в година на криза? Оптимист ли сте за бюджет 2010?
- Това безспорно са най-важните въпроси, които коментирахме с екипа през тези дни. Страната е в условия на тежка финансова криза и София не прави изключение: също се изпитват трудности. Но мобилизирахме всички сили, за да увеличим приходите и да можем да реагираме адекватно на най-неотложните разходи, каквито са издръжката на децата в градините, заплатите на всички, включително и на работещите в градския транспорт. Подредихме приоритетно разходите, за да няма проблеми в нито една система. Аз лично се надявам, че през следващите седмици ще увеличим и приходите, за да можем да приключим годината по възможно най-добрия начин.

Как ще увеличите приходите? Остава само месец.
- Все още не мога да прогнозирам как ще приключим годината. Но ситуацията, в която е София, е доста по-добра от тази на държавата. Аз имах възможност да видя лично това. Общината е реализирала добре своята антикризисна програма. Сега трябва да подготвим бюджета за 2010 г. така, че да изпълним най-важните проекти, независимо, че ситуацията е тежка.

Поискахте увеличение на таксата за детските градини. Отнася ли се това и за другите местни данъци и такси?
- Увеличението го коментираме от години, защото таксата за детските градини не е променяна от 2003 г., а условията и качеството на услугата се подобряват. Родителите подкрепят увеличението, защото виждат къде отиват техните пари: през тази година сме инвестирали сериозна сума в детски градини. Освен това издръжката на едно дете излиза на месец 225 лв., а таксата е само 40 лв. Ако то е вкъщи, ресурсът ще е по-голям. По отношение на местните налози още в кампанията поех ангажимент да защитавам тезата да не се вдигат данъците през следващата година, и особено таксата смет. Давам си сметка, че кризата се усеща най-вече в семействата. Ще положим усилия да балансираме: да заложим на събираемостта на данъците и таксите и да обезпечим изпълнението на проектите, без това да се отразява на хората. Т.е. ще разчитаме на външно финансиране. По оперативните програми на ЕС имаме осигурени 300 млн. лв. за догодина за инвестиции в метрото, завода за боклука, строителството на канализация. Имаме и по-малки проекти за нови детски площадки, ремонти на подлези. Така ще продължи интензивната инвестиционна програма. В тези посоки разработваме и проектобюджета.

Г-жо Фандъкова, казвате, че ще разчитате на по-висока събираемост на данъците. Ще има ли по-строги мерки срещу некоректните платци?
- През тази година са прилагани такива мерки и имаме резултати. Обсъждаме и по-сериозни мерки за една по-добра събираемост, при положение че няма да вдигаме данъците и такса смет. Подчертавам го, за да е ясно на хората, че тук не включвам други такси, които ще се коментират.
Още от интервюто на „Монитор"

„Задава се изпадане на застрахователни дружества в неплатежоспособност", казва в интервю за „Класа" председателят на Българската асоциация на застрахователите Орлин Пенев
Г-н Пенев, как се отрази глобалната икономическа криза на българския застрахователен пазар?
- Кризата оказа най-силно влияние на животозастрахователния сектор. Там спадът достигна за първите девет месеца на годината около 15,4%. Докато в общото застраховане понижението бе 0,2%. Към края на септември застрахователният сектор се е свил с 2,5 на сто. Ниският спад на премийния приход в общото застраховане се дължи по-скоро на леко увеличената цена на застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", отколкото на някакъв ръст на брой застраховки и броя на застрахованите лица.

А оттук нататък какво очаквате да се случи?
- Или стагнация, или понижение. Пазарът на общото застраховане се диктува основно от моторния бизнес. Над 70% от премийния приход са полиците по "Каско" и "Гражданска отговорност" (ГО). Към деветмесечието спадът на продажбите на нови автомобили е от порядъка на 53%. Ако има повишение на премийния приход, то ще е за сметка на цените на ГО, които бележат плавен ръст нагоре.

Колко е обхватът на "Гражданската отговорност"? Понижи се в последната година...
- В момента е определено под санитарния минимум от 90%.

Изискването на ЕС е за поне 90%. Смятате ли, че има опасност от санкции за страната?
- Трудно е да се каже дали Съветът на Бюрата няма да реши да ни наложи някакви санкции. Това е малко вероятно засега.

Но и повишените цени по ГО няма ли да свият допълнително обхвата?
- Ако погледнете реално цените ще забележите, че всъщност полицата не е поскъпнала до такава степен, че продажбата й да стане невъзможна. Защото повече компании, които я предлагат - т.е. от 20 общозастрахователни дружества около 16 имат такава услуга, казват, че са качили цената с 20 или 30%, но в същото време предлагат горе-долу същия процент отстъпка, което сваля нивата на по-ниски стойности дори и от лятото. Естествено говоря за нетна цена или за т.нар. рискова премия. Това, което се върти най-често в медийното пространство, е, че брутната премия се качва, но на практика рискова премия е същата или дори по-ниска от лятото. Медийното пространство е пълно с рекламни съобщения за сключване на застраховка с отстъпки или получаване на някаква допълнителна материална облага. За мен това рано или късно ще доведе до изпадане на някои дружества в неплатежоспособност - не мога да коментирам нито кога, нито кой. В момента методологията за определяне на резервите на застрахователите е по-либерална, но за в бъдеще очаквам засилен контрол от страна на КФН.

Едно от нещата, които правят впечатление, когато погледнете начина на формиране на цената на ГО, е различното определение на всяка компания за рисков водач. Защо е така?
- Не може да има единна методология за определяне на рисков водач. Всяко дружество само за себе си определя критериите, които ще се вземат предвид при оценката на риска. Докато не се въведе системата „бонус-малус" и общата информационна система, в която да влязат всички пътнотранспортни произшествия и причинителите им застраховката се концентрира върху превозното средство, а не върху водача. В момента начинът за определяне на цената е на база обема на двигателя на автомобила, което може да бъде един от многото фактори за оценката на риска, но не и единственият.

Кога според вас системата може да бъде реално въведена от нас и от кого зависи това?
- Информационната система е почти готова, като предстоят съответните настройки и доуточнявания. Въведената в нея информация ще даде достатъчно данни за оценка на риска за всеки водач и прилагането на системата „бонус-малус" за всеки водач и образуване на справедлива цена. От друга страна , започна работа комисията за изграждане на единна база данни за издаване на електронни полици. Създаването на тази база би помогнала за изясняване на окончателния брой застраховани автомобили и действащи към съответен момент полици.
Още от интервюто на „Класа"

„С пари от винетките ще чистят край пътищата", казва в интервю за „Стандарт" министърът на околната среда и водите Нона Караджова
Госпожо Караджова, във всички правителства министърът на околната среда е бил притиснат от останалите си колеги до стената и никой не се е съобразявал с него. И сега ли е така?
- Имам пълната подкрепа и на премиера, и на моите колеги министри в политиката по околна среда. Особено положителна е комуникацията между МОСВ и министерствата на Трайчо Трайков (на икономиката и енергетиката, б.р.), Росен Плевнелиев (на регионалното развитие) и Мирослав Найденов (на земеделието). Това са основните пресечни точки, основните политики за икономическо развитие. До момента нямаме никаква конфронтация, дори напротив - получавам пълна подкрепа от тримата.

На думи всичко е възможно, но като дойде до дела...
- Министърът на икономиката и енергетиката е извел в свой приоритет политиката за енергийна ефективност и за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Напоследък често обсъждаме идеи за бъдещо развитие в тази посока и нашите мнения съвпадат напълно. Към момента собствеността на водните съоръжения е разпокъсана. Част от язовирите са в активите на предприятието "Язовири и каскади", което е в Българския енергиен холдинг, друга част e в "Напоителни системи", които са към Министерството на земеделието и храните. Има язовири и в активите на ВиК дружествата, които са към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Магистралните водопроводи са публична държавна собственост и т.н. До момента никой не се интересуваше, че това води до неправилно управление на собствеността във водния сектор и никой не искаше да се раздели със своето парче. Сега имам пълната подкрепа на моите колеги за разработване на стратегия, която да въведе единния подход в управлението на водите, за развитие и за реформиране на водния сектор. Никой не си пази парчето баница като досега.

 По същия начин за първи път от много години насам има пълно единомислие в необходимостта от единно управление на подземните богатства. В момента три министерства управляват този сектор - на регионалното развитие, на икономиката и енергетиката и на околната среда. Разрешенията за търсене и проучване на подземни богатства, които са строителни материали, могат да се издават както от министъра на регионалното развитие, така и от министъра на икономиката и енергетиката. Т.е. всяка фирма си избира къде да отиде. Имахме среща с минната камара и в момента тя подготвя предложение за нов Закон за подземните богатства.

Какво е вашето виждане?
- Добивът на подземни богатства е икономическа дейност. Затова отдаването на подземните богатства на концесия най-вероятно ще стане ресор на икономическото министерство. МОСВ ще запази своята водеща роля по отношение на контрола върху начина на добив на подземни богатства и върху спазването на екологичните изисквания както при даване на разрешения за търсене и проучване, така и впоследствие при самия добив.

Ще съберете ли язовирите под една шапка?
- Вариантите са няколко. Анализите, които ще се направят при разработване на водната стратегия, ще дадат вариантите. Възможно е например да се създаде национална компания, в активите на която да бъдат вписани всички язовири, магистралните водопроводи, магистралните напоителни системи. В нея ще влезе поддръжката и изграждането на защитните съоръжения - дигите. Към момента тяхното състояние е окаяно. Компанията ще се грижи и за проводимостта на речните русла, които са рисков фактор при наводнение. В момента въпросът почти не е уреден законодателно. Базите и съоръженията, свързани с водоснабдяването и защита от вредното въздействие на водите, трябва да бъдат в една система, така че да се вземат единно решенията.

Енергийното министерство склонно ли е да си даде язовирите?
- Има волята този въпрос да бъде решен. Искам да обърна внимание и върху подкрепата, която получих от министър Александър Цветков за промяната в закона за отпадъците, която определя собственика на пътя за отговорен за почистването на неговия сервитут. В момента отговорността е ничия и крайпътните участъци са се превърнали в сметища. Недопустима гледка за една туристическа страна. Част от парите за винетки трябва да отиват за почистване. По същия начин собственикът на жп релсите трябва да чисти край тях, общините - в градовете и т.н.

Наказателните процедури за нарушения в околната среда, които Европейската комисия започна срещу България, само по сигнали от природозащитни организации ли са?
- Истина е, че всички стартирани процедури в областта на околната среда досега са в резултат на сигнали на неправителствени организации. Поне това е неформалната информация от ЕК, с която разполагаме. Разбира се, една от ролите на неправителствените организации е да бъдат коректив на политиците, на правителството за спазване на правилата на общността. Но имам чувството, че понякога се стига до крайности, които на практика пречат на държавата. Включително правят се опити да се стопират екологично доказани проекти. Например изтъкват се абсолютно неаргументирани твърдения срещу завода за отпадъци на София. Крайно неаргументирани. Има пълноценна оценка на въздействието върху околната среда на проекта на завода. За мен няма обяснение едно подобно поведение.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Гражданите и бизнесът в Източна Европа консумират, а не спестяват", казва в интервю за „Дневник" директор на унгарския Институт за световна икономика Андраш Инотай
Колко конкурентоспособна е Източна Европа в момента и кои са най-конкурентните страни?
- Конкурентоспособността се изчислява на базата на много индикатори. Доскоро изследванията акцентираха на икономическата конкурентоспособност, но  кризата ни принуди да се съсредоточим към трайната конкурентоспособност. Тя не се ограничава само до икономиката, включва и други фактори като държавно управление, функциониране на институциите, социален капитал и др.
От гледна точка само на икономическа перспектива в региона се разграничават три групи икономики. Първата е на страните със сравнително балансиран външнотърговски обмен - Чехия, Унгария, Словакия. Във втората са страните, където износът покрива около 85% от вноса - Полша и Словения. Третата включва страни с огромни дупки в търговския баланс - балтийските републики, България и Румъния. През последните години най-много чуждестранни  капитали привлякоха България, Румъния и Словакия. Но освен да  привлича инвестиции, една икономика трябва да ги насочва към експортно ориентираните отрасли.
Ако се инвестира предимно в отрасли, насочени към вътрешния пазар - енергия, телекомуникации, финансови услуги или строителство, това не помага за развиване на дългосрочната конкурентоспособност, въпреки че безспорно е от голямо значение за икономиката. Важни са също така инфраструктурата и държавното управление, както и производството на високотехнологични продукти, които имат голяма добавена стойност.

Не бива да се забравя и човешкият капитал, който е дългосрочна инвестиция - образование, здравеопазване и т.н. Тук идва ролята на правителството - не колко пари се събират от данъци, а как се разпределят. Скандинавските страни са чудесен пример - там данъците представляват 55% от БВП, но всички пари се инвестират в човешки капитал. Това е бъдещето и ако не инвестираме в човешкия фактор, ще изгубим конкурентоспособността си.

Как да стане това?
- Трябва да се променят нагласите не само на правителствата, но и на обществото. За съжаление в това отношение Източна Европа изостава сериозно. Реформите изискват време, а това означава базова солидарност между политиците - новото правителство да продължи работата на старото. Тъй като това противоречи на политическата логика, много партии не искат да го правят и Унгария е показателен пример в това отношение. Как да обясниш на политиците, че подобряването на жизнения стандарт става в рамките на поне 2-3 поколения, а не само на едно? А как да убедиш домакинствата, че не могат да забогатеят изведнъж? Ако не намерим отговори на тези въпроси, ни очакват десетилетия на икономическа и политическа нестабилност.

Значи конкурентоспособност се гради дълго?
- Можеш да я имаш и веднага - например с евтина работна ръка. Но рано или късно ще се появят други страни с по-ниски производствени разходи. Ако искаш да си икономически конкурентен в дългосрочен план, трябва или да преструктурираш производството си - от стоки с малка добавена стойност към високотехнологични продукти, или да го модернизираш и да повишиш качеството на продукцията. Да вземем за пример Италия - производството на шивашката им индустрия отдавна е преместено в Китай. Дизайнът обаче остава в Италия и именно той дава добавената стойност.

Какви са предимствата и недостатъците на България по отношение на нейната конкурентоспособност?
- Едно от основните й предимства е географското положение. Но за да го използвате пълноценно, ви трябва инфраструктура - магистрали, мостове над Дунав, високоскоростни влакове. Друго предимство са добрите условия за земеделие, но и тук липсва организираност. Отрасълът е фрагментиран, а това няма да ви направи конкурентни. Голямо предимство за България са водните й запаси.

В следващите 30-40 години водата ще е стратегически ресурс - много по-важен от други, като петрола например. И не е трудно да предположим, че България ще доставя питейна вода до други региони или големи градове с размерите на Истанбул. Това са стратегическите ви предимства и трябва да инвестирате в тях, но трябва да имате и подкрепата на домакинствата. Проблемът в Източна Европа е, че няма обществен консенсус. Лесно е да преследваш дългосрочни цели в страни с високи доходи, но в страни като България е трудно да обясниш на хората какви са дългосрочните ползи от това, че заплатата ти намалява, за да може държавата да инвестира в тези цели.
Още от интервюто на „Дневник"